Томас Харис
Червения дракон (43) — Моята библиотека

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Крофорд разклащаше пластмасовата чашка, за да разтвори по-бързо хапчето алка-зелцър. Озвучителната система на боинга се включи и женски глас каза:

— Пътникът Крофорд, моля. Той вдигна ръка от мястото си в опашката и стюардесата се приближи. — Бихте ли отишли в пилотската кабина, господин Крофорд? Нямаше го точно четири минути, после се върна и тежко се отпусна до Греъм.

— Днес Зъбльото е бил в Ню Йорк. Греъм се намръщи и здраво стисна зъби. — Не, не — успокои го Крофорд. — Хлопнал е две жени по главите в Бруклинския музей и… слушай внимателно… изял една картина.

— Изял?

— Да, изял я. Отделът за опазване произведенията на изкуството в Ню Йорк разбрали с кого си имат работа в момента, в който видели какво е изял. Разполагат с два частично годни отпечатъка върху пластмасовия му пропуск, които вече са изпратени в Чикаго на Прайс. Още щом ги сложил на екрана, старецът ударил камбаната. Идентификация липсва, но става въпрос за същия палец, който открихме върху окото на детето на Лийдс.

— Ню Йорк — промълви Греъм.

— Това нищо не означава, там е бил днес. Може би още работи в „Гейтуей“. Ако наистина е така, ще го идентифицираме лесно, тъй като днес е отсъствал.

— Какво точно е изял?

— Картина със заглавие „Великият Червен дракон и Жената в слънчеви одежди“ на художника Уилям Блейк.

— Какво е състоянието на пострадалите?

— Пернал ги с палка. По-младата е останала в болницата за наблюдение, докато на по-възрастната трябвало да направят четири шева. Има и леко мозъчно сътресение.

— Могат ли да дадат описание?

— Младата вече го е сторила — спокоен мъжага, с черни мустаци и тъмна коса, според мен перука. Описанието се потвърждава и от пазача на входа. Възрастната нищо не е видяла.

— Но той не е убил никого.

— Да, странно. Имал е предостатъчно време да го стори, особено след като са го видели. От отдела за поведенчески науки позвънили в болницата на Блум. И знаеш-ли какво им казал?

Че Зъбльото може би се опитва да спре.