Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (51) — Моята библиотека

ЛАИ
17.55 ч.

Второто копие от касетата занесе в Лабораторията за аудио интерпретация на „Нортън“, която се помещаваше в задната част на Сграда 24. ЛАИ се ръководеше от един бивш агент на ЦРУ от Омаха, казваше се Джей Циглър. Ексцентричен тип, истински гений на електрониката, Циглър използваше аудио филтри и възпроизвеждаща апаратура собствено производство, защото, според думите му, „на никой друг не можел да се довери“…

Централата на „Нортън“ бе създала лабораторията в помощ на държавните агенции, които имаха задължението да разчитат и интерпретират полетните записи. При инцидент те вземат Кабинното звукозаписно устройство във Вашингтон и го подлагат на обстоен анализ. Това се прави по съображения за сигурност, тъй като никой не иска записите да попаднат в медиите преди приключването на разследването. В агенциите работят опитни специалисти по гласов анализ, но малцина от тях са в състояние да интерпретират множеството съпътстващи звуци в пилотската кабина: различните алармени сигнали и специфични звукови предупреждения, които са понятни единствено на пилотите. Поради факта, че повечето от тях са патент на „Нортън“, компанията беше изградила и собствена лаборатория за техния анализ…

Тежката звукоизолираща врата както винаги беше заключена. Кейси заблъска с юмруци по нея. След няколко секунди се разнесе металически глас:

— Парола!

— Джей, аз съм — Кейси Сингълтън!

— Парола! — повтори гласът.

— За Бога, Джей, отвори проклетата врата!

Нещо изщрака, после настъпи тишина. Кейси търпеливо чакаше. Вратата най-сетне се открехна, в процепа се появи главата на Джей Циглър. Косата му се спускаше до раменете, очите му бяха скрити зад слънчеви очила.

— Аха, добре… — промърмори той. — Влизай, Сингълтън. Ти си сред хората, които имат достъп до тази станция…

Вратата се открехна още два — три сантиметра и Кейси побърза да се промуши през процепа. Циглър я затръшна след нея и постави трите резета в бърза последователност.

— По-добре е първо да звъниш, Сингълтън — промърмори с достойнство той. — Разполагаме с обезопасена лииия. Лично съм кодирал четиристепенното устройство срещу подслушване!

— Съжалявам, Джей, но идвам по спешност…

— Сигурността е задължение за всички нас, Сингълтън. Без повече приказки тя му подаде магнетофонната лента, която носеше.

— Едноинчов носител — светкавично я оцени Циглър. — В тази станция рядко работим с подобен материал…

— Можеш ли да я прослушаш?

— Аз мога да прослушам всичко, Сингълтън — с достойнство отвърна бившият агент и ловко постави лентата на вертикален звукозаписен апарат. После я стрелна през рамо и подхвърли: — Оторизирана ли си да чуеш този запис?

— Лентата е моя, Джей — започна да губи търпение Кейси.

— Само питам…

— И трябва да ти кажа, че тя е…

— Не ми казвай нищо, Сингълтън — спря я Циглър. — Така е по-добре и за двама ни…

Сред многобройната апаратура на стената светна екранът на един осцилоскоп. Началото на прослушването бе маркирано от подскачащи зелени линии върху черен фон.

— Аха… — промърмори Циглър. — Hi-Fi аудио сигнал с вградено долби D… Това трябва да е касета за любителска видеокамера… — От високоговорителите излетя пронизителен скърцащ звук.

Очите на Циглър бяха заковани в мониторите. Повечето от тях оживяха, генерирайки фантастични данни. Най-странно изглеждаше триизмерният модел на звука, чието визуално изображение приличаше на броеница от разноцветни мъниста. Едновременно с това звукът се разбиваше на съставните си части от специални компютърни програми, които отчитаха и най-незначителното изменение в неговата динамика.

— Стъпки — обяви бившият агент. — Обувки с гумени подметки върху трева или земя. Урбанистични елементи липсват, явно става въпрос за провинцията… Стъпките са на мъж, наличие на лека дисхармония. Това означава, че вероятно носи нещо. Не е много тежко, но нарушава баланса на тялото…

Кейси беше наистина впечатлена. Това бяха първите кадри на касетата: мъжът с детето на рамо крачи по планинската пътечка към китайското село…

— Абсолютно точно — прошепна тя.

Звукът се промени, превърна се в нещо като пронизително писукане.

— Чакай, чакай! — наостри уши Циглър и започна да натиска разни клавиши. Писукането се повтори, шарените зърна на броеницата започнаха да подскачат. — Хм… Това го нямам в база данните… Записът трябва да е правен някъде в чужбина…

— Китай — поясни Кейси.

— Ясно. Все пак не мога да имам всичко…

Стъпките продължиха, появи се и тихо свистене на вятър.

— Заспа — обади се мъжки глас.

— Американец — моментално го засече Циглър. — Висок между метър и седемдесет и пет и метър осемдесет и два. Възраст: тридесет и три — тридесет и пет години…

Отново дълбоко впечатлена, Кейси само кимна с глава.

Дългокосият натисна някакъв бутон, на един от екраните се появи видеоизображението на мъжа върху пътечката. То потрепна и замръзна.

— Окей — тръсна глава Циглър. — Какво трябва да търся тук?.

— Последните девет минути от записа са направени на борда на ТПА 545 — поясни Кейси. — Хванат е целия инцидент.

— Интересно — потърка длани Циглър. — Много интересно!

— Искам да ми кажеш дали чуваш нещо необичайно в минутата преди началото на инцидента — продължи Кейси. — По-точно ме интересува дали…

— Не ми казвай! — вдигна длан дългокосият. — Не искам да се влияя, трябва да получа непосредствени впечатления…

— Кога мога да имам резултатите?

— След двадесет часа — отвърна Циглър и погледна часовника си: — Това означава утре следобед.

— Добре. И още нещо, Джей… Бих искала съдържанието на тази лента да си остане между нас.

— Каква лента? — изгледа я с искрено недоумение Циглър.