Бенджамин Спок
Грижи за бебето и детето (13) — Моята библиотека

ПРОБЛЕМИ НА КЪРМАЧЕСКАТА ВЪЗРАСТ

ПЛАЧ ПРЕЗ ПЪРВИТЕ СЕДМИЦИ

265. Какво означава плачът. При първо дете това е обикновено важен въпрос. С увеличаване възрастта на детето плачът е много по-малък проблем, защото вие се безпокоите много по-малко, знаете какво да очаквате от бебето в различните часове на деня, отличавате различните видове плач и бебето има по-малко причини за плачене.

Вие си задавате няколко въпроса: Гладно ли е? Мокро ли е? Болно ли е? Стомахчето ли го боли? Безопасна ли го убоде? Глези ли се? Родителите не помислят за умората, но това е една от най-честите причини за плач. Лесно е да се отговори на всеки един от тези въпроси.

Но има плач, който не може да се обясни с нито една от тези причини. Впрочем към двеседмична възраст повечето бебета, особено първите деца, изпадат в периоди на плач, които могат да бъдат охарактеризирани, но не и точно обяснени. Когато бебето плаче редовно през определен период — следобед или вечер, наричаме го плач от колики (ако има болки, подуване на коремчето и газове) или периодичен плач (от раздразнение, ако няма подуване). Ако кърмачето плаче ни В туй, ни в онуй време, ние въздъхваме и казваме, че през този период то е плачливо бебе. Ако обикновено е нервно и се стряска, използуваме термина хипертонично бебе. Но ние не знаем какво се крие зад тези видове поведение. Само знаем, че те често се срещат и постепенно изчезват, обикновено към тримесечна възраст. Може би това са разновидности на едно и също състояние. Ние смътно разбираме, че периодът от раждането до края на 3-ия месец е период на приспособяване на незрялата нервна и незрялата храносмилателна система към живота във външния свят и че при много кърмачета този период на нагаждане не минава леко. Важно е да не забравяте, че тези обикновени видове плач през първите седмици са нещо временно и не са признак на нещо сериозно.

266. Глад. Независимо от това дали храните кърмачето по твърд режим или според желанието му, скоро добивате представа за неговия индивидуален образец — по кое време на деня иска да яде повече, кога е склонно да се буди по-рано. Това трябва да ви помогне да решите дали необикновеният плач се дължи на глад. Ако при последното хранене бебето е изяло по-малко от половината от обичайното за него количество, гладът може да е причина за неговото събуждане и плач след два часа вместо след три или четири. Но може и да не е така. Едно кърмаче, което е изяло много по-малко от обичайното за него количество, много често спи задоволено в продължение на четири часа. Ако при последното хранене кърмачето е поело нормално количество и след около два часа се събуди и плаче, още по-малко вероятно е то да е гладно. (Ако се събуди след един час, особено вечер или след обяд, най-вероятно е да има колики.) Ако се събуди 2 ’/2 или 3 часа след последното хранене, най-напред смятайте, че е гладно.

Може би количеството млечна смес или кърма не му стигат или кърмата намалява? Това не става изведнъж за един ден. в продължение на няколко дни кърмачето е изпивало млякото си до капка и се е оглеждало за повече. То започва да се буди и да плаче малко по-рано от обикновено, но не много. В повечето случаи, след като се е будило по-рано от глад в продължение на няколко дни, чак тогава започва да плаче след хранене.

Обикновено кърмата се увеличава успоредно с повишените изисквания на бебето. По-пълното и често изпразване на гърдите ги стимулира да произвеждат повече мляко. Разбира се, понякога може да се случи майката да има по-малко мляко, ако е уморена или разтревожена. Мога да направя следното обобщение: ако бебето неутешимо плаче 15, или повече минути и са минали повече от два часа след последното хранене (даже и да са минали по-малко от два часа след едно оскъдно хранене), нахранете го. Ако се задоволи и заспи, значи сте намерили правилния отговор. Ако са минали по-малко от два часа след пълноценно хранене, вероятно бебето не е гладно. Оставете го да поплаче 15–20 или повече минути, ако можете да го понасяте, или му дайте биберон-залъгалка и вижте дали няма да заспи. Ако продължава неутешимо да плаче, няма нищо лошо в това да опитате да го нахраните. (Не давайте шише веднага щом се усъмните, че кърмата ви е недостатъчна, дайте му да суче).

