Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (14) — Моята библиотека
Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!
Съдържание
- ПРЕДГОВОР
- Легендата за Бермудския триъгълник, както се разправя обикновено
- 1492. Христофор Колумб, Саргасово море и Бермудският триъгълник
- Август 1840. „Розали“
- Април 1854. „Бела“
- Декември 1872. „Мери Селест“
- Зимата на 1880. „Аталанта“
- 1881. „Елън Остин“ и напуснатият кораб
- 1866, 1868, 1884. „Лота“, „Виего“, „Мирамон“
- Октомври 1902. „Фрея“
- Ноември 1909. Джошуа Слоукъм и „Спрей“
- Март 1918. „Сайклопс“
- Януари 1921. „Каръл А. Диъринг“
- Април 1925. „Райфуку мару“
- Декември 1925. „Котопакси“
- Март 1926. „Сюдъфко“
- Октомври 1931. „Ставенгер“
- Април 1932. „Джон енд Мери“
- Август 1935. „Ла Дахама“
- Февруари 1940. „Глория Кълита“
- Ноември, декември 1941. „Протеъс“, „Нереъс“
- Октомври 1944. „Рубикон“
- Декември 1945. „Полет 19“
- Декември 1946. „Сити Бел“
- 1947. „Сюпърфортрес“
- Януари 1948. „Стар Тайгър“
- Март 1948. Ал Снидър
- Декември 1948. „DC-3“
- Януари 1949. „Стар Ариел“
- Март 1950. „Глоубмастър“
- Юни 1950. „Сандра“
- Февруари 1953. „Бритиш Йорк“
- Октомври 1954. „Сюпърконстелейшън“
- Декември 1954. „Садърн Дистриктс“
- Септември 1955. „Конемара IV“
- Ноември 1956. Патрулен бомбардировач
- Януари 1958. „Ръвонок“
- Януари 1962. „КВ-50“
- Април 1962. „Пайпър Апач“
- Февруари 1963. „Марин Сълфър Куийн“
- Юли 1963. „Сно Бой“
- Август 1963. Два „КС-135“
- Юни 1965. „С-119 Бокскар“
- Януари 1967. Черната седмица
- Декември 1967. „Уичкрафт“
- Май 1968. „Скорпиън“
- Юли 1969. Пет изоставени кораба
- Август 1969. Бил Верити
- Ноември 1970. „Джили Бийн“ и „Пайпър Команч“
- Април 1971. „Елизъбет“
- Октомври 1971. „Ел Карибе“
- Февруари 1972. „В. А. Фог“
- Март 1973. „Норс Вариънт“ и „Анита“
- Октомври 1973. „Линда“
- Магнетизъм, загадъчност и Бермудският триъгълник
- „Морето на дявола“
- „Подлите водовъртежи“
- Епилог
Април 1925
„Райфуку мару“
„Също като кинжал е! Елате бързо!“, молел ужасеният глас по радиото. „Моля, елате, не можем да избягаме.“ После призивите от „Райфуку мару“[1] заглъхнали в безмълвието на спокойното море. Други кораби в Бермудския триъгълник били озадачени защо някакъв кораб изпраща подобно съобщение в такъв спокоен ден. От тази априлска утрин на 1925 г. за товарния кораб или екипажа му не се чуло нищо повече.
„Енциклопедия на морските произшествия през парната ера“:[2]
„На 18 април 1925 г. японският параход «Райфуку мару» отплавал от Бостън за Хамбург с товар от пшеница. Скоро след като напуснал пристанището, параходът попаднал в твърде лоши атмосферни условия и до сутринта на 19 април бил в тежко състояние. Сигнал SOS бил предаден по радиото и приет от «Хоумърик», пътнически кораб на компанията «Уайт Стар», воден от капитан Робъртс, с водоизместимост 34 356 тона, който се намирал на 70 мили от него. Скоро след това било получено друго съобщение, в което се казвало, че всички спасителни лодки са разбити. Последното съобщение на лош английски «Сега много опасно. Елате бързо!»[3] било получено, когато от «Хоумърик»“ видели изпадналия в беда параход. Пътническият кораб продължил да плава през огромни вълни със скорост 20 възла до обозначеното място — 40°43′ северна ширина, 61°39′ западна дължина (400 мили право на изток от Бостън и 700 мили северно от Бермудските острови) и намерили „Райфуку мару“ килнат на 30° и напълно неуправляем. Пътническият кораб се приближил колкото посмял и с надеждата да спаси някои от моряците, но при такива вълни никой не можел да оцелее и всичките 48 души от екипажа се удавили.»
Към следващата част →
