Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (34) — Моята библиотека

АДМИНИСТРАЦИЯТА
18.00 ч.

Джон Мардър вдигна глава от бюрото си:

— Чух за някакви премеждия в 64… Какво стана?

— Нищо. Бях тръгнала да проверявам едни неща… Той бавно поклати глава:

— Не искам да ходиш в халетата сама, Кейси. Особено след днешната гадория с онзи кран… Ако ти се налага да бъдеш там, вземи Ричмън или някой от инженерите със себе си…

— Добре.

— Сега не е време да поемаме рискове.

— Разбирам.

— Хубаво — промърмори Мардър, помълча малко и смени темата: — Каква е тази работа с репортера?

— Джак Роджърс работи по материал, който може да предизвика скандал — започна тя. — Профсъюзът подозира, че монтажът на крилата ще бъде прехвърлен в чужбина. Разполагат с някакви документи… А самият Роджърс свързва този факт с търкания в ръководството на компанията.

— Търкания? — вдигна вежди Мардър.

— Получил информация, според която вие с Едгартън сте на нож. А мен попита дали този конфликт ще се отрази на китайската сделка…

— Господи, това вече е прекалено! — раздразнено изръмжа Мардър. — Подкрепям сто процента усилията на Хал във връзка с тази продажба! Тя е от жизненоважно значение за компанията. Ти какво му каза?

— Успях да го спра за момента — отвърна Кейси. — Но ако искаме да забрави за този материал, ще трябва да му предложим нещо друго, по-добро… Интервю с Едгартън, подробности по китайската сделка… Друг начин няма.

— Разбирам — кимна Мардър. — Но Хал няма да се съгласи. Мога да го помоля, но зная, че ще откаже…

— Тогава ти трябва да свършиш тая работа.

— Трудно — навъси се Мардър. — Хал ми е забранил контакти с пресата до финализирането на сделката. Трябва да бъда безкрайно внимателен. Можем ли да се доверим на този репортер?

— Съдейки от опита си, да…

— Ще скрие ли източника си, ако му дам някои наистина ценни сведения?

— Положително. Единственото, от което се нуждае, е свежа, подходяща за публикуване информация.

— Добре — кимна Мардър и си записа нещо. — Ще поговоря с него. Друго?

— Не, това беше всичко — отвърна Кейси и се изправи.

— Между другото, как се проявява Ричмън? — подхвърли директорът.

— Нормално — сви рамене тя. — Просто му липсва опит…

— Струва ми се умен хлапак… Използвай го, давай му работа…

— Добре.

— Това му е бил проблемът в отдел „Маркетинг“ — подхвърли Мардър. — Не са му давали никаква работа…

— Разбирам.

— Ще се видим утре, на заседанието на КРИ — изправи се директорът.

Миг след като Кейси си тръгна, от съседното помещение се появи Ричмън.

— Тъпо копеле! — изръмжа Мардър. — Знаеш ли, че днес следобед Замалко не е пострадала в 64? Къде по дяволите беше?

— Ами, аз…

— Слушай ме много внимателно! — безцеремонно го прекъсна Мардър. — Не искам никакви инциденти със Сингълтън, ясно? Нужна ни е жива и здрава, защото не може да си върши работата от болничното легло!

— Разбрах, Джон.

— Дано да е така, приятелче. Искам те залепен за нея непрекъснато. Чак докато приключим с тази работа, ясно?