267. Болно ли е. През първите месеци кърмачетата настиват и получават чревни инфекции, но това са прояви с хрема, кашлица или с диария. Други инфекции са доста редки. Ако бебето не само плаче, но е променило цвета си, премерете температурата му и го заведете на лекар.

268. Дали плаче, защото се е подмокрило или се е изходило. Много рядко малките бебета не се чувствуват добре, защото са мокри или изцапани. Повечето от тях не реагират на това. Във всеки случай можете да смените пеленките.

269. Дали причината е безопасната игла? Това се случва извънредно рядко, но можете да проверите.

270. Дали има диспепсия. Можете да опитате да се оригне, въпреки че вече е сторило това. Диспепсията, съпроводена с повръщане и редки зелени изпражнения, е разгледана в т. 290, коликите в т. 275.

271. Дали е разглезено. По-големите бебета могат да са разглезени (т. 279), но през първия месец можете да приемете, че кърмачето не плаче, защото е разглезено.

272. Умора. Когато кърмачето е било будно необикновено дълго време или е възбудено от чужди хора или от непознато място или от игра с родителите, то може да реагира, като става нервно и раздразнително. Вместо да заспи по-лесно, то заспива по-трудно. Ако родителите или непознатите започнат да го успокояват с повече игри, говор или друсане, положението може да се влоши.

Някои малки бебета като че ли така са устроени, че никога не могат спокойно да заспят. Накрая на всеки период на бодърствуване умората предизвиква нервно напрежение, което те трябва да превъзмогнат, преди да заспят. Те трябва да поплачат. Някои от тях направо пищят. След това постепенно или изведнъж плачът стихва и те заспиват. Ако вашето бебе плаче на края на всеки период, когато е будно и след като е нахранено, приемете, че е уморено и го сложете да легне. Ако се наложи, оставете го да плаче 15 до 30 минути. Някои бебета заспиват по-бързо, ако се оставят В креватчето и В крайна сметка трябва да се стремите към това. Други преуморени кърмачета се успокояват по-бързо при леко движение — с люлеене в кошче на колелца или в количка, или като се държат на ръце и се разхожда спокойно, за предпочитане в затъмнена стая. Съветвам ви от време на време, когато необичайно много ПИЩИ, да разхождате бебето (или да го люлеете), но не и да го приспивате редовно по този начин. То може да започне да разчита на това и винаги да иска да го приспиват. На вас рано или късно това ще ви дотегне.

273. Плачливи бебета. Повечето бебета, особено първите дена, изкарват няколко плачливи периода през първите седмици. Някой бебета са много плачливи в определени дни или през по-голяма част от времето. Тези плачливи периоди могат да се редуват с необикновено дълги периоди на непробуден сън, който много трудно може да бъде прекъснат. Ние не знаем каква е точната причина, дали това са храносмилателни смущения поради недоразвита храносмилателна система или пък е раздразнителност и нестабилност във връзка с неустойчивата нервна система. Тази тенденция не означава нищо сериозно и с времето минава, но докато трае, тя затруднява родителите.

Ето някои неща, които можете да направите: опитайте да давате биберон-залъгалка между храненията, ако лекарят одобрява това. Опитайте плътно да завиете кърмачето в одеялце. Някои майки и опитни медицински сестри твърдят, че плачливите и нервните бебета спят много по-добре на малко пространство — малко кошче, бебешка пътна торба, даже в картонен кашон с дюшече от нагънато одеяло и стени, облицовани отвътре с одеяло. Ако имате количка или можете да вземете от някого люлка, можете да опитате дали люлеенето не го успокоява. Возенето в кола има чудно въздействие върху повечето плачливи кърмачета, но неприятностите могат да започнат веднага щом се върнете в къщи или дори при всяко спиране. Може да се успокои от грейка (т. 276). Опитайте и музика. Прочетете т. 277.

274. Възбудимото кърмаче е необикновено нервно и неспокойно през първите седмици. Тялото му не се отпуска добре. Такова бебе прекомерно се стряска при лек шум или при промяна на положението му. То силно се стряска, ако напр. лежи на гръб върху твърда повърхност и се търкули на една страна или пък ако не се държи здраво в ръцете, или ако човекът, който го държи, изведнъж го премести. През първите два месеца може да мрази къпането във ваничка. Възбудените бебета може също да имат колики или пък периодичен раздразнителен плач.

