Бенджамин Спок
Грижи за бебето и детето (24) — Моята библиотека

БОЛЕСТИ

ТЕМПЕРАТУРА НА ТЯЛОТО

604. Коя температура е повишена и коя не. Измерването на температурата е страшилище за много майки. Те трудно разчитат термометъра. Объркват се от разликата между аксиларната (подмишнична) и ректалната температура.

По-лесно ще е някой да ви научи как да разчитате термометъра, но следното описание може да ви е от полза. Повечето термометри са обозначени по един и същ начин. Те имат дълга чертичка за всеки градус и къса за всяка десета от градуса. Нормалната температура е обозначена с червено.

Първото нещо, което трябва да се разбере, е, че телесната температура на здравото дете не е постоянно 37°C. Тя малко варира в зависимост от времето на деня и от заниманията на детето. Тя е обикновено най-ниска рано сутрин и най-висока късно следобед. Тази дневна промяна обаче е много малка. Промяната при почивка и при движение е по-голяма. Температурата на съвсем здраво малко дете може да стигне до 37,5°C. даже 37,7°C, след като е тичало. (От друга страна, 38,3°C означава болестно състояние независимо от това, дали детето е тичало или не.) Температурата на по-голямото дете по-малко се влияе от движението. Следователно, ако искате да разберете дали детето има температура вследствие болестно състояние, трябва да му я измерите поне 1 час след като е било почти неподвижно или е имало спокойно занимание.

При повечето фебрилни заболявания температурата е най-висока късно следобед и най-ниска сутрин. Но може да бъде и обратно. При някои заболявания температурата остава постоянно висока. Най-чести от тях са пневмониите и една от шарките (екзантема субитум). Температура под нормалната (до 36,2°C) понякога се случва на края на боледуването, а също и у здрави бебета и малки деца през зимните нощи. Това не е причина за безпокойство, стига детето да се чувствува добре. Всяка част от тялото има различна температура.

А сега нещо за разликата между аксиларната (подмишничната) и ректалната температура (в задния проход). Температурата, измерена в ректума, е по-висока, защото е вътрешна температура на тялото, защитено от дрехите. Температурата под мишницата е с половин градус по-ниска от тази в ректума.

605. Термометър. Единствената разлика между оралния и ректалния термометър е във формата на резервоара с живак. Ректалният термометър има окръглен резервоар, за да не уврежда задния проход при вкарване. Оралният термометър има дълъг и тънък резервоар, за да може живакът по-бързо да се затопли в устата на детето. Скалата (деленията) на двата термометъра е съвсем еднаква и означава едно и също нещо. С други думи, термометрите не са направени, за да показват разлики в оралната и ректалната температура. Така че вие можете да използувате спокойно един чист ректален термометър за измерване на температурата в устата, както и орален термометър за измерване на температурата в задния проход, стига да го вкарате много внимателно.

Повечето термометри регистрират температурата в ректума за 1 минута. Ако някога наблюдавате термометър, поставен в задния проход на кърмачето, вие ще забележите, че з първите 20 секунди живакът се качва много бързо и почти достига делението, на което ще се спре, а след това едва пълзи нагоре. Това означава, че ако бебето се съпротивява при меренето на температурата и вие се нервирате, можете да извадите термометъра, преди да е изтекла една минута, и да добавите приблизителна представа за температурата. Температурата под мишницата се мери за 4 минути, но груба представа може да добиете след 2 минути.

606. Измерване на температурата. Преди да измерите температурата, изтърсете термометъра, за да свалите живака. Хванете здраво термометъра в горния му край (противоположния на резервоара) между палеца и показалеца. Тръскайте силно термометъра с отсечени движения. Живакът трябва да слезе поне до 36°C. Ако не слиза, значи не сте изтърсвали достатъчно силно. Докато се научите, изтърсвайте термометъра над легло или над диван. Тогава, в случай че се изплъзне от ръката ви, той няма да се счупи. Банята е най-подходящото място за изтърсване на термометъра. Ако ще мерите ректалната температура, намажете резервоарчето на термометъра с вазелин или крем. Най-доброто положение на бебето е легнало по корем в скута ви. От това положение то не може лесно да се изплъзне и краката му не ви пречат. Сложете термометъра внимателно в ректума. Натиснете го леко навътре, като оставите термометъра сам да си намери посоката. Ако го държите здраво, той може

’ Термометър, с който се измерва температурата в устната кухина. Бел. ред.

да се опре до стената на червото и да причини на детето болка. След като термометърът влезе, не го дръжте за края, защото по този начин при раздвижване на бебето може да му причините болка. Вместо това сложете ръката си на седалището му, като леко придържате термометъра между показалеца и средния пръст, както се държи цигара. (Фиг 27).

Фиг. 27.

Може също да измерите ректалната температура, като сложите детето да легне на една страна с леко свити колена. По-трудно се намира ректумът, когато детето лежи по корем на леглото. Най-лошото положение, е, когато детето лежи по гръб. Трудно е да се доберете до задния проход и детето може неволно или нарочно да ви ритне по ръката.

След като детето навърши 1 година, от психична гледна точка е за предпочитане температурата да се мери под мишницата. Детето вече има представа за своето достойнство и сигурност. Можете да премерите температурата му, като сложите резервоарчето на термометъра под мишницата.

Отчитането на температурата е много лесно, след като свикнете. Въртете леко термометъра, докато видите живачното стълбче. Когато съобщите температурата на лекаря, добавете „под мишницата“ или „в ректума“. Казвам това, защото някои майки смятат, че температурата под мишницата е единствено вярната. Те измерват температурата в ректума и след това сами изчисляват каква трябва да бъде температурата под мишницата. Обикновено най-подходящото време за измерване на температурата е рано сутрин и късно след обяд.

Следващият въпрос е колко дни наред да се мери температурата. Ето един пример: Детето има силна простуда с температура. Лекарят идва редовно и кара майката да мери температурата два пъти на ден. Температурата спада, детето е в процес на оздравяване, но още има лека кашлица и хрема. При последния си преглед лекарят намира, че всичко върви добре, и казва на майката да пусне детето навън, след като хремата е спряла напълно. След 2 седмици майката се обажда на лекаря и му казва, че им е омръзнало да седят в къщи. Хремата и кашлицата са минали напълно преди 10 дни, детето изглежда добре и се храни добре, но всеки следобед вдига температура 37,5°C. Както обясних по-рано, у едно подвижно дете това може и да не е повишена температура, дължаща се на неразположение. Десетте дни без разходка и тревогата на майката са били напразни. Когато температурата е под 38°C в продължение на 2 дни, забравете за нея, освен ако лекарят не ви накара да продължите да я мерите или ако детето изглежда по-зле. Не свиквайте да мерите температурата на детето, когато е здраво.

607. До идването на лекаря. Между 1- и 5-годишна възраст децата могат да вдигнат температура до 40°C (и повече) както при простуда, ангина, грип, така и при по-тежки инфекциозни заболявания. От друга страна, температурата може да не превиши 38,2°C дори при сериозно заболяване. Затова само по температурата не трябва да съдите за състоянието на детето. Но ако детето не изглежда добре, повикайте лекар.

Ако в първия ден от боледуването на вашето дете температурата му е 40°C или повече и ако не можете веднага да се свържете с лекар дори и по телефона, добре е да свалите малко температурата с влажна разтривка и аспирин — една таблетка специален аспирин за кърмачета (0,1 г — 1/4 таблетка за възрастен) под една година; две таблетки (0,2 г — 1/2 таблетка за възрастен) между 1 и 5 години, (Пазете аспирина извън досега на детето.)

Целта на влажната разтривка е чрез търкане да се докара кръвта до повърхността на кожата, която се охлажда при изпаряване на водата от нея.

