Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (38) — Моята библиотека

БОЙНАТА ЗАЛА
7.00 ч.

Кейси изкачи металните стъпала към Бойната зала и се насочи към вратата. Отпред забеляза фигурата на Мардър, който нервно крачеше напред назад и очевидно я чакаше.

— Добро утро, Джон.

— Видя ли тази гадост за ОАВ? — попита той и размаха лист хартия под носа й.

— Видях я.

— Пълна глупост, разбира се, но Едгартън е бесен… Първо два инцидента за два дни с Н-22, а сега и това… Според него, пресата ще ни разпъне на кръст. Изобщо не вярва, че Бенсън и неговите хора от „Пъблик рилейшънс“ ще се справят…

Бил Бенсън беше един от ветераните в „Нортън“. Секретар по печата (както ги наричаха някога) още от времето, когато компанията изпълняваше поръчки на военното министерство, той беше известен с факта, че не казваше на репортерите абсолютно нищо. Заядлив и мнителен, той така и не беше успял да се адаптира към новите отношения с пресата след аферата „Уотъргейт“, така и не осъзна, че журналистиката е велика сила, която може да сваля дори правителства. В замяна предлагаше само едно: постоянна война с репортерите.

— Този факс може да привлече вниманието на пресата, Кейси. Особено на репортери, които нямат представа що за шибана организация е тази ОАВ… И нека да бъдем честни: те с положителност няма да искат да разговарят с някакво изкопаемо и ще настояват за среща с представител на висшето ръководство. По тази причина Хал нареди всички контакти с медиите да минават през теб, особено когато става въпрос за последната издънка на ОАВ…

— През мен ли? — учудено го изгледа тя, после се поколеба и промени думите, които ѝ бяха на езика. — Бенсън едва ли ще е щастлив…

— Хал вече разговаря с него и той ще си трае…

— Сигурен ли си?

— Напълно — кимна Мардър. — Мисля, че трябва да подготвим една подробна информация за Н-22. В допълнение на обичайните глупости, които предлагат от „Пъблик рилейшънс“. Хал предлага ти да го направиш — един материал на разбираем език, който да опровергава онези глупаци от ОАВ. Знаеш за какво става въпрос: сервизно обслужване, контролни прегледи, проверки и всичко останало…

— Добре — въздъхна Кейси. Това беше огромна по обем работа, но…

— Казах на Хал, че имаш много работа и това ще те натовари допълнително — отгатна мислите ѝ Мардър. — В отговор той подписа нова заповед за ИК, вече си с две нива по-нагоре…

ИК означаваше „Инициативна компенсация“ — специален премиен пакет, който съставляваше значителна част от доходите на ръководителите. Две нива по-горе означаваше доста пари.

— Добре — кимна тя.

— Работата е там, че трябва да дадем отговор на този факс — добави Мардър. — При това съкрушителен… Хал иска да е сигурен, че ще го подготвим както трябва. Можем да разчитаме на теб, нали?

— Разбира се.

— Много добре.

Директорът се обърна и тръгна към вратата на Бойната зала.

 

Ричмън вече беше вътре. Беше облечен в спортно сако и вратовръзка, от вида му лъхаше енергия. Кейси се отпусна в съседния стол, а Мардър включи на високи обороти и размаха листчето хартия в ръката си:

— Вероятно вече сте разбрали, че ОАВ се опитва да ни прави номера! Моментът е подбран внимателно, ясно е, че искат да подлеят вода на сделката ни с Китай. Но всички тук са наясно, че инцидентът в Маями се дължи на неизправен двигател и няма нищо общо с „Транс Пасифик“. Все още…

Кейси се опитваше да слуша внимателно, но това не ѝ се удаваше. Главата ѝ беше заета с изчисления. Две нива по-високо ИК означаваше увеличение на доходите ѝ с около двадесет процента. Двадесет процента! Та това е много! Ще може да прехвърли Алисън в някое частно училище, освен това ще заминат на някое фантастично място през ваканцията… Хаваите, да речем… Ще отседнат в най-баровския хотел! А догодина ще се преместят в нова къща, с по-голям двор, където Алисън…

Изведнъж осъзна, че очите на присъстващите са заковани в нея.

— Кейси? — повтори името ѝ Мардър. — Кога ще имаме разпечатката от записа на полетните параметри?

— Извинявам се — тръсна глава тя. — Сутринта говорих с Роб по този въпрос. Настройката върви бавно, утре вероятно ще може да ни разкаже повече неща…

— Окей. Корпусът?

— Джон, работата ни е трудна, изключително трудна — започна с печален тон Дохърти. — Открихме дефектен предпазител на елероните на крилото… Очевиден фалшификат, който…

— Ще го проверим по време на полетните изпитания — прекъсна го Мардър. — Хидравликата?

— Тестовете продължават, но отклонения няма. По всяка вероятност всички хидравлични системи са в добро състояние.

— Кога ще приключите?

— Днес, в края на първа смяна.

— Електроинсталация?

— Проверихме основните кръгове — отвърна Рон. — Няма отклонения. Мисля, че трябва да направим общ тест на електрозахранването, за да бъдем абсолютно сигурни…

— Съгласен съм. Можем ли да го направим през нощта, за да спестим време?

— Защо не? — сви рамене Рон. — Това означава допълнителни разходи, но…

— По дяволите разходите! Друго?

— Има — кимна Рон. — При това доста любопитно. Тестовете показват отклонения в сензорите за близост на крилото. При този случай е възможно в кабината да се появят неверни данни относно спускането на елероните.

Същото, което открих през нощта, помисли си Кейси. Отбеляза си в бележника, че трябва да поговори с Рон и за показанията AUX, които не ѝ бяха ясни. После мислите ѝ отново се насочиха към повишението. Сега вече Алисън ще може да посещава истинско училище. Представи си я седнала зад нисък и удобен чин, в малка класна стая…

— Двигателен сектор? — попита Мардър.

— Все още не знаем дали пилотът е включил обратната тяга — отвърна Кени Бърн. — Ще ни трябва още един ден.

— Продължавайте докато не сте абсолютно убедени, че това не е станало. Авионика?

— До този момент не откриваме проблеми с управлението — каза Трунг.

— А автопилотът?

— Още не сме стигнали до него. Проверката на автопилота е последният етап от работата ни. Ще бъде осъществена по време на полетните изпитания.

— Добре — кимна Мардър. — Възниква нов въпрос относно сензорите за близост, още днес да се изясни. Все още чакаме данните от УДЗПП, двигателният сектор и авиониката. Това е всичко, нали?

Хората около масата закимаха с глави.

— Вършете си работата, не искам да ви задържам — приключи заседанието директорът и размаха факса от ОАВ: — Това тук е само върхът на айсберга, приятели… Не искам да ви напомням какво се случи с ДС-10… Най-модерният самолет на своето време, истинско чудо на техниката. Но след един два инцидента получава лош имидж и край… Няма го ДС-10. Превръща се в безвъзвратно минало! Затова искам отговори от вас, при това спешно!