Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (20) — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Съдържание
- ПРЕДГОВОР
- Легендата за Бермудския триъгълник, както се разправя обикновено
- 1492. Христофор Колумб, Саргасово море и Бермудският триъгълник
- Август 1840. „Розали“
- Април 1854. „Бела“
- Декември 1872. „Мери Селест“
- Зимата на 1880. „Аталанта“
- 1881. „Елън Остин“ и напуснатият кораб
- 1866, 1868, 1884. „Лота“, „Виего“, „Мирамон“
- Октомври 1902. „Фрея“
- Ноември 1909. Джошуа Слоукъм и „Спрей“
- Март 1918. „Сайклопс“
- Януари 1921. „Каръл А. Диъринг“
- Април 1925. „Райфуку мару“
- Декември 1925. „Котопакси“
- Март 1926. „Сюдъфко“
- Октомври 1931. „Ставенгер“
- Април 1932. „Джон енд Мери“
- Август 1935. „Ла Дахама“
- Февруари 1940. „Глория Кълита“
- Ноември, декември 1941. „Протеъс“, „Нереъс“
- Октомври 1944. „Рубикон“
- Декември 1945. „Полет 19“
- Декември 1946. „Сити Бел“
- 1947. „Сюпърфортрес“
- Януари 1948. „Стар Тайгър“
- Март 1948. Ал Снидър
- Декември 1948. „DC-3“
- Януари 1949. „Стар Ариел“
- Март 1950. „Глоубмастър“
- Юни 1950. „Сандра“
- Февруари 1953. „Бритиш Йорк“
- Октомври 1954. „Сюпърконстелейшън“
- Декември 1954. „Садърн Дистриктс“
- Септември 1955. „Конемара IV“
- Ноември 1956. Патрулен бомбардировач
- Януари 1958. „Ръвонок“
- Януари 1962. „КВ-50“
- Април 1962. „Пайпър Апач“
- Февруари 1963. „Марин Сълфър Куийн“
- Юли 1963. „Сно Бой“
- Август 1963. Два „КС-135“
- Юни 1965. „С-119 Бокскар“
- Януари 1967. Черната седмица
- Декември 1967. „Уичкрафт“
- Май 1968. „Скорпиън“
- Юли 1969. Пет изоставени кораба
- Август 1969. Бил Верити
- Ноември 1970. „Джили Бийн“ и „Пайпър Команч“
- Април 1971. „Елизъбет“
- Октомври 1971. „Ел Карибе“
- Февруари 1972. „В. А. Фог“
- Март 1973. „Норс Вариънт“ и „Анита“
- Октомври 1973. „Линда“
- Магнетизъм, загадъчност и Бермудският триъгълник
- „Морето на дявола“
- „Подлите водовъртежи“
- Епилог
Февруари 1940
„Глория Кълита“
Шхуната „Глория Кълита“ от остров Сейнт Винсънт, британска Уест Индия, била намерена необяснимо изоставена в Мексиканския залив на 200 мили източно от Моубийл. Нямало явни причини за изоставянето й, тъй като морето било спокойно и всичко се намирало в изправност.
„Таймс-Пикаюн“ (Нови Орлеан), 5 февруари 1940 г., с.1:
„В неделя на 150 мили южно от Моубийл, щата Алабама, катерът от Бреговата охрана «Картигън» открил и взел на буксир тридесет и осем метрова шхуна, плаваща в дрейф, повредена и без екипаж, изоставена в Мексиканския залив при неизвестни обстоятелства.
