Майкъл Крайтън
Въздушна клопка (11) — Моята библиотека

ЛАКС
10.42 ч.

Седнал зад волана на минивана, Ричмън изпусна въздуха от гърдите си:

— Господи, винаги ли са толкова любезни?

— Инженери — сви рамене Кейси и мислено добави: Какво си очаквал, нима не си се сблъсквал с подобни хора в „Дженерал Мотърс“? — В емоционално отношение са тринадесетгодишни, точно когато момчетата захвърлят играчките, забелязват момичетата и започват да мислят за други неща… Възпитанието им куца, обличат се зле, но едновременно с това са страхотно интелигентни и добре подготвени… Държат се арогантно, външни хора не могат да участват в тяхната игра.

— Особено пък адвокати…

— Всички, не само адвокатите. Те са като гросмайстори и нямат време за губене с аматьори. А в момента са под напрежение…

— Ти не си ли инженер?

— Аз? Не, не съм. Аз съм жена, аз работя в КК. Това са трите причини, поради които никой не ме брои. Сам видя, че Мардър ме назначи за говорител на комисията. Това е допълнителен удар. Инженерите мразят да контактуват с медиите.

— Медиите ще проявят интерес към случая, така ли?

— Може би не. Става въпрос за инцидент с чужд самолет, загинали са чужди граждани, извън територията на Щатите. Осовен това липсва визуален материал. Не, няма да ни обърнат никакво внимание.

— Но инцидентът изглежда сериозен…

— Това не е критерий — поклати глава Кейси. — Миналата година имаше двадесет и пет инцидента, предизвикани от турбуленции и въздушни ями. За кой от тях си спомняш?

Ричмън сбърчи чело.

— Катастрофата в Абу Даби, която отне живота на петдесет и шест души? — помогна му Кейси. — Или онази в Индонезия, при която загинаха двеста? Богота, сто петдесет и трима убити? Помниш ли някоя от тези катастрофи?

— Не — призна Ричмън. — Струва ми се, че помня някакъв инцидент, станал в Атланта…

— Да — кимна Кейси. — Имаше такъв инцидент, с ДС-9… Колко човека загинаха при него? Нито един. Колко бяха ранени? Нито един. А защо помниш именно този инцидент? Защото излъчиха подробен репортаж за него след новините в единадесет…

Миниванът напусна пистата, плъзна се под вдигнатата бариера на портала и излезе на улицата. Поеха по Сепълвида, към смътно очертаващата се в далечината грамада на болницата Сентинела.

— Както и да е — въздъхна Кейси. — Сега трябва да мислим за други неща. — Извади един портативен магнетофон от чантата си и го подаде на Ричмън. Към ревера му прикрепи малък микрофон, после се зае да му обяснява какво ще правят.