Съблечете детето и го завийте само с чаршаф или леко одеяло. Намокрете ръката си в легенче с вода. Извадете едната ръчичка и я разтрийте леко в продължение на 2 минути, като я намокрите отново, щом изсъхне. След това отново я поставете под чаршафа. По същия начин разтрийте другата ръка, краката, гърдите, гърба. След половин час отново премерете температурата и ако не е под 40°C, разтрийте детето отново. Докато дойде лекарят, вие трябва да се стремите да поддържате температурата под 40°C, защото малкото дете, което изведнъж вдигне висока температура в първия ден от болестта, може да получи втрисане, а даже и гърч (вж. т. 700). Когато детето има висока температура и е зачервено, завийте го леко, при обикновена стайна температура може само с чаршаф. Температурата не може да спадне, ако е много завито. Естествено, ако му е студено, трябва да го завиете по-добре.

Много родители считат, че е опасна самата температура и искат да я свалят даже и да не е висока. Но температурата не е болест. Температурата е един от начините на организма да преодолее инфекцията. Промените в температурата дават възможност да се следи ходът на болестта. В някои случаи лекарят иска да свали температурата, защото тя пречи на съня на детето или го изтощава. В други случаи той не й обръща внимание, а насочва вниманието си към борбата с инфекцията.

 

КАК СЕ ДАВАТ ЛЕКАРСТВА И КАК СЕ ПРАВИ КЛИЗМА

608. Как трябва да се дават лекарствата. Понякога е доста трудно да се даде лекарство на детето. Първото правило е да му се даде лекарството съвсем делово, някак между другото, като че и през ум не ви минава, че то може да откаже да го вземе. Ако започнете да му го давате неуверено или с много обяснения, детето ще разбере, че от него се очаква да откаже да вземе лекарството. Когато слагате лъжицата в устата му, говорете за нещо друго. Повечето малки деца отварят уста автоматично, като птичета в гнездо.

Неразтворими таблетки могат да се счукат и смесят с някоя вкусна храна, например с ябълково пюре. Размесете лекарството в една лъжичка ябълково пюре, защото детето може и да не изяде повече. Горчиви хапчета могат да се дават в лъжичка захарна вода, мед или сладко. Капки и мехлеми за очите могат понякога да се слагат по време на сън.

Когато давате лекарството с някаква течност, по-добре е това да бъде течност, която детето пие рядко (напр. гроздов сок или сок от сливи). Ако от лекарството, което сте прибавили към млякото или например към портокаловия сок, те добият странен вкус, детето може с месеци да гледа подозрително на тях.

609. Не започвайте да давате лекарства без лекарско предписание и не продължавайте да ги давате без неговите указания. Ето някои примери, които ще ви покажат защо не трябва да правите това. Едно дете имало кашлица при някакво простудно заболяване. Лекарят предписал сироп против кашлица. Два месеца по-късно детето започва пак да кашля. Майката отново взема от стария сироп, без да се съветва с лекаря. Сиропът като че ли помага в продължение на една седмица, но след това кашлицата се влошава и майката вика лекаря. Той веднага установява, че детето не е настинало, а има коклюш. Лекарят щеше да открие това една седмица по-рано, ако го бяха повикали. Детето щеше да бъде изолирано и нямаше безпричинно да излага на опасност много други деца.

Майка, която няколко пъти по един и същ начин е лекувала простудни заболявания, стомашно разстройство и главоболие започва да се чувствува специалист. Но нейният опит е ограничен. Тя няма знанията на лекар, за да може внимателно да обмисли диагнозата. За нея два различни случая с главоболие изглеждат еднакви. Но за лекаря те са различни и изискват различно лечение. Някои хора, лекувани от лекар със сулфамиден препарат или с антибиотик, се изкушават отново да го вземат при подобни признаци. Те смятат, че той дава чудесен резултат, лесно се приема и от миналия път те знаят неговата дозировка, тогава защо не?

Понякога при употреба на тези лекарства се получават тежки реакции — повишаване на температурата, изриви, анемия, кръвоизлив от бъбреците, запушване на пикочните канали. Тези усложнения за щастие са редки, но вероятността да се случат е по-голяма, ако лекарствата се използуват често и неправилно. Ето защо те трябва да се дават само тогава, когато лекарят реши, че опасността от болестта и вероятната полза от лекарството са по-големи, отколкото рискът при лечението.

Слабителните средства не трябва да се използуват в никакъв случай (особено при болки в корема), без да се съветвате с лекар. Някои хора имат погрешната представа, че честа причина за коремните болки е запекът, и искат най-напред да дадат слабително средство. Причините за болките в корема са многобройни (вж. т. 689–691). Някои от тях, като апендицит и чревна непроходимост, се влошават от слабителното средство. И тъй като вие не можете да бъдете сигурни в причината за коремните болки у вашето дете, опасно е да му се дава слабително средство.

610. Клизми и супозитории. Когато детето изведнъж получи запек, особено ако е болно, лекарите понякога предписват клизма или супозитории. По време на някои болести тези средства са по-безопасни от слабителните, приемани вътрешно, защото те не предизвикват повръщане и не дразнят тънките черва. Лекарят може да предпише клизма за облекчаване на болките, причинени от газове, както при колики през първите 3 месеца след раждането или след операция.

Родителят не трябва да прави клизма или да слага на детето супозиторий при запек, при заболяване или при болки, докато лекарят не е поставил диагноза и не е предписал лечение. Особено важно е при склонност към запек да не се прибягва редовно до клизма и супозитории, защото те насочват мислите на детето към ануса и червата му.

При запек супозиторият се поставя навътре в задния проход, където се разтваря. Той съдържа леко дразнещо вещество, което привлича влагата и стимулира ходенето по голяма нужда. Понякога ходенето по нужда у бебето може да се стимулира, като се сложи в ануса му намазан с вазелин или с крем термометър и се подържи две минути. Прибягвайте към този начин само по лекарски съвет. Ако го използувате постоянно при запек или при приучване към ходене в гърне, могат да се получат нежелателни резултати.

Лекарят ще ви каже как да приготвяте клизмата. Сапунена клизма се прави, като се бърка парче мек тоалетен сапун във водата, докато тя леко помътнее. Сапунената клизма малко дразни червата и затова не се назначава за кърмачетата. Клизмата може да се приготви с половин чаена лъжичка сол или с една лъжичка сода за хляб, прибавена към четвърт литър вода с температура около 37°C. Количеството вода за малко бебе е 120 г, за едногодишно 240 г, за петгодишно — 500 г.

Поставете мушама на леглото и я покрийте с кърпа. Поставете детето върху нея легнало на една страна с вдигнати нагоре крака. Гърнето трябва да ви е под ръка.

За деца в кърмаческата и ранната възраст е най-подходящо да използувате гумено балонче. Напълнете го така, че да не остава въздух. Намажете наконечника с вазелин, крем или сапун; внимателно го вкарайте на 3 до 5 см. Бавно стискайте балончето. Колкото по-бавно вкарвате водата, толкова по-малка е вероятността да е неприятно на бебето и да изхвърли наконечника. Червото се свива и отпуска на вълни. Ако почувствувате по-силна съпротива, по-добре почакайте, докато „подаде“, вместо да стискате балончето по-силно. Но бебето е готово да изхвърли всичко, което почувствува вътре в ануса си, така че вие можете да не успеете да вкарате много вода.

След като извадите наконечника, стиснете седалището на детето, за да може водата да се задържи няколко минути и да се размекнат изпражненията. Ако водата не излезе до 15–20 минути или ако заедно с нея не излязат много изпражнения, можете да повторите клизмата. Няма опасност от това, че водата е останала вътре.

При по-голямото дете, което има желание да помогне, можете да използувате иригатор (съд за води, от който излиза гумен маркуч, завършващ с твърд гумен наконечник). Не дръжте съда по-високо от 30 до 60 см над нивото на ректума (височината определя налягането). Най-ниското ниво, при което водата бавно влиза, предизвиква най-малко неприятни усещания и дава най-добри резултати.

 

ГРИЖИ ЗА БОЛНОТО ДЕТЕ

611. То лесно може да се разглези. Когато едно дете е наистина болно, вие сте склонни да му отделяте специални грижи и внимание не само от практически медицински съображения, но и защото ви е жал за него. Вие нямате нищо против често да му приготвяте питиета и храни и даже да оставите настрана питието, което не иска, и веднага да му направите друго. Вие с радост му купувате нови играчки, за да е щастливо и спокойно. Вие често и съчувствено го питате как е.

