Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (54) — Моята библиотека

ЧЕТВЪРТЪК

ХОТЕЛ „ЕЪРПОРТ МАРИНА“
6.30 ч.

Дженифър Малоун се събуди от мекото, но настоятелно жужене на електронния будилник до леглото. Тя се пресегна да го изключи, после с неприязън погледна загорялото рамо на мъжа до себе си. Той беше каскадьор в един от телевизионните сериали, с когото се беше запознала преди няколко месеца. Притежаваше загоряло обветрено лице и хубаво мускулесто тяло, което умееше да използва както трябва… Но Господи, Дженифър не понасяше мъжете, които остават да преспят!

Мразеше да се събужда с друг човек в спалнята. Мразеше всички дреболии, свързани с чуждото присъствие: дишането, миризмата на кожата, мазната коса върху възглавницата си… Дори знаменитостите, които караха сърцето ѝ да блъска лудо в гърдите на светлината на свещите, сутрин ѝ изглеждаха като полумъртви китове, изхвърлени на брега…

Тези типове просто не си знаят мястото. Идват, получават каквото искат, тя също. И двамата са доволни. Но защо след това не се сещат да си вдигат чуковете? Нямат ли си дом, да ги вземат мътните?!

Обади му се от самолета: здрасти, пристигам, какво ще правиш довечера… Теб ще те правя, отвърна без всякакво колебание той. Хубаво. Даже ѝ стана смешно. Лети в самолета до някакъв счетоводител, който е забил нос в преносимия си компютър, а в ушите ѝ звучи гласът на мъжкаря: „теб ще те правя, по веднъж във всяко помещение на хотелския ти апартамент!“

И го направи, това трябваше да му се признае. Нямаше кой знае колко умствен багаж, но в замяна на това притежаваше излишък от телесна енергия. Онази калифорнийска енергия, която в Ню Йорк просто я няма. Здраво чукане, без много приказки…

Но сега, когато слънцето надничаше през прозорците…

По дяволите!

Стана от леглото, хладният въздух на климатичната инсталация накара голото ѝ тяло да потръпне. Отвори гардероба да избере дрехите, които ще носи през деня. Предстояха ѝ срещи с безцеремонни типове, затова се спря на чифт джинси, бяла тениска „Агнес-Б“ и морскосин жакет „Джил Сандър“. Отнесе ги в банята и завъртя крановете на душа. Докато чакаше водата да се стопли, позвъни на оператора и му нареди след половин час екипът да чака във фоайето.

Докато се къпеше, направи преглед на предстоящите задачи. Пръв, в девет часа, беше Баркър. Ще го загрее с няколко кадъра авиационна фактология, останалата част от интервюто ще направи в кабинета му.

После Роджърс, местният репортер. Поради липса на време няма да го снима на работното му място — в редакцията на вестничето от Ориндж Каунти. Ще направят интервюто в Бърбанк. Друго летище, друг фон. Ще говори за „Нортън“ на фона на заводите на компанията.

По обед ще интервюира човека от „Нортън“. Дотогава вече ще има мнението на другите двама. Надяваше се, че това ще бъде достатъчно, за да я допуснат до президента на „Нортън“.

После? После ще видим… Някъде следобед ще трябва да намери време за онзи, дето тича подир линейките. Съвсем кратко. В петък трябва да открие някой от ФАВ, за да има баланс. Друг представител на „Нортън“, също в петък… Марти ще бъде записан на фона на завода. Сценарият още не беше готов, но това не я притесняваше. Малко въведение, после обичайната проповед… Поддържащи кадри с пътници, които изкачват стълбичката на самолета, обречени от съдбата… Няколко излитания и кацания, гарнирани с архивни кадри от катастрофи.

Толкоз.

Материалът ще се получи, рече си Дженифър докато излизаше от банята.

Единственото нещо, което е тревожеше в момента, беше оня тип в леглото.

Защо по дяволите не си вдигна чуковете още снощи?!