Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (18) — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Съдържание
- ПРЕДГОВОР
- Легендата за Бермудския триъгълник, както се разправя обикновено
- 1492. Христофор Колумб, Саргасово море и Бермудският триъгълник
- Август 1840. „Розали“
- Април 1854. „Бела“
- Декември 1872. „Мери Селест“
- Зимата на 1880. „Аталанта“
- 1881. „Елън Остин“ и напуснатият кораб
- 1866, 1868, 1884. „Лота“, „Виего“, „Мирамон“
- Октомври 1902. „Фрея“
- Ноември 1909. Джошуа Слоукъм и „Спрей“
- Март 1918. „Сайклопс“
- Януари 1921. „Каръл А. Диъринг“
- Април 1925. „Райфуку мару“
- Декември 1925. „Котопакси“
- Март 1926. „Сюдъфко“
- Октомври 1931. „Ставенгер“
- Април 1932. „Джон енд Мери“
- Август 1935. „Ла Дахама“
- Февруари 1940. „Глория Кълита“
- Ноември, декември 1941. „Протеъс“, „Нереъс“
- Октомври 1944. „Рубикон“
- Декември 1945. „Полет 19“
- Декември 1946. „Сити Бел“
- 1947. „Сюпърфортрес“
- Януари 1948. „Стар Тайгър“
- Март 1948. Ал Снидър
- Декември 1948. „DC-3“
- Януари 1949. „Стар Ариел“
- Март 1950. „Глоубмастър“
- Юни 1950. „Сандра“
- Февруари 1953. „Бритиш Йорк“
- Октомври 1954. „Сюпърконстелейшън“
- Декември 1954. „Садърн Дистриктс“
- Септември 1955. „Конемара IV“
- Ноември 1956. Патрулен бомбардировач
- Януари 1958. „Ръвонок“
- Януари 1962. „КВ-50“
- Април 1962. „Пайпър Апач“
- Февруари 1963. „Марин Сълфър Куийн“
- Юли 1963. „Сно Бой“
- Август 1963. Два „КС-135“
- Юни 1965. „С-119 Бокскар“
- Януари 1967. Черната седмица
- Декември 1967. „Уичкрафт“
- Май 1968. „Скорпиън“
- Юли 1969. Пет изоставени кораба
- Август 1969. Бил Верити
- Ноември 1970. „Джили Бийн“ и „Пайпър Команч“
- Април 1971. „Елизъбет“
- Октомври 1971. „Ел Карибе“
- Февруари 1972. „В. А. Фог“
- Март 1973. „Норс Вариънт“ и „Анита“
- Октомври 1973. „Линда“
- Магнетизъм, загадъчност и Бермудският триъгълник
- „Морето на дявола“
- „Подлите водовъртежи“
- Епилог
Април 1932
„Джон енд Мери“
През април 1932 г. гръцката шхуна „Ембир-кос“ намерила двумачтовш кораб „Джон енд Мери“, регистриран в Ню Йорк, изоставен на 50 мили южно от Бермудските острови.
„Морски регистър на Ню Йорк“, 9 март 1932 г., с.15: „Джон енд Мери“ (риболовна шхуна) Моторният (кораб) „Тайд Уотър Асоушиейтед“, който отплава от Ню Йорк на 6 март за Лас Пиедрас (Венецуела) приел на борда си екипажа на шхуната „Джон енд Мери“ от Ню Йорк при координати 38°58′ северна ширина и 69°5О′ западна дължина точка А на картата).[1]
„Морски регистър на Ню Йорк“, 27 април 1932 г., с.9: „Джон енд Мери“ от Ню Йорк, 19 април. „Параходът «Уест Куечи» съобщава по радиото, че на 16 април, когато се намирал на 31°29′ северна ширина и 63°29′ западна дължина (точки С на картата), изпратил моряци на борда на «Джон енд Мери», двумачтова шхуна от Ню Йорк, която била изоставена на 8 март (в точка А на картата); корпусът на напуснатия «Джон енд Мери»: А — напуснат на 8 март;В — забелязан от «Ем-биркос» /?/; С — хора от «Уест Куечй» се качват на борда кораб се намирал в добро състояние, но двигателят бил повреден от експлозия.“
Експлозия в двигателя или в машинното отделение причинило изоставянето на кораба на 600 мили северозападно от Бермудските острови и на 270 мили източно от нос Мей, щата Ню Джърси. Тридесет и девет дни след това, когато корабът бил видян от „Уест Куечи“, той бил отнесен на около 100 мили югоизточно от Бермудските острови — пример за това, как претърпели корабокрушение кораби могат да се приписват погрешно на Бермудския триъгълник.
Не можах да открия никакви данни за намирането на „Джон енд Мери“ от „Ембиркос“, за което се предполага, че е станало на 50 мили южно от Бермудските острови (точка В на картата).
Макар това да не се съобщава в „Морски регистър“, изглежда, „Уест Куечи“ завлякъл на буксир изоставения кораб до някое пристанище за поправки. Според „Мърчант Весълс ъф ди Юнайтед Стейтс“ „Джон енд Мери“ потънал след това край нос Мей на 9 юли същата година. И шестимата души на борда били спасени.
Към следващата част →
