Майкъл Крайтън
Ген (38) — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Съдържание
- ПРОЛОГ
- Глава 1
- Глава 2
- Глава 3
- Глава 4
- Глава 5
- Глава 6
- Глава 7
- Глава 8
- Глава 9
- Глава 10
- Глава 11
- Глава 12
- Глава 13
- Глава 14
- Глава 15
- Глава 16
- Глава 17
- Глава 18
- Глава 19
- Глава 20
- Глава 21
- Глава 22
- Глава 23
- Глава 24
- Глава 25
- Глава 26
- Глава 27
- Глава 28
- Глава 29
- Глава 30
- Глава 31
- Глава 32
- Глава 33
- Глава 34
- Глава 35
- Глава 36
- Глава 37
- Глава 38
- Глава 39
- Глава 40
- Глава 41
- Глава 42
- Глава 43
- Глава 44
- Глава 45
- Глава 46
- Глава 47
- Глава 48
- Глава 49
- Глава 50
- Глава 51
- Глава 52
- Глава 53
- Глава 54
- Глава 55
- Глава 56
- Глава 57
- Глава 58
- Глава 59
- Глава 60
- Глава 61
- Глава 62
- Глава 63
- Глава 64
- Глава 65
- Глава 66
- Глава 67
- Глава 68
- Глава 69
- Глава 70
- Глава 71
- Глава 72
- Глава 73
- Глава 74
- Глава 75
- Глава 76
- Глава 77
- Глава 78
- Глава 79
- Глава 80
- Глава 81
- Глава 82
- Глава 83
- Глава 84
- Глава 85
- Глава 86
- Глава 87
- Глава 89
- Глава 90
- Глава 90
- Глава 91
- Глава 92
- Глава 93
- Глава 94
- Глава 95
- Бележки на автора
37.
В конферентната зала на шанхайския хотел „Хуа Тинг“ имаше петдесетина репортери, насядали на подредените в редици маси със зелени покривки. Телевизионните камери бяха настанени в дъното на залата, а на пода най-отпред бяха насядали фоторепортерите с тежките си апарати с дълги обективи.
Засвяткаха светкавици, когато професор Шен Жихонг, ръководител на Института по биохимия и клетъчна биология в Шанхай, застана пред микрофоните. Облечен в черен костюм, Шен изглеждаше достолепно, а английският му беше отличен. Преди да оглави ИБКБ, той беше работил десет години в Кеймбридж, Масачузетс като преподавател по клетъчна биология в МТИ.
— Не знам дали новината, която имам да ви съобщя, е добра или лоша — започна той. — Но подозирам, че може би ще ви разочарова. Във всеки случай поне ще сложи край на определени слухове.
По някаква причина, обясни той, след дванадесетия Източноазиатски обединен симпозиум за биохимични изследвания, проведен в град Шаоксинг, провинция Жейянг, плъзнали слухове, че в Китай се провеждат изследвания, които противоречат на научната етика.
— Нямам представа защо — каза Шен. — Конференцията си беше съвсем обикновена и по същество засегна предимно технологични детайли. — Въпреки това на следващатата конференция, в Сеул, репортери от Тайван и Токио задавали многозначителни въпроси.
— В тази връзка господин Бионг Жае Ли, ръководител на катедрата по молекулярна биология в Сеулския национален университет, ме помоли да повдигна този въпрос открито. Той е имал и преди повод да се сблъска със силата на слуховеге.
Откъм публиката се чуха многозначителни подхилквания. Шен без съмнение намекваше за обиколилия света скандал около изтъкнатия корейски генетик Уонг Уо-Сук.
— Затова ще започна направо по същество — продължи той. — От много години има слухове, че китайски учени се опитват да създадат хибрид между човек и шимпанзе. Според въпросната мълва още през 1967-а хирургът Жи Йонгксиянг оплодил женско шимпанзе с човешка сперма. Шимпанзето било в третия месец на бременността, когато възмутени граждани нахлули в лабораторията и сложили край на експеримента. По-късно шимпанзето починало, но учени от Китайската академия на науките уж били казали, че възнамеряват да продължат проекта.