Те обикновено се чувствуват най-добре при спокоен режим: тиха стая, малко гости, ниски гласове, бавни движения при повиване. Такова бебе обича да го държат здраво при носене. При сменяне на пеленките и при изтриване с гъба поставяйте кърмачето върху голяма възглавница (покрита с мушама), за да не се търкаля; през по-голямата част от времето го дръжте увито в одеялце, поставяйте го да лежи по корем в леглото и да спи в малко кошче (вж. Т. 273 и 277). Лекарите често предписват успокоителни.

275. Коликите през първите три месеца и „периодичният раздразнителен плач“. В тази точка ще разгледам две донякъде сходни състояния, които могат да бъдат свързани едно с друго. Първото е коликите (остри болки в червата). Коремът на бебето се издува от газове, то се свива или изпъва крака, пищи и може да пуска газове през ануса. Второто състояние аз наричам периодичен раздразнителен плач. Кърмачето, въпреки че е добре нахранено, плаче жално в продължение на часове в едно и също време на деня без определени признаци на болки или наличието на газове. То може да се успокои, ако го държите на ръце и разхождате. Някои бебета имат колики, други раздразнителен плач, а трети — и двете заедно. Тези две състояния могат да бъдат свързани едно с друго, защото обикновено започват към втората-четвъртата седмица след раждането и преминават към края на третия месец. И двете състояния най-често се проявяват между 18 и 22 часа.

Обикновено историята е следната: в родилния дом казват, че бебето е тихо и спокойно, но няколко дни след завръщане в къщи то изведнъж започва да плаче в продължение на 3– 4 часа. Майката му сменя пеленките, обръща го, дава му вода, но нищо не го успокоява задълго. След два часа тя започва да мисли, че е гладно, защото то се мъчи да напъха всичко в устата си. Тя затопля шише мляко, отначало то започва да се храни с желание, но преди да изпие млякото, отпуска биберона и отново плаче. Понякога то пищи в продължение на целия четиричасов интервал между две хранения. След изпиването на следващото редовно шише то може изведнъж да се успокои.

Много бебета имат само няколко такива пристъпи през първите месеци. Но, от друга страна, има кърмачета, които до края на третия месец имат такива пристъпи всяка вечер (затова тежките случаи се наричат тримесечни колики).

Някои кърмачета редовно получават колики или пристъпи от раздразнителен плач. Бебето може да спи като ангел след всяко хранене с изключение на едно и винаги да пищи от 18 до 22 часа или от 14 до 18 часа. При друго кърмаче това състояние е по-дълго и майката казва: „Цяла нощ спи като агънце, но през половината от деня плаче“. Това не е толкова лошо в сравнение с бебето, което спи през целия ден и плаче половината нощ. При някои неспокойното състояние започва през деня и постепенно се измества през нощта или обратно. Плачът вследствие на колики най-често започва след хранене, понякога веднага, понякога около половин час по-късно, този плач се различава от плача на гладното бебе, който винаги започва преди хранене.

Майката се измъчва от това състояние на кърмачето и мисли, че се е случило нещо ужасно. Тя се запитва: колко може да продължи този плач, без да се изтощи бебето, и колко дълго тя самата може да издържи. Най-странното е, че кърмачето, което получава колики или пристъп от плач, обикновено се развива добре физически. Въпреки плача с часове, то продължава да наддава на тегло, и то повече от нормалното. То е гладно бебе, изгълтва цялата си храна и като че ли винаги иска повече.

Когато се появят коликите, първата мисъл на майката е, че с храненето нещо не е в ред. Ако е на кърма, тя смята, че млякото и е виновно. Ако е на изкуствено хранене, тя се пита дали няма нужда от съществена промяна — например от заменяне на сгъстеното мляко с прясно или пък на кристалната захар с друга, която използуват съседите за тяхното бебе. Измененията в млечната смес донасят подобрения в много малко случаи. Ясно е, че качеството на храната не е главната причина за коликите. Защо тогава бебето прекрасно смила млякото четири от петте пъти и получава колики само вечерта? Коликите се появяват при хранене с майчино мляко, с краве мляко и всички видове млечни смеси, приготвени по рецепта. В редки случаи майките се съмняват, че портокаловият сок е причината за коликите.