Детето бързо свиква с това ново положение в къщи. Ако болестта го прави раздразнително, то по цял ден може да вика майка си и да я тероризира.

За щастие поне 90% от детските болести минават за няколко дни. Щом майката престане да се тревожи, тя престава да задоволява и капризите на детето. След 2 дни, изпълнени с дребни сблъсквания, всичко се нормализира.

Но ако детето се разболее за по-дълго или болестта заплашва да се повтори и ако родителите лесно изпадат в паника, атмосферата на прекалена загриженост може да се отрази зле върху психиката му. Детето възприема загрижеността на околните и може да поиска да се налага. Ако е прекалено деликатно, за да прави това, то просто може да стане раздразнително и лесно възбудимо, като разглезен актьор. То лесно се научава да изпитва удоволствие от това, че е болно и че го съжалявате. Неговият стремеж към самостоятелност отслабва като мускул, който малко се използува.

612. Осигурете занимания на детето и не му позволявайте да капризничи. Разумно е родителите да нормализират живота около болното дете възможно най-скоро. На практика се имат пред вид някои дребни неща, като да влизате при него с дружелюбен и спокоен, а не разтревожен израз на лицето; да го питате как е с тон, който не допуска отрицателен отговор, и да го питате само веднъж на ден. Когато от опит разберете какво му се яде, сервирайте го непринудено. Не го питайте плахо дали му харесва, нито пък го хвалете прекомерно за това, че е хапнало малко. Избягвайте да го насилвате, освен ако лекарят не сметне това за необходимо. Апетитът на болното дете се разваля от насилване по-бързо, отколкото у здравото.

Когато скача в леглото, по-добре му кажете да стои мирно, за да оздравее по-скоро, отколкото да го предупреждавате, че болестта му може да се влоши. Още по-добре е по-малко да разговаряте с него на тази тема и да се постараете да намерите някое друго занимание за детето.

Ако ще купувате нови играчки, потърсете такива, които ще го накарат да се занимава без вашата помощ и да използува своето въображение (напр. кубчета, строителен материал, принадлежности за шев или бродиране, нанизване на маниста, рисуване, моделиране, събиране на марки! (фиг. 28). Такива занимания задържат вниманието му задълго, докато другите красиви играчки бързо му омръзват и само изострят апетита му за нови подаръци. Давайте новите играчки една по една. Съществуват и много други занимания, като изрязване на картинки от стари списания, правене на албум от изрезки, шиене, дялане, правене на ферма, град или кукленска къща от картон и лепило.

Ако се налага детето да лежи по-дълго време, но състоянието му е достатъчно добро, осигурете му учител или някой член от семейството, който да започне да го занимава с уроците му всеки ден по един час.

Както всеки човек и детето понякога иска компания. Вие можете да вземете участие в някои от неговите занимания или да му четете. Но ако то иска все повече и повече внимание, не влизайте в пререкания и не правете пазарлъци. Нека то да знае кога точно ще бъдете при него и кога ще бъдете заети другаде. Ако болестта му не е заразна и ако лекарят позволява, редовно канете други деца да играят и да се хранят заедно с него.

С една дума, при дадени обстоятелства детето трябва да води колкото се може по-нормален живот, като се очаква от него прилично държание към останалите членове от семейството, като избягвате обезпокоените погледи, тревожните разговори и мисли.

 

АКО НА ДЕТЕТО ПРЕДСТОИ ДА ПОСТЪПИ В БОЛНИЦА

613. Как да му помогнем. Трудно е да се препоръча най-подходящият начин за завеждане и настаняване на детето в болница. Обикновено това е свързано със заболяване или риск, които тревожат родителите.

Между 1 и 3 години детето най-трудно преживява раздялата с родителите. Когато остане само след настаняването му в болницата и след всяко посещение, то изпитва чувството, че ги е загубило завинаги. Между посещенията то се чувствува потиснато. Когато родителите дойдат да го видят, то изразява своя мълчалив упрек с отказ да ги поздрави отначало.

След 3-годишна възраст детето повече се страхува от това, което ще му се случи, страхува се от болка, изпитва страх от неприятни за него манипулации. Не е правилно родителите да обещаят, че в болницата всичко ще върви по мед и масло, защото, ако му се случи нещо неприятно, детето губи доверие у родителите си. От друга страна, ако му се каже всичко неприятно, което би могло да му се случи, то ще страда повече от очакването, отколкото при самата процедура.

Много важно е родителите да проявят максимум спокойствие и увереност, на които са способни, без да прекаляват, за да не изглежда всичко фалшиво. Когато на детето предстои за първи път да постъпи в болница, то се мъчи да си представи всичко, страхувайки се може би от най-лошото. Родителите по-добре могат да го успокоят, като му опишат болничния живот, а не като спорят с него дали ще боли малко или много. Можете да му разкажете как сестрата ще го буди сутрин, как ще го мие в леглото, как ще му носят яденето на табла, как ще ходи в подлога вместо в тоалетната и как ще може да повика сестрата, ако има нужда от нещо. Можете да му разкажете за часовете за игра и за дните за посещения, за другите деца, които ще му правят компания в отделението.

Ако детето ще бъде в самостоятелна стая, можете заедно да решите кои играчки и книги да вземе и дали има в къщи малко радио, което би могло да вземе, или ще трябва да потърсите такова назаем от някой приятел. То ще бъде заинтригувано от електрическия бутон за повикване на сестрата.

По-добре е да разказвате за всекидневните, по-приятни страни от болничния живот, защото и в най-тежкия случай детето ще прекарва по-голяма част от времето си в забавления. Разкажете му и нещо за лечебните процедури, но нека детето да разбере, че те са само една малка част от болничния живот.

Ако ще му оперират сливиците, можете да му разкажете как ще му сложат маска на лицето, през която ще диша, докато заспи. След 1 час ще се събуди и гърлото ще го боли (както миналата зима, когато е боледувало от ангина) и вие ще бъдете там, ако това наистина ще бъде така, или че ще идете да го вземете на следващия ден.

614. Дайте му възможност да ви каже какво го тревожи. Много по-важно е, вместо да разказвате на детето за болницата, каквото ви хрумне, да му дадете възможност да ви задава въпроси и да ви каже как то си представя болницата. Малките деца виждат тези неща по начин, който и през ум не би минал на възрастния. Например те често си мислят, че трябва да лежат в болница или да ги оперират, защото са били непослушни — не са си носили ботушките, не са лежали, когато са били болни, или са се държали неприлично с други членове на семейството. Те могат да си представят, че трябва да им разрежат гърлото, за да им извадят сливиците, или че трябва да им отрежат носа, за да им извадят третата сливица. Така че нека детето ви спокойно да задава въпроси, а вие бъдете готови за странните му страхове и се опитайте да го успокоите.

615. Кажете му предварително. Ако знаете предварително, че детето трябва да постъпи в болница, възниква въпросът, кога да му съобщите това. Ако не е узнало предварително, по-добре е да кажете на малкото дете само няколко дни, преди да постъпи в болницата. Няма смисъл да се тревожи седмици преди това. Но на едно разумно 7-годишно дете е по-добре да се каже няколко седмици предварително, особено ако то вече има някакви съмнения. Независимо от възрастта в никакъв случай не лъжете детето и когато го водите в болницата, никога не го заблуждавайте, че отивате другаде.

Ако предстои детето да бъде оперирано и имате възможност на избор, добре е да поговорите с лекаря относно упойката и анестезиолога. От това, как детето ще приеме упойката, зависи дали ще се разстрои психически при операцията или ще я прекара добре. Обикновено някои от анестезиолозите в болницата вдъхват доверие у децата и им слагат упойка, без те да се страхуват. При възможност от голямо значение е да се възползувате от услугите на такъв анестезиолог. В някои случаи има възможност за избор и на упойващото средство, което е от значение за детето от психическа гледна точка. Общо взето, детето по-малко се плаши от газ, отколкото от етер, който по-трудно се вдишва. Упойващото средство, което се слага с малка клизма (в ректума), още преди да се отправи детето към операционната, го плаши най-малко, но от медицинска гледна точка не е подходящо във всички случаи. Естествено лекарят е този, който в крайна сметка ще реши, но ако той смята, че има две еднакво добри средства, тогава много внимателно трябва да се обсъди и психическият фактор.

