Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (24) — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Съдържание
- ПРЕДГОВОР
- Легендата за Бермудския триъгълник, както се разправя обикновено
- 1492. Христофор Колумб, Саргасово море и Бермудският триъгълник
- Август 1840. „Розали“
- Април 1854. „Бела“
- Декември 1872. „Мери Селест“
- Зимата на 1880. „Аталанта“
- 1881. „Елън Остин“ и напуснатият кораб
- 1866, 1868, 1884. „Лота“, „Виего“, „Мирамон“
- Октомври 1902. „Фрея“
- Ноември 1909. Джошуа Слоукъм и „Спрей“
- Март 1918. „Сайклопс“
- Януари 1921. „Каръл А. Диъринг“
- Април 1925. „Райфуку мару“
- Декември 1925. „Котопакси“
- Март 1926. „Сюдъфко“
- Октомври 1931. „Ставенгер“
- Април 1932. „Джон енд Мери“
- Август 1935. „Ла Дахама“
- Февруари 1940. „Глория Кълита“
- Ноември, декември 1941. „Протеъс“, „Нереъс“
- Октомври 1944. „Рубикон“
- Декември 1945. „Полет 19“
- Декември 1946. „Сити Бел“
- 1947. „Сюпърфортрес“
- Януари 1948. „Стар Тайгър“
- Март 1948. Ал Снидър
- Декември 1948. „DC-3“
- Януари 1949. „Стар Ариел“
- Март 1950. „Глоубмастър“
- Юни 1950. „Сандра“
- Февруари 1953. „Бритиш Йорк“
- Октомври 1954. „Сюпърконстелейшън“
- Декември 1954. „Садърн Дистриктс“
- Септември 1955. „Конемара IV“
- Ноември 1956. Патрулен бомбардировач
- Януари 1958. „Ръвонок“
- Януари 1962. „КВ-50“
- Април 1962. „Пайпър Апач“
- Февруари 1963. „Марин Сълфър Куийн“
- Юли 1963. „Сно Бой“
- Август 1963. Два „КС-135“
- Юни 1965. „С-119 Бокскар“
- Януари 1967. Черната седмица
- Декември 1967. „Уичкрафт“
- Май 1968. „Скорпиън“
- Юли 1969. Пет изоставени кораба
- Август 1969. Бил Верити
- Ноември 1970. „Джили Бийн“ и „Пайпър Команч“
- Април 1971. „Елизъбет“
- Октомври 1971. „Ел Карибе“
- Февруари 1972. „В. А. Фог“
- Март 1973. „Норс Вариънт“ и „Анита“
- Октомври 1973. „Линда“
- Магнетизъм, загадъчност и Бермудският триъгълник
- „Морето на дявола“
- „Подлите водовъртежи“
- Епилог
Декември 1946
„Сити Бел“
Точно една година след изчезването на петте самолета „Авенджър“ и на спасителния хидросамолет в района на Бахамските острови става друг озадачаващ инцидент. Шхуната „Сити Бел“, която отплавала от Насо на път за остров Гранд Търк на 5 декември 1946 г., била намерена изоставена в морето.
Корабът бил напълно годен за плаване и всичко било в изправност, дори спасителните лодки висели на местата си. По необясними причини въобще не било предприето разследване и „Сити Бел“ бързо бил забравен. Ако случаят беше разследван, може би щеше да се установи, че е също така неясен като случаите с „Мери Селест“ и „Каръл А. Диъринг“.
„Насо Гардиън“, 5 декември 1946 г., с.2:
„Смята се, че силните ветрове, които духаха през тази седмица, са станали причина пътниците и екипажът на «Сити Бел» да напуснат шхуната, докато тя плавала от Насо за островите Търк. Тази сутрин бе съобщено на дежурния офицер в пристанището, че шхуната била видяна между Хог Кей, Игзюма и Санди Кей. Нямало никакви следи от пътниците или екипажа. Не можахме да получим потвърждение на слуха, че са били взети на борда от американски спасителен кораб. Съобщава се, че товарът на шхуната е непокътнат.
Изглежда и няколко други малки кораба са изпаднали в затруднения през неотдавнашната буря, но все още липсват подробности.“
„Насо Гардиън“, 7 декември 1946 г., с.4:
„Днес началникът на пощата съобщи, че седем души, оцелели в инцидента със «Сити Бел», който бе намерен изоставен между Хог Кей и Санди Кей, били намерени от американски спасителен кораб… Научаваме, че оцелелите били отведени в американската база в Игзюма. Надяваме се, че ще научим повече подробности в понеделник.“
„Насо Гардиън“ не публикува нищо повече по въпроса, така че не е известен разказът на оцелелите за злополуката. Въпреки това отразяването е достатъчно, за да покаже, че инцидентът така, както се разказва в Легендата, е неточен и подправено-сензационен.
Съобщенията във вестника противоречат също на често изказваните забележки, че по време на произшествията в Бермудския триъгълник времето никога не е бивало лошо и че никога не е имало оцелели хора.
Към следващата част →
