Гор Видал
Сътворението (1) — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Съдържание
- БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
- КНИГА ПЪРВА. Херодот чете съчинението си в атинския Одеон
- КНИГА ВТОРА. По времето на Великия цар Дарий
- КНИГА ТРЕТА. Започват Гръцките войни
- КНИГА ЧЕТВЪРТА. Индия
- КНИГА ПЕТА. Така преминава страшната царска слава
- КНИГА ШЕСТА. Китай
- КНИГА СЕДМА. Защо река Ганг почервеня от кръв
- КНИГА ОСМА. Златният век на Великия цар Ксеркс
- КНИГА ДЕВЕТА. Мирът на Перикъл
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
За хората от пети век пр.н.е. Индия е персийска провинция на река Инд, а Цин — само едно от воюващите помежду си княжества в днешен Китай. Все пак за улеснение съм използувал названието Индия, като с него обозначавам не само Гангската равнина, но и областите, които днес са известни като Пакистан и Бангладеш. Тъй като за онзи период английското название China би било съвсем погрешно, послужих си с древното име Cathay[1], включващо държавите между Янцзъ и Жълтата река. Където е възможно, използувам съвременните географски названия, като Средиземно море, или възприетите днес форми на имената, като например Конфуций[2]. Афганистан и Иран предпочитам да наричам с древните им имена: Бактрия и Персия.
[1] Древното название Cathay (Китай) съответствува на българското Китай, използувано в този превод, и е влязло в английски език през руски, като вероятно има татарски произход. Днес в английски се употребява думата China, произлязла от Ch’in (на бълг. Цин), една от многобройните държави, възникнали след разпадането на царството Чжоу (VIII-III в. пр.н.е.), която през 256 г. пр.н.е. завладяла Чжоу и наложила властта си над цял Китай. — Б. пр.
[2] В българския превод при предаването на имената сме се придържали към традиционно установилите се в съвременния ни език правописни и правоговорни форми, независимо че от гледище на езика на съответната страна в някои, случаи те се отклоняват от правилата за фонетична транскрипция. — Б. пр.
За обозначаване на разстоянията използувах нашите неметрични единици — милите. Колкото до датите, разказвачът обикновено гледа да съотнесе събитията към момента на започване на разказа, с който иска да обори Херодот (още неизвестен като „баща на историята“); можем да приемем, че това е вечерта на 20 декември 445 г. пр.н.е.
Към следващата част →

