Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (25) — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Съдържание
- ПРЕДГОВОР
- Легендата за Бермудския триъгълник, както се разправя обикновено
- 1492. Христофор Колумб, Саргасово море и Бермудският триъгълник
- Август 1840. „Розали“
- Април 1854. „Бела“
- Декември 1872. „Мери Селест“
- Зимата на 1880. „Аталанта“
- 1881. „Елън Остин“ и напуснатият кораб
- 1866, 1868, 1884. „Лота“, „Виего“, „Мирамон“
- Октомври 1902. „Фрея“
- Ноември 1909. Джошуа Слоукъм и „Спрей“
- Март 1918. „Сайклопс“
- Януари 1921. „Каръл А. Диъринг“
- Април 1925. „Райфуку мару“
- Декември 1925. „Котопакси“
- Март 1926. „Сюдъфко“
- Октомври 1931. „Ставенгер“
- Април 1932. „Джон енд Мери“
- Август 1935. „Ла Дахама“
- Февруари 1940. „Глория Кълита“
- Ноември, декември 1941. „Протеъс“, „Нереъс“
- Октомври 1944. „Рубикон“
- Декември 1945. „Полет 19“
- Декември 1946. „Сити Бел“
- 1947. „Сюпърфортрес“
- Януари 1948. „Стар Тайгър“
- Март 1948. Ал Снидър
- Декември 1948. „DC-3“
- Януари 1949. „Стар Ариел“
- Март 1950. „Глоубмастър“
- Юни 1950. „Сандра“
- Февруари 1953. „Бритиш Йорк“
- Октомври 1954. „Сюпърконстелейшън“
- Декември 1954. „Садърн Дистриктс“
- Септември 1955. „Конемара IV“
- Ноември 1956. Патрулен бомбардировач
- Януари 1958. „Ръвонок“
- Януари 1962. „КВ-50“
- Април 1962. „Пайпър Апач“
- Февруари 1963. „Марин Сълфър Куийн“
- Юли 1963. „Сно Бой“
- Август 1963. Два „КС-135“
- Юни 1965. „С-119 Бокскар“
- Януари 1967. Черната седмица
- Декември 1967. „Уичкрафт“
- Май 1968. „Скорпиън“
- Юли 1969. Пет изоставени кораба
- Август 1969. Бил Верити
- Ноември 1970. „Джили Бийн“ и „Пайпър Команч“
- Април 1971. „Елизъбет“
- Октомври 1971. „Ел Карибе“
- Февруари 1972. „В. А. Фог“
- Март 1973. „Норс Вариънт“ и „Анита“
- Октомври 1973. „Линда“
- Магнетизъм, загадъчност и Бермудският триъгълник
- „Морето на дявола“
- „Подлите водовъртежи“
- Епилог
1947
„Сюпърфортрес“
През 1947 г. американски бомбардировач „Сюпърфортрес“ изчезва по странен начин на 100 мили от Бермудските острови. След като при продължително търсене не се откриват никакви следи, представители на Военновъздушните сили изказват предположението, че много силно течение от издигащ се въздух в близост до купестодъждовен облак може да е станало причина бомбардировачът да се разпадне.
Не успях да намеря никаква оригинална информация за това „изчезване“, но логично обяснение е включено в самата Легенда. Купестодъждовният или буреносният облак обхваща в себе си едновременно и въздушен поток нагоре и въздушен поток надолу, чиято скорост може да надхвърли 100 м/сек.
Самолет, преминаващ през или близо до такъв облак, би могъл да бъде подложен на бързо сменящи се течения нагоре и надолу или да попадне едновременно и на двете в двата си края по дължина или по ширина. Макар самолетите да се строят така, че да издържат на значителни завихряния, както всички други машини и те имат граници на издръжливост. Когато се прескочи тази граница, най-слабите места в структурата изневеряват.
Най-вероятните точки на повреда във всеки самолет са опашните плоскости и местата на свързване на крилата с корпуса. При достатъчно напрежение една от тези, секции може да се огъне или скъса и да предизвика неуправляемо въртене (свредел) и разбиване.
Пилотите се отнасят със страхопочитание към купестодъждовните облаци и обикновено прелитат през тях само по невнимание.
Към следващата част →