616. Часовете за посещения в болницата повдигат специални въпроси. Като види родителите си малкото дете, си спомня колко много са му липсвали. Когато си тръгват и дори по време на цялото посещение то може сърцераздирателно да плаче. Родителите сигурно ще добият впечатление, че то е нещастно през цялото време. В същност малките деца, въпреки че са болни или че лечението не е много приятно, в отсъствие на родителите си учудващо добре се приспособяват към болничния живот. Не искам да кажа, че родителите не трябва да идват. Детето получава чувството за безопасност от тези посещения, въпреки че го разстройват. Най-добре е родителите да бъдат колкото се може по-весели. Ако те изглеждат загрижени, детето също се тревожи.

 

ХРАНЕНЕТО ПО ВРЕМЕ НА БОЛЕСТ

Диетата при стомашно разстройство е разгледана в т. 299.

617. Хранене при простудно заболяване без повишение на температурата. Лекарят ще ви каже как да храните детето при всяко едно от неговите заболявания, като взема пред вид характера на болестта и вкуса на детето. Тук са изложени някои общи положения, които могат да ви ползуват, когато не можете да прибегнете до медицинска помощ.

Храненето по време на лека простуда без температура може да бъде съвсем нормално. Но дори и при лека настинка детето може да загуби част от апетита си, защото седи в къщи, защото не се движи както обикновено и се чувствува малко неразположено и защото поглъща отделящите се от носоглътката секреции. Не го карайте да яде повече, отколкото иска. Ако яде по-малко от обикновено, давайте му повече течности. Нека да пие колкото иска. Някои хора смятат, че колкото повече течности се поемат, толкова по-добре е за лечението. Но ползата от прекалено много течности не е по-голяма.

618. Хранене по време на температура (съвети, докато успеете да се консултирате с лекар). Когато у едно дете, болно от настинка, от грип, ангина или от заразна болест, температурата се повиши над 38,8°C. в началото то обикновено губи апетит, особено за твърди храни. През първия и втория ден на температурата му давайте само течности на всеки половин-един час, когато е будно. Най-подходящи са портокаловият сок, ананасовият сок и обикновената вода. Не забравяйте водата. Тя няма хранителна стойност, но за момента това не е важно. Именно затова тя често пъти най-много се харесва на болното дете. Другите течности зависят от вкуса на детето и от болестта му. Някои деца обичат сокове от грейпфрут, от сини сливи, от круши, от грозде, лимонада, слаб чай със захар. По-големите деца обичат различни газирани напитки. Кока-колата съдържа малки количества кофеин, който действува стимулиращо и не трябва да се пие в последните 2 часа преди лягане.

За млякото е трудно да се каже. Болното бебе обикновено пие повече мляко, отколкото каквото и да е друго. Ако не го повръща, значи храненето е правилно. По-голямото дете може да не иска мляко или да го повръща. Давайте му мляко, ако детето иска и го понася добре. При температура над 38,8°C млякото става по-лесно смилаемо, ако се обезмасли (да се отлее събралият се отгоре каймак).

Когато повишението на температурата продължи, след първите 1–2 дни апетитът на детето може малко да се увеличи. Ако въпреки високата температура детето е гладно, то може да яде по-леки храни, като препечен хляб, бисквити, каша, крем, желе, извара, сладолед, ябълково пюре, рохки яйца.

Храни, които обикновено са трудно смилаеми при повишение на температурата, са зеленчуците (варени или сурови), месото, пилешкото, рибата, мазнините (масло, маргарин, сметана). Но в своите експерименти върху храненето д-р Клара Дейвис установи, че когато започнат да оздравяват (след спадането на температурата), децата искат месо и зеленчуци и ги понасят добре.

Едно правило, по-важно от всяко друго, е: болното дете да не се насилва да яде онова, което не иска, освен ако лекарят специално нареди. В противен случай храната ще бъде повърната, ще предизвика разстройство или ще направи детето злоядо.

619. Хранене на дете, което повръща (съвети, докато успеете да се консултирате с лекар). Много болести предизвикват повръщане, особено в началото, когато температурата е повишена. Храненето зависи от много фактори и трябва да бъде предписано от лекаря. Но ако не можете веднага да се свържете с него, можете да следвате тези съвети. Детето повръща, защото вследствие на болестта функцията на стомаха се уврежда и той не може да се справи с храната.

Добре е да се даде пълна почивка на стомаха поне за 2 часа след повръщането. След това, ако детето иска, можете да му дадете 10–15 г вода. Ако не я повърне и иска още, след 15– 20 минути можете да му дадете още 20–30 г. Ако продължава да иска, увеличавайте постепенно количеството до половин чаша (120 г). Ако до този момент не е повърнало, можете да опитате да му дадете малко портокалов или ананасов сок или газирано питие. През първия ден не давайте повече от половин чаша наведнъж. Ако са минали няколко часа от повръщането и детето иска да яде, дайте му гризина, малко каша или ябълково пюре. Ако иска мляко, трябва да го обезмаслите.

Ако отново повърне, бъдете по-строги. Не му давайте нищо в продължение на 2 часа и след това започнете с една чаена лъжичка вода или натрошен лед. След 20 минути му дайте 2 чаени лъжички. Съвсем внимателно увеличавайте количеството. Ако няколко часа след повръщането детето все още не иска да пие, не му предлагайте нищо. То със сигурност ще повърне. Трябва да се внимава много, защото при всяко повръщане детето изхвърля повече, отколкото е поело.

Повръщането, предизвикано от заболяването, може да не продължи след първия ден, въпреки че температурата продължава.

Когато при повръщане детето силно се напъва, в изхвърлената храна понякога има малко кръв. Това само по себе си не е опасно.

620. Не претоварвайте детето с храна в края на заболяването. Ако няколко дни детето има повишена температура и почти не иска да яде, естествено е, че то бързо ще отслабне. Когато това се случи с детето за първи път, майката е обезпокоена. След окончателното спадане на температурата, когато лекарят каже, че детето може вече да се храни нормално, майката бърза отново да го охрани. Но често се случва детето да отказва храната, която му се поднася. Ако майката го насилва ден след ден, апетитът му може никога да не се възвърне.

Такова дете не е забравило да яде, нито е отслабнало дотолкова, че да не може да яде. При окончателното спадане на температурата заболяването му не е напълно преминало и все още оказва влияние върху стомаха и червата. При вида на първите храни неговата храносмилателна система го предупреждава, че още не е готова за тях.

Отвращението към храната на още неоздравялото дете, ако то бъде насилвано да яде, се засилва много по-бързо и по-лесно, отколкото на здравото. Няколко дни са достатъчни, за да го направят злоядо за дълго време.

Щом като стомахът и червата се оправят от болестта и могат отново да приемат храна, детето изведнъж много огладнява. Този непрекъснат глад обикновено трае 1–2 седмици и детето яде много, докато навакса загубеното. Понякога детето може да иска още храна два часа след обилно ядене. След 3-годишна възраст детето може да си поиска храните, от които изгладнелият му организъм се нуждае най-много.

Към края на болестта родителите трябва да дават на детето да пие и да яде само това, което то иска, без да го подканват, и търпеливо, но с увереност да чакат то да си поиска още. Ако след една седмица апетитът му не се е възвърнал отново, трябва да се консултирате с лекар.

