Дейвид Лодж
Малък свят
Академичен романс (1) — Моята библиотека

ПРЕДГОВОР

Дейвид Лодж е роден през 1935 г. в Лондон. Средното си образование получава в католическо училище. През 1960 г. защитава магистърска степен по английска литература в Университетски колеж, Лондон (UCL). Непосредствено след това започва работа като университетски преподавател в Бърмингамския университет. Професор по английска литература от 1976 г. Години наред съчетава преподаване, научна работа в областта на литературната критика и писане на романи. Пенсионира се през 1987 г., за да се отдаде изцяло на литературна дейност. Публикувал е няколко научни труда и единадесет романа, последния, засега, през 2001 г. В момента е един от най-известните съвременни писатели на Великобритания, популярен не само в интелектуалните среди, но и сред широката читателска аудитория. Стилът му е смесица от реализъм и пародия на разнообразни литературни стилове. Дейвид Лодж е носител на една от най-престижните награди, давана за професионални постижения в различни области (но не за политика) — „Рицар на Британската империя“.

„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.

Из интервю с Дейвид Лодж, взето от Реймънд Томпсън на 15 май 1989 г.:

Р. Т.: За конкретна академична аудитория ли написахте „Малък свят“? Такава, която би могла да разпознае алюзиите в романите ви?

Д. Л.: Аз пиша, за да предам определено послание, но не излагам цялата си стока на сергията. Не искам книгите ми да бъдат неразбираеми за хора, които са извън литературните кръгове. Не искам да отблъсна обикновения читател, който не е добре запознат с литературните източници. Затова например още в началото на „Малък свят“ посочвам аналогията между съвременните професори и средновековните рицари. Но по-нататък следва едно почти езотерично ниво на литературни алюзии, които не очаквам да бъдат разбрани от повече от няколко процента читатели. Въпреки че жизнено-важните за структурата елементи не са скрити, все пак ми е приятно да си мисля, че този роман не отдава пълния си смисъл още при първия прочит. Хубаво е да има камъни по пътя на читателя. Едни ще ги заобиколят, други ще се спънат и раздразнят, трети ще се вгледат внимателно и ще открият, че под тях са заровени съкровища.

Рени Стоянова

На Мери с цялата ми любов

Както и „Размяната“, на която е нещо като продължение, „Малък свят“ наподобява това, което понякога се нарича „истински свят“, без изцяло да му съответства, и е населен с образи, които са игра на въображението. Рамидж не е Бърмингам, макар да носи нещо от популярните предразсъдъци за този град. В Цюрих наистина има бар „Джейм Джойс“, а на летището Хийтроу — подземен параклис, но (когато романът беше написан) в Лимерик и Дарлингтън нямаше университети; нито, доколкото ми е известно, в Генуа изобщо някога е живял представител на Британския съвет. Конгресът на Асоциацията за съвременни езици през 1979 г. не се е състоял в Ню Йорк, макар че съм ползвал материали от програмата на този през 1978, който бе там. И така нататък.

Специални благодарности за получената информация (без да споменавам много други услуги) дължа на Доналд и Марго Фангер и Сусуми Такаги. Повечето книги, от които съм извличал идеи, намеци и вдъхновение, са споменати в текста, но трябва да призная дълга си към две, които не са:

„Неизбежен романс: изследване поетиката на един жанр“ от Патриша Анджелика Паркър (Университетско издателство, Принстън, 1979 г.) и „Международно летище“ от Брайън Мойнън („Пан Букс“, 1978).

„Caelum non animum mutant, qui trans mare currunt.“

Хораций

„Когато един писател нарече работата си романс^[1], едва ли е необходимо да се отбележи, че той претендира за определена свобода на действие — както по отношение на метода, така и на материала, нещо, което не би могъл да си позволи, ако заяви, че пише роман.“

Натаниел Хоторн

Шт! Внимателно! Ехоландия!

Джеймс Джойс