Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (81) — Моята библиотека

СГРАДА 64
15.01 ч.

Настигна го в коридора и рязко го завъртя към себе си:

— Копеле мръсно!

— Хей! Я по-спокойно! — каза Ричмън и се усмихна на някого зад гърба й. Тя се обърна и видя звукооператора и един от операторите да излизат в коридора. Но беше толкова бясна, че не можеше да се спре. Блъсна го в дамската тоалетна и затръшна вратата зад гърба си.

— За Бога, Кейси! — засмя се Ричмън, продължавайки да отстъпва назад. — Не знаех, че толкова много държиш на…

Тя го блъсна към редицата умивалници до стената и изсъска:

— Гадно, подло копеленце! Не знам кой стои зад теб, но заради тоя доклад аз ще…

— Какво ще? — хладно изръмжа Ричмън и я отблъсна от себе си. — Нищо не можеш да направиш! Май още не разбираш, че всичко е свършено! Ти току-що провали китайската сделка и това няма да ти се размине!

Кейси изненадано зяпна. Пред нея стоеше съвсем друг човек — силен, спокоен, самоуверен…

— Свършено е с теб, свършено е с китайската сделка, свършено е с Едгартън! — по устните му пробяга хладна усмивка: — Точно както го беше предвидил Джон!

Мардър! Значи зад цялата работа стои Мардър!

— Ако китайската сделка се провали, с нея ше се провали и Мардър! — каза на пресекулки тя. — Едгартън ще се погрижи за това!

— Няма да стане, Кейси — изгледа я съжалително Ричмън и леко поклати глава: — Едгартън си разхожда задника из Хонконг и изобщо няма да разбере какво ще се стовари отгоре му… В неделя по обед Мардър ще бъде новият президент на „Нортън Еъркрафт“. Бордът ще го удостои с този пост за по-малко от десет минути. Защо ли? Защото ние подготвихме една по-добра сделка, с Корея… Сто и десет самолета, с опция за още тридесет и пет. Шестнадесет милиарда долара. Бордът ще бъде във възторг…

— Корея, значи… — промърмори Кейси, опитвайки се да подреди нещата в главата си. Това беше огромна поръчка, най-значителната в историята на компанията. — Но как се стигна до…

— Много просто, обещахме им крилата — усмихна се Ричмън. — Корейците са изключително доволни, готови са да платят сто и десет машини, без изобщо да им пука за американската преса, която както винаги е жадна за сензации. Те са убедени, че Н-22 е сигурен самолет и това е най-важното…

— Мардър им дава производството на крилата?

— Разбира се. Сделката е убиец!

— Наистина е убиец — въздъхна Кейси. — И първата жертва ще е компанията!

— Това е икономиката в глобален мащаб, Кейси.

— Но вие предавате компанията!

— Шестнадесет милиарда долара! — отвърна Ричмън. — В момента, в който обявим сделката, акциите на „Нортън“ ще скочат до небето! Всички ще бъдат доволни.

С изключение на хората, които работят в компанията, помисли си тя.

— Всичко е изпипано — продължи тържествуващо Ричмън. — Трябваше ни само това, което ти току-що направи: публична дискредитация на Н-22…

Раменете на Кейси увиснаха.

Очите ѝ се отместиха от Ричмън и се спряха на огледалото зад гърба му. Гримът по шията ѝ стоеше на ивици, беше започнал да се напуква. Очите ѝ бяха мрачни, от цялата ѝ фигура лъхаше униние и умора. Една победена жена…

— Бих предложил да ме попиташ, много любезно, какво да правиш по-нататък… Нямаш друг избор, освен да изпълняваш каквото ти се заповяда. Ако си добро и послушно момиче, Джон може би ще прояви снизходителност към теб… Ще ти даде отстрочка, три месеца да речем… Иначе си изритана моментално!

Ричмън леко се приведе над нея:

— Разбираш ли какво ти казвам?

— Да.

— Тогава чакам… Чакам любезно да ме попиташ какво да правиш по-нататък.

Умореният ѝ ум бясно препускаше, опитвайки се да открие някакъв изход. Но такъв нямаше. „Нюзлайн“ ще излъчи интервюто и планът на Мардър ще се увенчае с успех. Тя е победена. Победена още преди да започне да се бори… Победена в деня, в който Ричмън се появи пред бюрото й…

— Чакам! — повтори със заповеднически тон Ричмън.

Тя погледна гладкото му лице, долови уханието на одеколона му. Копелето очевидно се наслаждаваше на мига. После, заслепена от безсилен гняв, изведнъж видя изхода.

Беше действала по правилата от самото начало на това разследване. Беше направила всичкопо силите си, за да открие проблема на 545. Честно, открито, почтено… И какво получи в замяна? Неприятности. Огромни неприятности!

Всъщност, дали наистина е така?

— Трябва да се примириш с фактите — каза Ричмън. — Нищо не можеш да промениш.

— Само гледай! — изръмжа тя, обърна му гръб и напусна тоалетната.