Основната причина за повечето случаи от колики и раздразнителен плач не е известна. Едно предположение е, че и двете състояния се дължат на периодично напрежение в незрялата нервна система на кърмачето. Някои от тези кърмачета са възбудени през цялото време (т. 274). Фактът, че това смущение се явява най-често вечер или късно следобед, подсказва, че и умората играе роля. Много кърмачета до тримесечна възраст са нервни, преди да заспят. Вместо тихичко да заспят, те непременно ще изпищят поне няколко пъти.

276. Лекуване на коликите. Най-важното за майката и бащата е те да разберат, че това състояние се среща доста често и че не предизвиква трайни увреждания, а напротив, най-често се проявява у добре развиващи се бебета и преминава до края на третия месец, понякога и по-рано, без да изтощи кърмачето. Ако родителите приемат това състояние спокойно и се примирят, половината битка е спечелена.

Някои кърмачета с колики (възбудените) са значително по-добре, когато водят тих и спокоен живот: когато спят в тиха стая, когато ги повиват внимателно и бавно, когато им се говори нежно, когато не виждат посетители (поне отблизо), когато не ги гъделичкат или закачат, когато не ги водят на шумни места навън, и в крайни случаи, когато бебетата изобщо не се извеждат в града до преминаване на коликите. Кърмачето с колики като всички бебета се нуждае от компания, от прегръдки и от усмивки, но всичко това може да се прави внимателно. След хранене е важно бебето да изкарва навън погълнатия въздух. Майката трябва да бъде в тясна връзка с лекаря. Той може да предпише успокоителни средства. Правилно предписани, те не са вредни и даже при дълга употреба бебето не се пристрастява към тях. Но да предположим, че не е възможно да се свърже с лекар, какви домашни средства помагат.

При много случаи биберонът-залъгалка е най-ефикасното средство, но някои родители и лекари не я одобряват (т. 329).

Кърмачето с колики обикновено се чувствува по-добре, като лежи по корем. Положението му може още да се облекчи, като се сложи по корем върху коляното на майката или върху грейка и се разтрива гърбът му.

Грейка. Трябва да може спокойно да допрете вътрешната страна на китката до грейката. След това като допълнително предпазно средство я увиете в пелена или кърпа, преди да сложите бебето изцяло или отчасти да легне върху нея.

При изключително силни колики една топла клизма може невероятно бързо да облекчи състоянието (вж. „Клизми“, т. 610). Но това средство не трябва да се използува редовно, а само при изключително тежки случаи.

Трябва ли бебето да се вземе, да се люлее или да се носи на ръце, когато има колики. Даже и да се успокоява по този начин, няма ли да се разглези? Днес не се плашим толкова много от опасността да разглезим бебето, колкото в миналото. Ако кърмачето се успокоява, когато не е добре, то обикновено не търси успокояване, когато е добре. Ако кърмачето пищи от колики или от раздразнение, а държането на ръце или люлеенето го успокоява, тогава го взимайте и люлейте. Но ако това няма никакъв ефект, тогава не го носете, за да не го привиквате към това (т. 278).

Необикновено плачливите и нервни бебета трябва да са под непрекъснат медицински контрол. Повечето от тях постепенно се справят с възрастта, но първите два-три месеца са много трудни за самите тях и за родителите им.

277. Трудно е за родителите на бебета с колики, на плачливи, възбудими или раздразнителни бебета. Ако вашето бебе има колики или е раздразнително, то може да се успокои при вземане на ръце. Но след няколко минути то ще пищи още по-силно. То размахва ръце и рита с крака. То не само отказва да бъде успокоено, но се държи така, като че се ядосва от вашите опити. Тези реакции са мъчителни за вас. Поне отначало вие го съжалявате, но започвате да се чувствувате все по-безпомощни, защото не можете да направите нищо, за да го облекчите. След това то започва да се ядосва все повече и вие чувствувате, че ви отхвърля като родител. При това, без да искате, вие вътрешно сте вбесени. Но ядът ви към малкото бебе ви кара да се срамувате от себе си и вие правите усилие да потиснете това чувство. Това ви нервира още повече.

В такива случаи всеки родител се ядосва и няма смисъл да се чувствувате виновна. Ако можете да признаете чувството си и да се посмеете за това със съпруга си, тогава ще понесете всичко много по-леко. Друго нещо, което трябва да помните, е, че кърмачето не се ядосва на вас. То още не знае, че вие сте човек или че то е човек. През първия месец то е само един вързоп органи и нерви. Някаква болка в неговия организъм автоматично кара крайниците му да се размахват точно така, както лекото почукване по коляното ще ги накара автоматично да ритне.