 

ПРОСТУДНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

621. Вирусите — причинители на простудните заболявания, и бактериите, които причиняват усложнения. Вашето дете вероятно ще прекара десет пъти повече простудни заболявания, отколкото всички други болести, взети заедно. В настоящия момент ние нямаме изчерпателни познания върху простудните заболявания. Простудните заболявания се причиняват от филтруеми вируси. Те са толкова малки, че могат да преминат (да се филтрират) през негледжосан порцелан и не се виждат с обикновен микроскоп. Счита се, че някои вируси причиняват само леко простудно заболяване с отделяне на бистра секреция на носа и може би известно дразнене на гърлото. Ако нищо друго не се случи, вирусната инфекция преминава за около 3 дни. Но много често се случва и нещо друго. Вирусът намалява устойчивостта на организма така, че започват да действуват други, по-опасни бактерии, като стрептококи, пневмококи и инфлуенчни бацили. Те

’ Названията „простудни заболявания“, „грипоподобни заболявания“ или „настинка“, които се употребяват у нас, в същност представляват вирусни или вирус но-бактериални инфекции на дихателните пътища и се проявяват с хрема, кашлица със или без повишение на температурата и общо неразположение. Охлаждането в някои случаи играе роля само на благоприятствуващ фактор. (Бел. ред.)

причиняват т. нар. вторична инвазия. Тези обикновени бактерии често пъти живеят в носоглътката на здрави хора през зимните и пролетните месеци, но не увреждат човешкия организъм поради неговата естествена устойчивост. Но след като вирусите-причинители на инфекции на дихателните пътища, са намалили резистентността на организма, тези бактерии имат възможност да се размножават и разпространяват, като причиняват бронхит, пневмония, отит (възпаление на ушите) и синуит. Ето защо трябва да се полагат повече грижи за детето, което има обикновена настинка.

Най-добрият начин да се предпазим от простудно заболяване е да стоим по-далеч от заболели хора.

622. Устойчивост към простудни заболявания. Много хора си мислят, че са по-склонни към простудни заболявания, когато са уморени или настинали, но това не е доказано. Човек настива по-малко, когато е закален чрез редовно излизане навън в студено време. Когато излезе навън, чиновникът настива много по-лесно, отколкото един човек на физическия труд. Ето защо през зимата децата от всички възрасти трябва да прекарват ежедневно по няколко часа на открито и да спят на студено. По тази причина, когато са навън, те не трябва да се обличат прекомерно, нито пък да се завиват с много завивки в леглото.

Силно затопленият и сух въздух в къщи през зимата пресушава лигавицата на носа и гърлото и това може да намали устойчивостта към инфекцията. Въздухът е прекалено сух, ако температурата в стаята е 24°C. Много хора се опитват да овлажнят въздуха, като поставят съдове с вода по радиаторите, но този метод е безполезен. За да се запази достатъчно влага в стаята през зимата, температурата трябва да бъде под 21°C (20°C е подходяща температура); тогава не трябва да се тревожите за влажността на въздуха. Купете си точен стаен термометър. Поглеждайте го по няколко пъти на ден и намалявайте отоплението, ако температурата превиши 20°C. Отначало това ще бъде неприятно задължение, но след няколко седмици вие ще привикнете към тази температура и ще ви е неприятно в по-топла стая.

Какво влияние има храненето върху устойчивостта на организма към простудни заболявания? Естествено всяко дете трябва да получава разнообразна и добре балансирана храна. Но няма доказателства, че ако такова дете яде повече от една храна, отколкото от друга, то ще боледува по-рядко от простуди.

Какво да кажем за витамините? Вярно е, че човек, който приема нищожно малки количества витамин A, е по-склонен към простудни заболявания и към други инфекции. Но няма такава опасност за деца, които получават разнообразна храна, защото витамин A се съдържа в изобилие в млякото, маслото, яйцата, зеленчуците.

Смята се, че детето, което има рахит (поради недостиг на витамин D е по-склонно към усложнения при инфекции на дихателните пътища (напр. бронхит). Но ако детето няма рахит и получава достатъчно витамин D, няма основание да се смята, че то ще прекара по-малко простудни заболявания, ако му се дава повече витамин D. Храната трябва да съдържа достатъчно количество витамин C (вж. т, 421).

623. Възрастта има значение за честотата на простудните заболявания. Децата между 2 и 6-годишна възраст боледуват от повече простудни заболявания, които траят по-дълго и водят до повече усложнения. След 6-годишна възраст техният брой намалява и те минават по-леко. 9-годишното дете боледува два пъти по-малко от 6-годишното, а 12-годишното — два пъти по-малко от 9-годишното. Това трябва да успокои родителите на малкото дете, което е „вечно“ болно.

624. Психологическият фактор при простудните заболявания. Психиатрите са убедени, че някои деца и възрастни са много по-склонни към простудни заболявания, когато са напрегнати или потиснати. Спомням си един случай с 6-годишно момче, което се притесняваше, че не може да се справи с четенето. В продължение на няколко месеца то имаше кашлица всеки понеделник. Може би си мислите, че се е преструвало. Но това не беше толкова просто. Това не беше суха пресилена кашлица, тя беше истинска, плътна. С всеки изминат ден тя намаляваше и в петък съвсем изчезваше, но в неделя вечерта или в понеделник сутринта тя отново се появяваше. В това няма нищо загадъчно. Ние знаем, че ръцете на някои хора са студени и потни, когато са нервни, спортистът може да получи стомашно разстройство преди състезания. Напълно възможно е нервността да пречи на циркулацията в носа или гърлото, така че бактериите да имат по-добра възможност да се развиват там.

625. Контакт с други деца. Друг фактор, който оказва влияние върху количеството на простудните заболявания, прекарани от едно дете, е и броят на децата, с които играе, особено в къщи. Единствено дете, което живее в някоя изолирана ферма, прекарва много по-малко простудни заболявания, защото няма от кого да се заразява. От друга страна, децата в детската градина или основното училище боледуват много, въпреки че училището грижливо отстранява всяко дете с признаци на простудно заболяване. Изглежда, че човек може да предава заразата поне един ден, преди да са се появили у него симптоми на заболяването, а понякога той е носител на бактерии и предава заразата на други хора, без самият той да се разболява. Има и някои щастливи деца, които много рядко страдат от простудни заболявания независимо от това, колко болни има около тях.

626. Може ли да се спре предаването на заразата в семейството. Повечето от внесените в къщи простудни заболявания се предават и на малките деца (макар и в лека форма), особено ако жилището е малко и всички използуват едни и същи помещения. Причинителите на простудни заболявания се предават не само чрез кихане и кашляне, а изпълват въздуха в стаята от самото дишане на болния човек. Опитите са показали, че носенето на маска от марля, която закрива носа и устата, задържа само малка част от микробите, които се намират във въздуха. Всичко това означава, че ако майката носи маска или се опитва да държи малките деца на разстояние, тя не може да бъде сигурна, че ще ги опази. Бебетата много по-малко боледуват от простудни заболявания, но все пак майката не трябва да киха, кашля и диша направо в лицето на бебето. Когато подава на бебето чаена лъжичка, гумен биберон и други, които то поставя в устата си, тя трябва да измива ръцете си със сапун, за да предотврати предаването на големи количества бактерии.

При специални обстоятелства си струва да се направят усилия да се запази бебето или малкото дете, което е слабичко или много податливо на тези заболявания. Това може да се осъществи, ако домът е голям, така че детето да бъде настанено в отделна стая със затворена врата и да има един здрав възрастен човек, който да се грижи за него. За предпочитане е този възрастен, който е в контакт с останалите членове от семейството, да не спи в стаята на детето и да не стои там без нужда.

Ако се съмнявате, че някой външен човек има простуда или друго заболяване, не го пускайте в къщи. Ако срещнете такъв човек навън, дръжте детската количка на 2 метра от него. Обяснете му, че лекарят е препоръчал да пазите бебето от хора с настинка.

А какво трябва да се прави в случай на хронически хреми или синуити. Ако човек страда от такова заболяване повече от 2 седмици, може да не се изолира от бебето, но той трябва редовно да мие ръцете си и да не диша направо в лицето му.

627. Всеки, който има хроническа кашлица, трябва да се прегледа на рентген. Всеки член от семейството, който има хроническа кашлица, трябва да се прегледа на рентген, за да види дали няма туберкулоза. Това правило е особено важно, ако в къщи има бебе или малко дете или ако очакват такова. Когато вземате жена за гледане на дете, тя трябва непременно да премине през медицински преглед и рентгеново изследване.

