Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (69) — Моята библиотека

ГЛЕНДЕЙЛ
23.30 ч.

— Хайде, стига — успокоително промърмори Теди, прегърна я през рамо и я поведе към спалнята. — Всичко е наред, скъпа…

— Теди, не зная защо…

— Утре всичко ще разберем — прекъсна я той.

— Но какво е търсил в хангара по това време на нощта?

— Утре — повтори Теди.

Кейси се отпусна на леглото и изведнъж усети колко е уморена.

— Ще използвам дивана — обади се Теди. — Не искам тази нощ да си сама… — Протегна ръка и докосна брадичката й: — Не се тревожи за нищо, скъпа.

Отне записващото устройство от ръката ѝ и гальовна промърмори, сякаш говореше на дете:

— Това ще го оставим ей тук, на нощната масичка…

— Много е важно, Теди!…

— Знам — кимна мъжът. — Ще бъде тук и като се събудиш. Окей?

— Окей — кимна тя.

Теди стана и тръгна към вратата.

— Ако имаш нужда от нещо, повикай ме…

Очите ѝ се спряха на възглавницата. Трябваше да свали дрехите си и да се приготви за сън. Лицето я болеше. Трябва да се погледне в огледалото…

Взе кутийката и я тикна под възглавницата. После отпусна глава върху нея и затвори очи.

Само за мъничко, помисли си тя.