От Бреговата охрана съобщиха, че шхуната «Глория Кълита» от Сейнт Винсънт, британска Уест Индия, отплавала от Моубийл на 21 януари с товар от дървен материал за Гуантанамо, Куба.[1]
Какво е сполетяло шхуната и екипажа и след това, остава тайна, както когато «Картигън» я намира в 9 часа 45 мин. В неделя, така и когато в събота следобед минаващ наблизо параход… пръв съобщава за напуснатия кораб…
От «Картигън» съобщили, че фокът на «Глория Кълита» бил все още вдигнат, но разкъсан, а другите ветрила били свалени, палубата била осеяна с останки, а управлението на кораба — повредено…
От Бреговата охрана заявили, че е възможно шхуната да е попаднала в буря, но не могли да предложат никакво обяснение за липсата на екипажа.“
„Таймс-Пикаюн“, 6 февруари 1940 г., с. 1. „През деня самолети и кораби на Бреговата охрана търсиха в обширен район екипажа на пълната с вода загадъчна шхуна «Глория Кълита», но сините води на Мексиканския залив до понеделник през нощта все още скриваха съдбата на деветимата души…
Бреговата охрана докара на буксир «Глория Кълита» в Моубийл и съобщи, че в Мексиканския залив била намерена преобърната лодка, но нямало категорични доказателства, че е принадлежала на изпадналата в беда шхуна.
Със самолетите, които през деня излитат над района на базата си в Билокси, и с трите кораба «Тритън», «Тампа» и «Баутуел», които претърсват водите, Бреговата охрана се надява да открие оцелелите, ако са на вода в малка лодка или върху останки в залива. Вероятността обаче някой да е все още жив, е твърде малка…
С разкъсани ветрила и заливана палуба, «Кълита» била видяна в събота следобед от минаващ наблизо кораб… На борда нямало никой, а спасителната лодка била изчезнала, съобщил по радиото главният боцман Свен Халворсен, командуващ «Картигън». «От общото състояние на съда (личи), че товарът от дървен материал на палубата се е разместил и е повредил такелажа на гротмачтата — заяви той. — Корабът е много повреден.»
«Таймс-Пикаюн», 7 февруари 1940 г., с.1: «Повредената, останала без екипаж шхуна „Глория Къли-та“ намерена в събота в Мексиканския залив, бе докарана на буксир в пристанището на Моубийл, щата Алабама, във вторник вечерта, а официалните лица заплануваха за днес разследване, за да се реши какво е сполетяло кораба и неговия екипаж…
Когато отплавала от Моубийл, „Глория Кълита“ била натоварена с дървен материал за Гуантанамо, Куба. Според съобщенията на Метеорологичното управление в Нови Орлеан през следващите два дни били отправени предупреждения за буря в райони, през които тя трябвало да плава.
От бреговата охрана съобщиха във вторник вечерта, че когато шхуната била взета на буксир, трите й мачти били на мястото си, но ветрилата й били на парцали, а управлението — разбито. Палубният товар от дървен материал липсвал, но товарът в трюма бил непокътнат. Добавя се, че трюмът бил почти изцяло пълен с вода…
Във вторник съдове на Бреговата охрана претърсиха залива в район, в който се смята, че може да се открият някакви указания за съдбата на липсващия екипаж.»
«Таймс-Пикаюн», 8 февруари 1940 г., с.1: МОУБИЙЛ, Алабама, 7 февруари (АП) — «Капитан Халворсен отхвърли възможността в трюма на шхуната да се открият телата на моряците от екипажа. Той изрази мнението, че „те са били пометени зад борда“.
В същото време Метеорологичното управление в града изтъква, че картите показват силно атмосферно смущение в залива няколко дни, след като „Глория“ отплавала оттук на 21 януари. Били разгласени предупреждения за буря на 22 януари от Порт Ийдс, щата Луизиана, до Валпарайсо, щата Флорида, а на 23 януари друга буря била забелязана в залива, малко на юг от Апалейчикоула, щата Флорида.» «Таймс-Пикаюн», 11 февруари 1940 г., с.20: ГЪЛФПОРТ, Мисисипи, 10 февруари. «След като видели кораба на зазоряване, доброволци от „Картигън“ се качили на борда му, за да разберат, че е без капитан и без екипаж, а дървеният материал на палубата се пързаля насам-натам от люлеенето на пълния с вода корпус… Капитан Халворсен заявил, че най-вероятно екипажът на кораба е бил пометен от борда и моряците са се удавили по време на бурята от 22 и 23 януари.»
Към следващата част →