628. Простудни заболявания у кърмачето. Ако през първата година бебето боледува от простуда,. тя протича много леко. Отначало то може да кихне няколко пъти, носът му ще потече и ще бъде запушен. Може да има и лека кашлица. Малко вероятно е да има повишена температура. Вие съжалявате, че не можете да изсекнете запушения му нос, но хремата не го дразни. Но ако носът му е запушен от гъста секреция и то не може да диша, детето може да дойде до крайно раздразнение: то се опитва да си затвори устата и се сърди, защото не може да диша. Запушеният нос най-много го дразни при кърмене — дотолкова, че понякога отказва да суче.

По-високата влажност на въздуха в стаята (т. 632) помага да се предотврати запушването на носа. При тежки случаи лекарят може да предпише капки за нос, които да се слагат преди хранене. Иначе бебето може и да загуби апетит. Обикновено простудата минава за една седмица. Понякога обаче простудата у кърмачето трае много дълго, но остава в лека форма.

Разбира се, простудното заболяване у бебето може да се влоши. То може да получи бронхит и други усложнения, но през първата година те се явяват много по-рядко, отколкото впоследствие. Ако бебето има честа, дълбока или свиреща кашлица, то трябва да бъде прегледано от лекар даже и да няма температура. Същото правило е в сила и ако при простудно заболяване бебето има болнав вид. С други думи, бебето може да бъде сериозно болно и при нормална температура.

629. Простудни заболявания и повишена температура след 1-годишна възраст. У някои деца след първата година простудните заболявания протичат както преди, така и сега в лека форма, без температура и усложнения. Но по-често след 1-2-годишна възраст простудните заболявания у детето се проявяват по по-друг начин. Ето един типичен пример: Дете на 2 години сутринта се чувствува добре. На обяд то изглежда малко уморено и се храни с намален апетит. При събуждане от следобедния сън то е раздразнително и майката забелязва, че е горещо. Тя измерва температурата му: 39°C. Докато дойде лекарят, температурата му се повишава на 40°C. Бузите на детето са

’ Във връзка с твърде широкото разпространение на вирусните инфекции през последните години и поради липсата засега на ефикасни специфични профилактични средства срещу тях у нас се обръща особено внимание върху опазването на децата (особено на новородените и кърмачетата) от контакт с болни (възрастни и деца), които имат хрема, кашлица или други прояви на възпаление (катар на дихателните пътища). Колкото по-малка е възрастта на детето, толкова по-опасни могат да бъдат усложненията дори при една наглед невинна хрема: възпаление на ушите (отит), бронхит и особено пневмония. Като основна профилактична мярка се препоръчва системно закаляване на децата още от най-ранна възраст. (Бел. ред.).

зачервени, погледът му е помътнял, но иначе то не изглежда много болно. Може да не иска да яде, но може и добре да се навечеря. Детето няма други признаци на простудно заболяване и лекарят установява само леко зачервено гърло. На следващия ден може да има леко повишена температура, но започва хрема, а понякога може да се яви и лека кашлица. От този момент нататък простудното заболяване протича в лека форма и може да продължи от два дни до две седмици.

Съществуват няколко разновидности на този типичен случай. Понякога, когато температурата се повишава, детето повръща. Това най-често става, когато майката е накарала детето да яде на обяд повече, отколкото то е искало. (Винаги се доверявайте на детето, когато отказва храната.) Понякога температурата продължава няколко дни, преди да се появят симптоми на простудно заболяване. Понякога температурата спада след 1–2 дни, без да бъде последвана от хрема или кашлица. В такъв случай лекарят нарича заболяването грип или инфлуенца. Тези термини често се употребяват, когато заболяването се проявява само с общи симптоми, като температура, обща отпадналост, а местни симптоми — хрема или диария, липсват. Понякога вие може да сметнете, че такава еднодневна температура е израз на простуда, чието развитие е прекъснато. Един-два дни след спадането на температурата детето е съвсем добре, но ако го изведете навън в студено време, веднага започват хрема и кашлица.

Нарочно подчертавам факта, че простудното заболяване у децата над 1 година често започва с висока температура, за да не се уплашите, ако това се случи. Вие, разбира се, трябва винаги да се консултирате с лекар, когато детето се разболее и температурата му се повиши, защото понякога това може да се окаже по-сериозна инфекция.

След 5–6 годишна възраст в началото на едно простудно заболяване температурата не е много висока. Ако температурата се е повишила не в началото, а по-късно, след като се е развило простудното заболяване, това показва, че болестта се е разпространила или влошила. Това не винаги е опасно или тревожно, но лекарят трябва отново да прегледа детето и да види дали ушите, бронхите и отделителната система не са засегнати.

 

ГРИЖИ ЗА ДЕТЕТО С ПРОСТУДНО ЗАБОЛЯВАНЕ

630. Повикване на лекар. Трябва да извикате лекар при първото простудно заболяване на детето. Той ще реши дали трябва да дойде и да предпише-лечение. Не е необходимо да го викате за всяка лека простуда, но ако температурата се повиши над 38°C или ако простудата е по-сериозна, трябва да го повикате. (Ако установите по-висока температура посред нощ, не е необходимо да викате лекаря веднага, стига простудата да е лека. Повикайте го сутринта.)

631. Детето трябва да се държи в равномерно затоплено помещение. Охлаждането много често влошава простудното заболяване. Затова се препоръчва детето да стои в къщи и да се пази от течение, докато оздравее. В топло време това не е толкова наложително, но е желателно, особено за малкото дете. Вятърът охлажда някои части на тялото повече от други и това неравномерно охлаждане като че ли влошава простудното заболяване.

Обикновено майката чака с нетърпение детето да може пак да излиза на разходка и затова на лекарите всяка зима им се случва да чуват следната история: „Детето беше вече доста добре, а времето беше чудесно и аз реших, че ще е добре за него да излезе. Но тази вечер кашлицата му се влоши и то се оплаква от болки в ухото“. Съществуват много примери, които показват, че охлаждането влошава простудното заболяване.

Има много деца, които не пазят стаята, когато са се простудили, и нищо сериозно не им се случва. Но това не се отнася до всички случаи. Лекарите виждат само тези, които са се влошили. Може би това ги кара да бъдат прекалено предпазливи. По-разумно е да държите предразположеното към простуда малко дете в къщи 1–2 дни след изчезването на всички простудни симптоми и след това да го пуснете навън на завет за 20– 30 минути. Ако на следващия ден простудата не се повтори, можете да го пускате както обикновено. С по-голямото дете не е необходимо да бъдете толкова предпазливи.

Дали детето трябва да бъде на легло, зависи от температурата му, от неговата възраст, от тежестта на простудното заболяване, така че лекарят ще разреши този въпрос. По принцип, ако детето няма температура, не е необходимо да лежи. Но според мен за предпочитане е малкото дете отначало да лежи, особено ако простудното заболяване е по-тежко. Ако до края на втория ден простудното заболяване е все още в лека форма и температурата на детето не е повишена, можете да му разрешите да стане. Но някои малки деца плачат и викат с часове, ако ги държат в леглото. Други пък непрекъснато се развиват, скачат и ще им бъде по-топло, ако станат и се облекат. И в двата случая може би, е по-добре, ако няма повишена температура, детето изобщо да не ляга, но то трябва да стои в къщи и да се занимава тихичко.

За едно 5-годишно и по-голямо дете не е необходимо да бъде на легло, ако простудното заболяване е леко и без повишение на температурата.

Важно е как обличате детето по време на простудното заболяване. Постарайте се детето да бъде равномерно и приятно топло облечено. Ако то е седнало в леглото, облечете му лек пуловер, за да му е еднакво топло и от кръста нагоре. Надолу не го завивайте прекомерно: в топла стая едно одеяло е достатъчно. Същият принцип на равномерното затопляне трябва да се спазва и ако детето не лежи: и гърдите, и краката му трябва да са еднакво затоплени. (Въздухът е най-хладен и най-голямо течение става близко до пода.) Най-добре е детето да носи комбинезон, дълги чорапи или чорапогащник.

