Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (2) — Моята библиотека

ЦЕНТЪР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПОЛЕТИ СОКАЛ
5.43 ч.

— СОКАЛ, тук Транс Пасифик, полет 545. Имаме произшествие на борда.

Дейв Маршал, старши ръководител на полети към Центъра за въздушен контрол на Южна Калифорния, рязко вдигна глава към радара. Само преди няколко минути беше поел машината на Транс Пасифик 545 от контролната кула в Оклънд. Маршрутът беше от Хонконг за Денвър, полетът протичаше нормално. Пръстът му докосна бутона на микрофона:

— Слушам, 545.

— Моля да разрешите аварийно кацане в Лос Анджелис.

Гласът на пилота звучеше спокойно. Маршал се втренчи в колоните зелени цифри, които идентифицираха всеки самолет в обсега на радара. ТПА наближаваше калифорнийското крайбрежие, всеки момент щеше да прелети над залива Марина Дел Рей. Намираше се на около половин час път от ЛАКС, главното гражданско летище на Лос Анджелис.

— Окей, 545 — каза в микрофона той. — Искането ви прието. От какъв характер е произшествието?

— Имаме пострадали пътници — отвърна пилотът. — На летището трябва да ни чакат линейки. Тридесет, може би четиридесет…

— 545, моля повторете! — смая се Маршал. — Четиридесет линейки ли казахте?

— Точно. Попаднахме на силна турбуленция, има ранени сред екипажа и пътниците.

„Защо по дяволите не започна с това?“ — гневно въздъхна Маршал, извъртя се заедно със стола и направи знак на ръководителя на смяната Джейн Ливайн, която бързо надяна комплект слушалки на главата си.

— Транс Пасифик, регистрирам молбата ви за четиридесет линейки — каза в микрофона Маршал.

— Господи Исусе! — направи физиономия Ливайн. — Четиридесет?!

— Прието, Център — все така спокойно се обади пилотът.

— Имате ли нужда от медицински персонал? От какъв характер са нараняванията?

— Не мога да кажа с точност.

Ливайн завъртя ръка във въздуха. Това означаваше „накарай го да говори“.

— Можете ли да ни дадете някаква приблизителна информация? — попита Маршал.

— Съжалявам, това в момента е невъзможно.

— Някой в безсъзнание?

— Не, мисля, че няма такива — отвърна пилотът. — Но имаме двама убити.

— Добре, че се сети да ни каже, мамка му! — изруга Джейн Ливайн. — Кой е тоя тип?

Маршал натисна един клавиш, в ъгъла на екрана се появи каре с данните за екипажа.

— Капитан Джон Чанг, командир на Транс Пасифик 545.

— Да приключим с изненадите — въздъхна Ливайн. — Я го попитай какво е състоянието на машината.

— ТПА 545, в какво състояние е самолетът? — натисна бутона Маршал.

— Имаме повреди в салона за пътниците — отвърна пилотът. — Второстепенни, сравнително ограничени.

— Кабината?

— Кабината е в оперативно състояние, показанията на УПД без отклонения. — Уредът за полетните данни следи всички системи за управление на самолета. След като той не е открил повреди, вероятно такива действително няма.

— Прието, 545 — каза Маршал. — Състоянието на екипажа?

— Командирът и първият пилот са в добро състояние.

— Но вие споменахте за ранени сред екипажа…

— Да, две стюардеси.

— Можете ли да кажете нещо по-конкретно?

— Не, съжалявам. Едната е в безсъзнание, а другата… Не знам.

Маршал с недоумение поклати глава и погледна Ливайн:

— Преди малко обяви, че няма хора в безсъзнание…

— Тая работа не ми харесва! — процеди Ливайн и вдигна слушалката на червения телефон пред себе си: — Пожарната да се вдигне под тревога. Да се осигурят линейки, плюс екипи от неврохирурзи и ортопеди. Да се уведомят болниците в Уестсайд… А аз ще се свържа с ОССП на Лос Анджелис и мога да ти гарантирам, че дежурния там го чака черен ден!