Анонимен
Антилопа и костенурка
Приказка на суто-чвана — Моята библиотека

Веднъж, като срещнала костенурката, антилопата взела да се хвали, че тича много бързо, и рекла:

— А ти знаеш ли да тичаш?

— Не само че зная — отговорила костенурката — ами и ще те надбягам!

Засмяла се антилопата:

— Щом е така, хайде да се надпреваряме!

Костенурката се съгласила.

На другата заран те тръгнали за уреченото място и, когато стигнали там, антилопата рекла:

— Хайде да тичаме — и се спуснала да бяга колкото й държат нозете, като оставила далече зад себе си костенурката. След някое време антилопата се спряла и викнала:

— Хей, костенурко, къде си?

А костенурката отговорила:

— Тук съм!

Зачудила се антилопата и хукнала да тича още по-бързо. Но скоро се спряла и пак попитала:

— Къде си, костенурко? — И пак чула отговор:

— Тук съм!

И по-нататък станало така. Антилопата се спирала и питала:

— Къде си?

И всеки път костенурката й отговаряла:

— Тук съм.

Когато най-сетне антилопата дотичала до уреченото място, костенурката вече я чакала.

— Аз те чакам отдавна — рекла тя. — Дотичах първа.

А всичко това станало така, защото костенурката измамила антилопата: Предната нощ тя събрала всичките си роднини и им заповядала да насядат в тревата по пътя на антилопата, И когато антилопата се спирала и викала костенурката, някоя от тези костенурки й отговаряла.

И затова оттогава се казва: „Умната глава е по-добра от бързите крака“.