Температурата в стаята, където играе детето, може да бъде около 22°C (за разлика от нормалната 20°C, когато е здраво). През нощта стаята трябва да бъде също приятно топла. Прозорците трябва да са затворени. Тогава няма опасност от течение и от охлаждане, ако детето се развие. Студеният въздух укрепва организма на здравото дете. но при простудно заболяване охлаждането може да бъде опасно. Ако се безпокоите, че в стаята ще стане много задушно, можете да оставите вратата отворена или да проветрите за 1–2 минути.

632. Ако в стаята е много топло, овлажнявайте въздуха. Понякога лекарят препоръчва овлажняване на въздуха в стаята по време на простудно заболяване. Влагата успокоява възпаления нос и гърло. Това е особено полезно при лекуване на суха кашлица и круп. Овлажняването не е необходимо в топло време, когато стаята не се отоплява.

Съществуват няколко начина за овлажняване на въздуха. Има специални електрически овлажнители, които могат да изпаряват над половин литър вода на час. Ако не можете да се снабдите с такъв, сложете в стаята тенджера или чайник да ври на котлон. Дъното на съда трябва напълно да покрива реотана, за да може цялата топлина да отива за образуването на пара. Предупреждение: врящата вода трябва да бъде на такова място, че детето да не може да стъпи в нея или да я изсипе върху себе си. Този начин е опасен, ако детето може да излезе от кревата си, освен ако вие сте в стаята през цялото време или ако е достатъчно голямо, за да се пази. Котлонът не трябва да се оставя включен, след като всички си легнат, за да не причини пожар.

Ако отоплението е с радиатор, сложете на радиатора и на пода по един леген с вода. Затиснете единия край на хавлия в горния леген, а другия край натиснете в долния леген. При това хавлията трябва да покрива възможно по-голяма част от радиатора.

Стаята може да се овлажни и като се простре мокър чаршаф на въже, но той ще ви пречи и ще се оцежда на пода.

633. Капки за нос. Лекарят може да предпише капки за нос. Общо взето, те са два типа. Съществуват слаби антисептични капки, които убиват бактериите. Тяхното действие е ограничено, защото могат да убиват само бактериите на повърхността. Към другия тип принадлежат разтворите, които свиват набъбналата възпалена лигавица на носа, облекчават дишането през носа и оттичането на слузната и гнойната секреция. Главното неудобство на тези капки е, че след като тъканите се свият, настъпва реакция, при която те отново се разширяват и носът се запушва още повече. При честа употреба тези капки дразнят лигавицата. Този тип капки са полезни в три случая. Първият е, когато бебето се дразни от запушения нос, не може да суче и сънят му се нарушава. Вторият е, когато носът е пълен с гъста жълта секреция, която не изтича сама. Тя се явява в късния стадий на силно простудно заболяване или при синуит. Третият е, когато лекарят иска да възстанови проходимостта на Евстахиевата тръба, която свързва ухото с гърлото, при възпаление на ухото.

Капките действуват много по-ефикасно, ако навлязат в задните и в горните носни ходове. Изчистете секрецията от предната част на носа. След това сложете детето да легне по гръб на леглото с наклонена назад глава. Сложете капките и го задръжте в това положение за половин минута, докато капките проникнат навътре.

Капките трябва да се употребяват само по лекарско предписание и при интервали от 4 часа, не по-често. Не ги употребявайте повече от една седмица, освен ако лекарят ви нареди. Един недостатък на капките е, че повечето от малките деца се съпротивяват срещу тях. Само в някои отделни случаи капките са дотолкова полезни, че се налага да се поставят независимо от това, че се разстройва детето.

Съществуват и някои препарати за мазане на гърдите. Целта е да се стимулира кожата на гърдите и да се облекчи кашлицата или да се помогне на хремата, като се вдишват ароматични масла. Няма доказателства за ползата от такова лечение. но ако помага, може да го прилагате.

634. Лекарства против кашлица. Те не могат да излекуват простудно заболяване, в смисъл да унищожат неговите причинители. Те само успокояват трахеята, така че детето кашля по-рядко, и облекчават отделянето на храчки. Човек с възпаление на трахеята или бронхите трябва от време на време да кашля, за да изхвърля слузната или гнойната секреция. Лекарят предписва лекарство против кашлица, ако тя е толкова честа и преуморява човека, пречи на съня му и дразни гърлото. Всяко дете или възрастен, ако много кашля, трябва да бъде под наблюдение на лекар; единствено той може да предпише подходящо лекарство против кашлица.

 

ВЪЗПАЛЕНИЕ НА УШИТЕ

635. Леко възпаление на ушите се среща често у малките деца.

Някои деца почти при всяко простудно заболяване получават възпаление на ушите, други — никога. През първите 2–4 години ушите се възпаляват много по-често. Впрочем при повечето простудни заболявания на тази възраст има и леко възпаление на ушите, но то обикновено не се проявява.

Обикновено възпалението на ухото се засилва няколко дни след началото на простудното заболяване и едва тогава започва да причинява болка. След като детето навърши 2-годишна възраст, то казва какво го боли. Бебето може да си търка ухото или само да плаче пронизително в продължение на няколко часа. Може да има, а може и да няма повишена температура. На този етап лекарят ще открие само леко възпаление на горната част на тъпанчето. Това не е абсцес. Обикновено такова леко възпаление на ухото се подобрява след неколкодневна почивка в топла стая дори и без специално лечение. Но понякога, особено ако от самото начало е имало повишение на температурата и ако не се започне лечение, след няколко дни се развива гнойно възпаление (гноен отит).

При своевременно лечение със съвременни лечебни средства много рядко обикновеният отит преминава в гноен, а мастоидитът е рядкост.

Всеки път, когато детето има болки в ушите, трябва още същия ден да повикате лекар, особено ако температурата е повишена. Лечението е много по-ефикасно в ранния стадий на заболяването.

Какво трябва да направите за успокояване на болката, ако не можете веднага да се свържете с лекар? В известна степен помага затоплянето на ухото с грейка или електрическа възглавничка.

Понякога още в началото на възпалението на ухото се случва тъпанчето да се пробие и да изтече рядка гной. Можете да намерите жълти петна по възглавницата, без изобщо детето да се е оплаквало от болка и без да е имало повишена температура. Но обикновено тъпанчето се пробива едва няколко дни, след като абсцесът се е развил, съпроводен с повишена температура и болки. В случай че ухото на детето тече, сложете в него тампон от стерилен памук, за да събира гнойта, а тази, която е изтекла навън, измийте с вода и сапун и се свържете с лекар. Ако гнойта продължава да изтича навън и дразни кожата, измивайте ухото и намазвайте кожата с вазелин.

При възпаление на ухото доста често се случва слухът да намалее. При всички случаи слухът се възвръща след навременното и правилно лечение.

 

БРОНХИТ И ПНЕВМОНИЯ

636. Бронхит. Съществуват различни степени на тежест — от

съвсем лек без повишение на температурата, до много тежък. Бронхитът е също така простудно заболяване, което се разпространява върху бронхите. Обикновено кашлицата е много силна. Понякога при дишане гърдичките на детето свирят на разстояние, а ако си сложим ръката на гърдите му, се чувствува вибрация на слузната секреция в бронхите.

Един лек бронхит без повишение на температурата, без силна кашлица и без загуба на апетит е само малко по-тежко заболяване от хремата. Но ако детето се чувствува зле, ако кашля често или има температура над 38°C, трябва да повикате лекар още същия ден, защото съвременните лекарства в случаите, когато действително са необходими, са от голяма полза.

Малкото бебе, което често кашля, трябва да бъде прегледано независимо от температурата, защото през първия и втория месец могат да се развият тежки заболявания без повишение на температурата. Но не бива да се тревожите, ако апетитът и общият вид на детето са задоволителни.

637. Пневмония. Пневмонията обикновено започва няколко дни след началото на едно простудно заболяване, но може да започне и неочаквано. При нея температурата се повишава до 39,5–40°C, дишането се ускорява, детето има кашлица. В началото често се появява повръщане, а малкото дете може да получи и гърч. Съвременните медикаменти бързо лекуват обикновените пневмонии, ако лечението се започне навреме. Разбира се, ако детето има повишена температура и кашлица, вие трябва да повикате лекар.

