Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (70) — Моята библиотека

ПЕТЪК

ГЛЕНДЕЙЛ
6.30 ч.

Нещо не е наред!

Кейси рязко се изправи в леглото. Тялото ѝ бе пронизано от остра болка, от устата ѝ излетя неволен стон. Лицето ѝ гореше. Докосна бузата си и се намръщи.

На пода пред леглото имаше светъл правоъгълник. Слънцето беше изгряло. Очите ѝ попаднаха на двете кални следи върху чаршафа. Беше спала с обувки. И с дрехи.

Лежеше върху завивките, напълно облечена.

Простена, размърда се и бавно спусна крака на пода. Всичко я болеше. Будилникът на нощното шкафче показваше шест и половина.

Бръкна под възглавницата и измъкна зелената желязна кутийка с бяло капаче.

ЗУПД.

В ноздрите я погъделичка миризма на прясно кафе.

Вратата се отвори, на прага се появи Теди по боксерки. В ръцете си държеше каничка с кафе.

— Зле ли си, скъпа?

— Всичко ме боли.

— И аз тъй си помислих — кимна Теди и ѝ подаде каничката: — Ще се справиш ли?

Кейси кимна и с благодарност пое каничката. Кафето беше горещо и силно. Болка прониза раменете й.

— Лицето ти е горе — долу добре — огледа я преценяващо Теди. — Само скулата ти е зачервена. Предполагам, че си я ударила при падането върху мрежата…

„Интервюто!“ — изведнъж се сети тя.

— Исусе! — скочи от леглото, простена и се олюля.

— Три аспирина и гореща вана — предложи рецептата си Теди.

— Нямам време…

— Имаш! Ваната да е максимално гореща!

Тя влезе в банята и завъртя крановете. Погледна се в огледалото. Лицето ѝ беше прорязано от ивици мръсотия. Под ухото червенееше оток, който вървеше надолу и изчезваше към тила. Няма страшно, ще го скрия с косата, рече си тя.

Отпи глътка кафе, съблече се и влезе във ваната. Краткият оглед на тялото ѝ показа и другите поражения: рани по лактите и коленете, охлузване на дясното бедро. Нямаше представа кога и къде ги е получила. Горещата вода ѝ се отрази добре.

Когато излезе от банята телефонът звънеше.

— Не вдигай! — подвикна на Теди тя.

— Сигурна ли си?

— Нямам време! — отсече тя. — Днес нямам време за никакви странични неща!

Влезе в спалнята да се облече.

До интервютото с Марти Риърдън оставаха само десет часа. В този отрязък от време трябваше да свърши най-главното: да изясни същността на инцидента с ТПА 545.