Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (9) — Моята библиотека

АДМИНИСТРАТИВНАТА СГРАДА
9.12 ч.

Харолд Едгартън, новоназначеният президент на „Нортън Еъркрафт“, стоеше до прозореца на кабинета си на десетия етаж и гледаше завода, разпрострял се в краката му. Беше едър мъжага, някогашен защитник по американски футбол. Усмихваше се с готовност, но очите му гледаха хладно и изпитателно. Бивш спецалист по маркетинг в „Боинг“, той бе поканен да оглави „Нортън Еъркрафт“ с надеждата за по-добри финансови резултати.

Мардър почука и влезе.

— Каква бъркотия! — навъсено го изгледа Едгартън. — Колко са жертвите?

— Три — кратко отвърна Мардър.

— Исусе! — поклати глава Едгартън. — Точно сега ли трябваше да се случи това! Уведоми ли комисията по разследването за преговорите с китайците? Каза ли им колко спешно трябва да действат?

— Да.

— Ще се справят ли за една седмица?

— Лично ще оглавя комисията.

— А медиите? — разтревожено го изгледа Едгартън. — Не искам нашата пресслужба да се занимава с това! Бенсън е пияница и репортерите го ненавиждат. Инженерите не могат да се справят. Повечето от тях дори не говорят английски като хората!

— Уредил съм въпроса, Хал.

— Ти? Забранявам ти да говориш с шибаните репортери! Знаеш си положението!

— Знам го — кимна Мардър. — С медиите ще се занимава Сингълтън.

— Сингълтън? Онази мадама от КК? Гледах записа на оная бъркотия в Далас, който ми даде… Мадамата е достатъчно симпатична, но ми се струва малко по-пряма, отколкото е необходимо…

— Нали това искаме? Честно и открито поведение, съвсем по американски. Тя е подходящият човек, Хал.

— Дано — въздъхна Едгартън. — Защото доста ще се поозори когато лайното улучи вентилатора!

— Ще се справи — убедено кимна Мардър.

— Не искам нищо да попречи на китайската сделка, чуваш ли?

— Никой не го иска, Хал.

Едгартън заби поглед в лицето на Мардър, помълча малко, после каза:

— Искам да си наясно за последиците, Джон. Пет пари не давам за кого си женен и колко си готин. Ако тази сделка се провали, ще падат много глави, включително твоята и моята!

— Разбирам — кимна Мардър.

— Тази жена ти си я избрал и Борда го знае. Обърка ли нещо, ти отговаряш със задника си! Същото важи и за нея…

— Нищо няма да обърка, нещата са под контрол — отвърна Мардър.

— Дано да излезеш прав — изръмжа Едгартън и отново пристъпи към прозореца.

Мардър се обърна и напусна кабинета.