Съществуват и някои видове пневмонии, причинители на които са филтруеми вируси. При много от тези нетипични пневмонии общото състояние на детето не е много тежко, но болестта продължава по-дълго.

 

КРУП

638. Спастичен круп без повишение на температурата. Круп е терминът, който обикновено се използува за различни видове ларингит у децата. Обикновено у детето се явяват дрезгава, лаеща кашлица (крупозна кашлица) и затруднено дишане.

Най-честата и лека форма еластичен круп без температура се проявява изведнъж през нощта. През деня детето може да е било съвсем здраво или да е имало много леко простудно заболяване без кашлица. Изведнъж то се събужда от силен пристъп на дрезгава лаеща кашлица и затруднено дишане. То се мъчи, за да си поеме дъх. Картината е доста страшна, когато я видите за първи път. Макар че положението не е толкова сериозно, при прояви на какъвто и да е круп трябва веднага да се повика лекар.

Какви мерки трябва да се вземат до идването на лекаря? В такива случаи влажният въздух помага най-много. Сложете детето в по-малка стая, която по-бързо можете да напълните с пара. Ако имате течаща вряла вода, заведете детето в банята и напълнете ваната с вряла вода, за да има много пара. Ако имате душ, ще получите още по-добър резултат. Ако нямате вряла вода, сложете съд с вода да ври на котлон или на печката. Дръжте детето близо до парата, докато тя изпълни цялата стая. Можете да заведете детето в кухнята и да го държите върху съд с вряла вода на печката. Влажният въздух ще се задържи най-добре около детето, ако разтворите чадър над главата му и над тенджерата. Вж. т. 632.

При вдишване на влажния въздух състоянието на детето обикновено бързо се подобрява. Междувременно трябва да се овлажни и въздухът в спалнята. Възрастният трябва да бъде буден и да наблюдава детето, докато преминат признаците на крупа, поне 3 нощи да спи заедно с детето и да го наглежда 2–3 часа след преминаването на пристъпа, за да се увери, че детето диша нормално.

Спастичният круп без температура понякога се повтаря следващите 1–2 вечери. За да се избегне това, детето трябва да спи 3 нощи в стая с овлажнен въздух. Тази форма на крупа се причинява при съчетаване на простудно заболяване с чувствителен ларинкс и сух въздух.

639. Тежка форма на круп с повишена температура (ларинго-бронхит). Това е по-тежка форма на крупа. Крупозната кашлица и затрудненото дишане могат да се появят постепенно или

’ Възпаление на лигавицата на гръкляна. Бел. ред. 2 У нас той носи названието псевдокруп (лъжлив круп). Бел. ред.

изведнъж по всяко време на денонощието. Овлажняването на въздуха с пара помага само отчасти. Ако детето ви има температура и е пресипнало или диша затруднено, трябва, незабавно да се постави под лекарско наблюдение. Ако лекарят не може веднага да ви посети, заведете детето в болница.

640. Дифтерията на ларинкса е друга причина за крупа. Пресипналостта, кашлицата, затрудненото дишане, постепенно се засилват при умерено повишена температура. Ако детето е ваксинирано против дифтерия, няма опасност от тази форма на круп.

Но при всяка форма на круп детето трябва незабавно да бъде прегледано от лекар. Тази спешност е най-голяма, когато пресипналостта и затрудненото дишане продължават дори и в лека форма и когато температурата е над 38°C.

 

СИНУИТ, АНГИНА И ПОДУВАНЕ НА ЛИМФНИТЕ ВЪЗЛИ

641. Синуит. Синусите са околоносни кухини, свързани с носните ходове посредством малък отвор. Максиларните синуси са в областта на скулите. Фронталните синуси са в областта на челото, точно над веждите. Етмоидалните синуси са над вътрешните канали на носа. Сфеноидалните са по-назад, зад носните канали. Максиларните и етмоидалните синуси са единствените, достатъчно добре развити в ранното детство и само те могат да се възпаляват. Фронталните и Сфеноидалните синуси се развиват постепенно след 6-годишна възраст. При силна и продължителна хрема възпалението от носа може да се разпространи в различните околоносни кухини. Възпалението на синусите е обикновено по-дълготрайно от обикновената хрема, защото те са по-затворени и не могат да се оттичат добре. Възпалението на синусите може да е съвсем леко и да се проявява само в хроническо отделяне на гной, която се стича от носа в гърлото. Това понякога предизвиква хронична кашлица вечер при лягане или сутрин при ставане. От друга страна, синуитът може да бъде остър, с висока температура и болки. Когато лекарят се съмнява за синуит, той иска да се направи рентгенова снимка или прави преглед в тъмна стая, като осветява синусите с помощта на лампичка. В зависимост от случая той използува различни лечебни средства, като капки за нос, тампони, пункции, медикаменти.

Независимо от специфичното лечение, което лекарят прилага, помнете, че общите грижи за детето са също така важни. Възпалението на синусите е само по-напреднала и по-упорита форма на едно простудно заболяване. Както при всяко простудно заболяване детето трябва да остане в къщи в топла стая (при равномерна температура) и овлажнен въздух. Детето трябва да е равномерно топло облечено.

642. Ангина. Истинската ангина е заболяване, причинено от стрептококи. В продължение на няколко дни детето обикновено поддържа висока температура и е неразположено, има главоболие и повръща. Сливиците му се зачервяват и подуват. След 1– 2 дни по тях се появяват бели точки или по-големи налепи. По-голямото дете може да се оплаква от болки в гърлото и от затруднено преглъщане. Но колкото и удивително да е, често малките деца не се обезпокояват от болките в гърлото.

При ангина лекарят трябва да прегледа детето. Необходимо е бързо и пълно ликвидиране на възпалението с-някой от съвременните препарати, за да се избягнат всякакви усложнения. (Действието на препарата трябва да продължи поне 10 дни.) Процесът на оздравяване често е бавен. Ако се увеличат лимфните възли на врата и ако детето е бледо или продължава да прави малка температура, считайте го за болно и дръжте връзка с лекаря.

643. Други заболявания на гърлото. Съществуват и други заболявания на гърлото, причинени от различни възбудители на инфекции. В медицината те се наричат фарингити. В началото на всяко простудно заболяване много хора усещат леки болки в гърлото. Често при преглед на дете с повишена температура лекарят установява само леко зачервяване на гърлото. Детето може да усеща болки, а може и да не усеща. Повечето пъти зачервяването скоро минава, но дотогава детето трябва да стои в къщи. При повишена температура или ако детето изглежда неразположено или ако има по-силни болки в гърлото (даже и да няма повишение на температурата), трябва да се повика лекар. Ако той има съмнения за стрептококова инфекция, може да вземе секрет от гърлото за изследване или да предпише ефикасно лекарство, за да се предотвратят сериозни усложнения.

644. Увеличение на шийните лимфни възли. Лимфните възли, разположени от двете страни на шията, понякога се възпаляват и подуват в резултат на леко или тежко заболяване на гърлото. Най-честа причина за това е ангината. Лимфните възли могат да се възпалят по време на ангината или една-две седмици по-късно. Ако те видимо се подуят или температурата е над 38°C, трябва да се повика лекар. При някои случаи може да се наложи медикаментозно лечение, което е много ефикасно, ако се започне навреме.

След възпаление на гърлото лекото увеличение на лимфните възли на шията може да продължи със седмици, дори с месеци. Те могат да се увеличат и при зъбна инфекция, при възпаление на кожата на главата и други общи заболявания, като например рубеола. Съветвайте се с лекар за тях. Ако лекарят намира, че детето е, общо взето, здраво, леко увеличените лимфни възли не трябва да ви безпокоят.

 

СЛИВИЦИ И ТРЕТА СЛИВИЦА

645. Сливиците имат своето предназначение и не трябва да се отстраняват, ако не причиняват някакви смущения. През последните 50 години на сливиците се гледа като на причина �