Майкъл Крайтън
Ген (77) — Моята библиотека

76.

Хеликоптерът „Робинсън R44“ се спусна сред облак прах и Васко Бордън излезе от кабинката, превит на две под перките. Качи се в чакащия го черен джип.

— Докладвай — каза на Доли, която седеше зад волана. Тя беше пристигнала по-рано, докато Васко следеше грешната кола по пътя за Пебъл Бийч.

— В седем и половина тази вечер се е регистрирала в „Бест Уестърн“, после е отишла да пазарува в универсален магазин наблизо, където човек от охраната е идентифицирал колата й. Тя го сплашила с някаква историйка за откачен бивш съпруг и той се хванал.

— Кога е било това?

— Малко преди осем. Оттам се е върнала в мотела и се обадила на хлапето от рецепцията, че в стаята й има някой. Докато младежът проверявал, тя взела пушката, която държал под бюрото, и отпрашила с нея.

— Сериозно? Бива си я — каза Бордън.

— Преди това се е опитала да купи пистолет в магазина, но се отказала заради десетдневното изчакване.

— И сега?

— Следяхме мобилния й телефон, но тя го изключи. Преди това се движеше на изток, към магистрала Ортега.

— Навлязла е в пустинята — каза Васко. — Ще поспи няколко часа в колата и утре сутрин ще продължи.

— Сателитни снимки можем да свалим в осем сутринта. По-рано няма как да стане.

— Тя ще потегли преди осем — каза Васко. Облегна назад. — Ще тръгне призори. — Замълча, обмисляше ситуацията. — Карала е цял следобед повече или по-малко на юг. От самото начало нашата дама пътува на юг.

— За Мексико ли мислиш? — попита Доли.

Васко поклати глава.

— Ако пресече границата, този факт ще бъде отбелязан черно на бяло, а тя не иска да оставя никакви следи.

— Може да поеме на изток и да прекоси границата при Браун Фийлд или Калексико.

— Може би. — Васко потри замислено брадата си. Със закъснение усети, че спиралата за мигли полепва по ръката му. По дяволите, не биваше да допуска такива елементарни грешки. — Уплашена е. Според мен е тръгнала към място, където смята, че ще намери помощ. Където ще се срещне с баща си например. Или с друг, когото познава. Старо гадже? Съученичка? Приятелка от колежа? Бивша своя учителка? Бивш колега? Нещо такова.

— Вече два часа проверяваме в интернетските бази данни, но засега нямаме нищо — каза Доли.

— А старите й телефонни разпечатки?

— Не е звъняла на номера в Сан Диего и околността.

— От колко време?

— Една година. За по-голям период трябва специално разрешение.

— Значи при когото и да отива, не му се е обаждала поне една година. — Васко въздъхна. — Просто ще трябва да чакаме. — Обърна се към Доли. — Да идем в онзи „Бест Уестърн“. Искам да знам каква точно пушка си е присвоила малката Дама. А и може да починем няколко часа до съмване. Сигурен съм, че утре ще я пипнем. Имам предчувствие. — Потупа се по гърдите. — А предчувствията никога не ме лъжат.

— Миличък, току-що си оклепа със спирала хубавата риза.

— Уф, мамка му — каза той и въздъхна.

— Ще се изпере — каза Доли. — Ще се погрижа за това, не се притеснявай.