Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (75) — Моята библиотека

„ВИДЕО ИМИДЖ СИСТЕМС“
11.17 ч.

— Ей сега ще тръгне — каза Хармън и забарабани с пръсти по конзолата.

Кейси внимателно се намести в стола. Тялото продължаваше да я боли навсякъде. До интервюто оставаха броени часове, а тя все още не беше решила каква линия на поведение да избере.

Касетата се включи.

Хармън беше утроил всеки кадър, по тази причина екранът странно подскачаше, а записът беше станал още по-страшен. Кейси безмълвно наблюдаваше трагедията на безпомощните хора, които се блъскаха в стените на кабината. Записът най-сетне се превъртя, камерата се плъзна по пода и спря зад вратата на кабината.

— Превъртете обратно.

— Докъде?

— Максимално бавно, ще ви кажа…

— Кадър по кадър?

— Да.

Картината тръгна обратно. Сивият мокет. Неясното петно от мига, в който камерата полита към вратата. Проблясък светлина откъм кабината, раменете на двамата пилоти. Командирът вляво от командната конзола, първият пилот вдясно. Капитанът посяга към конзолата.

— Стоп!

Втренчи поглед в кадъра. Командирът е без кепе, протяга ръка. Първият пилот гледа напред.

Командирът протяга ръка.

Кейси придърпа стола си по-близо до монитора и напрегна взор. После се изправи, носът ѝ почти се залепи за екрана, очите ѝ се заковаха върху сканиращите ивици.

Ето го, каза си с въздишка тя. Ясно и категорично, в естествени цветове…

Но как да го използвам?

 

Няма начин, даде си сметка тя. Нищо не може да се направи. Вече разполагаше с пълна информация за инцидента, но огласяването на тази информация със сигурност щеше да ѝ коства работата. Всъщност, това май ще стане при всички случаи… Мардър и Едгартън бяха я вкарали в капан. На практика нямаше почти никакво значение дали ще лъже според указанията на Мардър по време на телевизионното интервю, или ще каже истината… И в двата случая последиците щяха да се стоварят върху нейната глава.

Единственият начин да се измъкне беше да откаже интервюто. Но това едва ли беше възможно…

— Окей — въздъхна тя. — Видях това, което ми трябва.

— Какво още ще искате?

— Едно допълнително копие.

Хармън натисна някакви бутони върху пулта, после притеснено я погледна:

— Трябва да ви кажа нещо, госпожице Сингълтън… Колегите ми изгледаха записа и честно казано… някой от тях са доста притеснени…

— Представям си — кимна Кейси.

— Гледали и изявлението на оня човек по телевизията… Той твърди, че компанията ви се стреми да скрие истинската причина за инцидента…

— Аха…

— Повечето от тях са на мнение, че трябва да предадем тази лента на съответните власти, или пък на телевизията… За това особено много настоява нашата администраторка… Искам да кажа, че положението ни е като при случая с Родни Кинг… Седим върху динамит, животът на много хора е изложен на риск…

Кейси въздъхна. Не беше особено изненадана, но трябваше да се справи с този нововъзникнал проблем.

— Сторихте ли го вече? — попита тя. — Изпратихте ли някъде копие от тази касета?

— Още не — отвърна Хармън.

— Но хората са загрижени, така ли?

— Да.

— А вие какво мислите?

— Честно казано, аз също съм разтревожен — отвърна Хармън. — Вие работите в „Нортън“, лоялността ви към компанията е съвсем разбираема… Но ако нещо в този самолет действително представлява заплаха за живота на пътниците…

Умът на Кейси бясно препускаше. Нямаше начин да узнае колко са извадените копия на касетата. Събитията вече са извън контрол. Дойде ѝ до гуша от интриги: с превозвача, с конструкторския отдел, в профсъюза, с Мардър, с Ричмън… Куп интереси, куп предпочитания, а тя в средата на всичко това, опитвайки се да овладее положението…

На всичкото отгоре и тази видеокомпания!

— Как се казва администраторката ви? — попита тя.

— Кристин Барън.

— Тя наясно ли е с договора, който сме подписали? Най-вече с клаузата за дискретност?

— Да — кимна Хармън. — Но мисля, че в случая съвестта ѝ взема превес…

— Искам да се обадя по телефона — каза Кейси. — По възможност от директен апарат…

Хармън я заведе в един неизползван офис. Тя проведе два разговора, след което се върна в залата с мониторите.

— Касетата е собственост на „Нортън“ — обяви тя. — Съдържанието ѝ не може да става достояние на трети лица без наше разрешение. „Видео Имидж Системс“ е подписала договор, в който съществува съответната клауза за дискретност.

— А не ви ли гложди съвестта? — попита Хармън.

— Не ме гложди — тръсна глава Кейси. — Ние разследваме този инцидент и сме твърдо решени да стигнем докрай. А вие се бъркате в неща, които не разбирате. Ако публикувате съдържанието на тази касета, ще помогнете на един корумпиран адвокат да заведе дело за обезщетение срещу нас. Но ви предупреждавам, че това ще представлява нарушение на договора между вашата компания и „Нортън“. А ние сме достатъчно силни, за да ви смажем! Не забравяйте това.

След тези думи си прибра касетата и напусна залата.