Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (67) — Моята библиотека

ЕЪРПОРТ МАРИНА
22.20 ч.

Марти Риърдън все още не беше напуснал Сиатъл.

Интервюто с Гейтс се беше проточило по-дълго от предвиденото и той изпусна самолета. Наложи се да вземе сутрешния полет, а това налагаше и съответните поправки в програмата.

Денят ще е тежък, въздъхна Дженифър. Беше планирала да започнат в девет, но при новата ситуация едва ли ще могат да направят нещо преди десет… Настанила се удобно в хотелската си стая, тя започна да преработва програмата върху екрана на портативния си компютър.

         9.00–10.00    Посрещане и трансфер ЛАКС
        10.00–10.45    Баркър в офиса
        11.00–11.30    Кинг на летището
        11.30–12.00    ФАВ на летището
        12.15–13.45    Прехвърляне в Бърбанк
        14.00–14.30    Роджърс в Бърбанк
        14.30–15.30    Кадри пред „Нортън“
        16.00–16.30    Сингълтън в „Нортън“
        16.30–18.00    Връщане на ЛАКС

Програмата беше прекалено натоварена. В нея не се предвиждаше никакво време за обяд, задръствания в трафика и нормалните за всички снимки професионални засечки. Марти несъмнено ще иска да хване обратния самолет за Ню Йорк, който излиташе в 18.00. Имаше ново гадже и държеше да прекара почивните дни с него. Ще бъде много ядосай, ако изпусне и този самолет…

А нямаше никакво съмнение, че ще го изпусне.

Работата беше там, че интервюто му със Сингълтън в Бърбанк ще приключи точно в часа на най-голямото задръстване на движението. Няма начин да хване самолета, ако не тръгне от Бърбанк някъде около два и половина. Което означаваше да направи интервютото със Сингълтън по-рано, за сметка на адвоката, който вероятно ще отпадне… Всъщност, той няма да отпадне, защото драпа да се види в предаването. Ако се наложи, ще чака и до среднощ… Но не така стояха нещата с представителя на ФАВ.

Вече беше успяла да поговори с адвоката. Труден за понасяне при продължителен разговор, Кинг пасваше идеално за кратки кадри, особено ако са умело монтирани. Пет, най-много десет секунди…

         9.00–10.00    Посрещане и трансфер ЛАКС
        10.00–10.45    Баркър в офиса
        11.00–11.30    ФАВ на летището
        11.30–12.30    Трансфер до Бърбанк
        12.30–13.00    Роджърс в Бърбанк
        13.00–14.00    Външни снимки „Нортън“
        14.00–14.30    Сингълтън в „Нортън“
        14.30–16.00    Трансфер ЛАКС
        16.00–16.30    Кинг на летището
        17.00–18.00    Изпращане

Така ще се получи. Замисли се върху възможните засечки. Ако човекът от ФАВ е добър (Дженифър не успя да го види, само говориха по телефона), Марти ще го оправи сравнително бързо. В случай, че прехвърлянето в Бърбанк отнеме повече време, отпада Роджърс, който тъй и тъй не е нищо особено… Сингълтън не би трябвало да ги забави, тъй като Дженифър щеше да предупреди Марти да не бъде прекалено заядлив. Ако всичко това се получи, напрегнатата програма би могла да бъде спазена…

После обратно на ЛАКС, където Марти приключва с Кинг и хваща самолета в 18.00. Дженифър ще разполага с достатъчно време да монтира материала и някъде през нощта да го изстреля в Ню Йорк. В събота сутринта ще позвъни на Дик да чуе забележките му, ще направи нова редакция и някъде около обед ще върне материала по електронната поща. Така ще си осигури достатъчно време преди излъчването…

Записа си да позвъни в „Нортън“ с молба за изтегляне на интервюто с два часа напред.

Едва след като приключи с програмата, тя се зае с купчината материали, изпратени по факса от „Нортън“. По принцип не се занимаваше с подобни документи, това беше работа на Дебора. И сега нямаше да го стори, но просто нямаше какво друго да прави. Прелисти ги набързо. Да, точно това, което можеше да се очаква… Различни хартийки, доказващи отличните летателни качества на Н-22…

Ръката ѝ изведнъж замръзна, очите ѝ се облещиха.

— Не! — прошепна Дженифър. — Това трябва да е някакъв майтап!

После бавно затвори папката.