Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (27) — Моята библиотека

ПРЕД ХАНГАР 5
10.00 ч.

Излезе от халето малко след Ричмън, очите ѝ се присвиха от ярката слънчева светлина. Видя Дон Бръл да слиза от колата си пред Сграда 121 насреща и забърза към него.

— Здравей, Кейси — рече Бръл и затръшна вратичката. — Тъкмо се питах кога ще ми се обадиш…

— Говорих с Мардър — каза без заобиколки тя. — Той се закле, че производството на крилата изобщо не е било обсъждано с китайците.

— Разбрах — кимна Бръл. — Снощи ми се обади и използва същите думи… — Физиономията му запази мрачното си изражение.

— Мардър твърди, че всичко е слухове — подхвърли тя.

— Лъже. Лично той се е ангажирал с китайците.

— Няма начин, пък и не виждам смисъла — сви рамене Кейси.

— Виж какво ще ти кажа — погледна я в очите Бръл. — Лично за мен цялата работа е без значение. След десет години, когато заводът ще се закрие, аз ще бъда пенсионер. Но горе — долу по това време твоето дете вероятно ще е студентка и ще се чудиш откъде да намериш пари за разните там такси и други неща… Защото ще си без работа. Мислила ли си по този въпрос?

— Дон, нали сам каза, че в цялата работа няма логика? — избягна въпроса му тя. — Едва ли някой ще посмее да предложи монтажа на крилата в Китай. Това би било твърде грубо и твърде безцеремонно…

— Мардър е груб и безцеремонен, Кейси — отвърна Бръл и присви очи срещу слънцето. — Ти прекрасно знаеш, че е способен на това.

— Дон…

— Знам какво говоря — прекъсна я с решителен тон Бръл. — Тези части и инструменти, които опаковаме, заминават за Сан Педро, а не за Атланта. На тамошното пристанище вече сглобяват специални контейнери за експедиция по море.

Ето откъде профсъюзът черпи информация, въздъхна в себе си Кейси, а на глас каза:

— Това е извънгабаритен товар, Дон. Не може да се транспортира нито по шосе, нито чрез железопътен транспорт. Винаги сме използвали кораби и ти го знаеш. Специалните контейнери се сглобяват, за да можем да минем през Панамския канал. Това е най-краткият път до Атланта…

— Видях транспортните документи — поклати глава Бръл.

— На тях не пише Атланта, а Сеул — Корея…

— Корея ли? — намръщи се тя.

— Точно така.

— Но в това наистина не виждам логика, Дон!

— Аз пък я виждам. Тук става въпрос за елементарна маскировка. От Корея контейнерите ще бъдат пренасочени за Шанхай.

— Разполагаш ли с копия от тези документи? — попита Кейси.

— Не ги нося у себе си.

— Искам да ги видя!

— Добре, Кейси — въздъхна Дон. — Ще направя това за теб. Но трябва да знаеш, че ме поставяте в изключително деликатно положение. Момчетата няма да позволят реализацията на тази сделка. Мардър вика да ги успокоявам, но как да стане това? Аз съм профсъюзен лидер, а не директор на завода…

— Какво искаш да кажеш?

— Ситуацията е извън мой контрол.

— Дон…

— Винаги съм те харесвал, Кейси — въздъхна Бръл. — Но ако продължаваш да се мотаеш тук, с нищо не мога да ти помогна…

След тези думи се обърна и се отдалечи.