Томас Харис
Червения дракон (34) — Моята библиотека

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

— И двамата знаем, че въпросът е политически — рече Крофорд. — Но нищо не може да се направи. — Вървяха с Греъм по Стейт Стрийт Мол, по посока на местната агенция на ФБР. Свечеряваше се. — Върши си работата, само ми дай изходните данни. Останалото е моя работа.

Отделът по поведенческа психология към ФБР изготвяше подробни психологически портрети на жертвите по искане на чикагската полиция. Те щяха да бъдат размножени и раздадени на допълнителните патрули, които щяха да обикалят по улиците в дните около пълнолунието.

— Искат да си опазят задника! — продължи Крофорд, като размахваше ръката, в която държеше плик с картофен чипс. — Жертвите са все заможни хора и те възнамеряват да напълнят с полиция богатите квартали. Но същевременно си дават сметка, че подобни действия ще събудят доста недоволство. Кварталните отговорници взеха да пищят за допълнителните патрули веднага след отвличането на Фреди. Ако усилят охраната на богатите квартали, а онзи удари някъде в Саут Сайд, господ да помага на бащите на града! Тогава ще посочат с пръст проклетите федерални агенти. Отсега чувам: „Те ни казаха да постъпим така, те ни накараха да направим това.“

— Вероятността да направи удара си в Чикаго не е по голяма от всяко друго място — отбеляза Греъм. — Нямаме основания за такива твърдения. Това са пълни глупости. Защо не възложиха на Блум да изработи портретите? Той е консултант на отдела за поведенческа психология.

— Не ги искат от Блум, а от нас! Ако после обвинят Блум, нищо няма да постигнат. Освен това той още е в болница. Някой от Капитолия е звъннал в Департамента на правосъдието. Така че „отгоре“ наредиха да действаме. Ще го направиш ли?

— Нали и бездруго го правя.

— И аз тъй си помислих — кимна Крофорд. — Просто продължи да си го правиш.

— Но предпочитам да отида пак в Бърмингам.

— Не. Остани с мен.

Останките от петъка изгоряха ниско на източния хоризонт.

Още десет дни.