Шен направи кратка пауза.
— Това е първата легенда и тя е напълно невярна. Нито доктор Йонгксианг, нито друг някой в Китай е оплождал шимпанзета с човешка сперма. Това важи за учените по целия свят. Ако някой беше направил такова нещо, щяхте да знаете. По-късно, през 1980-а, плъзна друг слух, че италиански учени са видели хибридни ембриони в една лаборатория в Пекин. Самият аз чух тази история, когато преподавах в МТИ. Направих възможното да се срещна с тези италиански учени. Но така и не успях да стигна до тях. Сведенията винаги бяха от втора и от трета ръка.
Шен изчака поредния залп от светкавици. Фоторепортери, които пълзяха по пода пред него, му лазеха по нервите. След миг продължи:
— Следващият случай, отпреди няколко години, касаеше монголска проститутка, която родила бебе с маймунско лице. Въпросното дете уж приличало на човешко същество, но било силно окосмено, с големи стъпала и ръце. Когато пораснало, пиело уиски и говорело с изречения. Според мълвата това човешко шимпанзе сега било в щабквартирата на Китайската космическа агенция в окръг Чао Янг. Понякога го виждали близо до прозорците как чете вестник и пуши пура. И уж щели да го пратят на луната, защото било твърде опасно да пратят там човек. Тази история също е невярна. Всички истории са неверни. Давам си сметка, че са забавни и гьделичкат въображението ни. Но не са верни. И защо мълвата ги свързва точно с Китай, не знам. Още повече, че страната с най-халтавата законова уредба на генетичните експертенти е САЩ. Там може да се направи кажи-речи всичко. Именно там бяха успешно кръстосани гибон и сиаманг — примати, които са генетично по-различни, отколкото са шимпанзето и човекът. Имаше няколко живородени хибрида от този експеримент, проведен в Държавния университет в Джорджия. Преди почти трийсет години.
След това въведение Шен даде думата на репортерите за въпроси. Според протокола въпросите и отговорите бяха, както следва:
ВЪПРОС: Д-р Шен, Щатите работят ли върху хибрид между човек и шимпанзе?
Д-Р ШЕН: Нямам основания да твърдя това. Казвам само, че в Щатите има най-малко законови ограничения.
ВЪПРОС: Възможно ли е да се оплоди шимпанзе с човешка сперма?
Д-Р ШЕН: По-скоро не. Опити в тази посока са били провеждани в продължение на почти един век. Още от двайсетте години, когато Сталин заповядал на най-изтъкнатия специалист по животинските кръстоски в Русия да му създаде нова раса войници. Въпросният специалист се казвал Иванов; Иванов не успял да изпълни поставената му задача и бил хвърлен в затвора. Няколко години по-късно същото опитали нацистки учени и също се провалили. Днес ние знаем, че геномът на хората и на шимпанзетата е почти еднакъв, затова пък има съществени разлики при вътреутробното развитие на ембрионите. Именно затова бих отговорил на въпроса ви по-скоро отрицателно.
ВЪПРОС: Може ли да се направи чрез генно инженерство?
Д-Р ШЕН: Трудно е да се каже. Би било изключително трудно от чисто технологична гледна точка. А от етична гледна точка бих го определил като невъзможно.
ВЪПРОС: Но един американски учен вече е подал заявка за патент върху човешки хибрид.
Д-Р ШЕН: На професор Стюарт Нюман от Ню Йорк му беше отказан патент върху хибрид с частичен човешки материал. Но той не е създавал хибрид. Д-р Нюман обяви, че е подал заявка за патента с цел да привлече общественото внимание върху свързаните с това морални въпроси. Които и на този етап не са разрешени.
ВЪПРОС: Д-р Шен, смятате ли, че рано или късно такъв хибрид ще бъде създаден?
Д-Р ШЕН: Свиках тази пресконференция, за да сложа край на спекулациите, а не да наливам масло в огъня. Но ако питате за личното ми мнение, то да, смятам, че рано или късно това ще стане факт.
Към следващата част →