Ако вашето бебе въпреки всички ваши усилия и усилията на лекаря плаче много от колики или раздразнение, вие ще трябва да помислите и за себе си.

Много добре е, ако сте от тези майки, които не се безпокоят много, след като са разбрали, че няма нищо сериозно и са направили всичко възможно, за да облекчат бебето. Но много майки се изтощават и вбесяват от плача на кърмачето, особено при първо дете. Трябва да направите усилия поне два пъти седмично да се откъсвате от къщи и от бебето за по няколко часа — ако можете и по-често. Наемете някого или помолете приятел или съсед да идва и да ви отменя. Повечето хора се стесняват да направят това. „Защо да задължавам някой друг да гледа бебето. Освен това няма да бъда спокойна, като не съм при него толкова време“. Но не гледайте на почивката като на лично удоволствие. Както за вас, така и за бебето, а и за съпруга ви е много важно да не сте изтощена и депримирана. Ако няма кой да идва, оставяйте съпруга си да гледа бебето веднъж, два пъти седмично, а вие отивайте на гости или на кино. Нека и той също да излиза един-два пъти седмично. Бебето не се нуждае да го слушат двама разтревожени родители. Канете и приятели да ви идват на гости. Помнете, че всичко, което ви помага да запазите душевното си равновесие и да не се занимавате само с бебето, в крайна сметка помага на бебето и на останалите членове от семейството.

 

РАЗГЛЕЗВАНЕ

278. Може ли да се разглези бебето. Този въпрос възниква естествено през първите седмици, ако бебето плаче много в интервалите между хранене, вместо да спи спокойно. Вие го вземате на ръце, разхождате го и то спира да плаче, но щом го сложите да легне, то отново започва. Не се страхувайте от разглезване през първия, дори и през втория месец. По всяка вероятност такова малко бебе не се чувствува добре или пък е възбудено. Ако спира да плаче, когато го взимате, това е, защото движението, разнообразието и притискането на корема му към топлото ви тяло го карат поне временно да забрави болките и нервното си състояние. Даже по-късно и да решите, че се е разглезило в тази ранна възраст, за няколко дни вие можете да го оправите през първите четири-пет месеца.

279. Към третия месец може повече да се съмнявате. Причините за физическа болка — колики, раздразнителен плач, в повечето случаи изчезват до края на третия месец. (Много малко кърмачета имат остри колики до четвъртия или петия месец.) Вие забелязвате, че кърмачето, което е имало колики, вече не се събужда изведнъж с болки и подут корем. Бебето, което е имало пристъп от раздразнителен плач, вече не страда и вече не се редуват периоди на жален плач и на спокойствие. Естествено някои от кърмачетата, които са държани на ръце и носени в продължение на три месеца, са малко разглезени. Те искат компания и носене на ръце. Разумно е сега да станете малко по-твърди. Не искам да кажа изведнъж да станете съвсем строги. Но когато дойде време за сън, кажете приветливо, но твърдо на бебето, че трябва да спи и че вие трябва да си отидете, дори и да поплаче няколко минути. (По-тежките форми на този проблем са разгледани в точка 284.)

Съществуват и други пътища към разглезването, по които майката постепенно тръгва към средата и края на първата година.

280. Родител, който премного забавлява бебето. До леко разглезване може да се стигне, когато майката (бащата или бабата) е така очарована от бебето, че когато то е будно, редовно си играе с него: носи го, танцува с него, друса го на колене, играе на „пляс-пляс ръчички“ или го разсмива. (Всеки прави това по малко.) Постепенно бебето забравя да се забавлява само. Когато е само, то се чувствува отегчено, изоставено и нещастно и плаче за внимание. Това, което отначало е било приятно за майката, се превръща в безкрайно задължение.

281. Родители, които лесно се подчиняват. Ако майката взема бебето и го носи на ръце веднага щом като се разплаче, след два месеца то непрекъснато ще плаче и ще протяга ръчички да го вземе, когато е будно. Ако тя продължава да отстъпва, след време то разбира, че може да й се налага, става все по-тиранично и иска да го носят. Майката, без да иска, негодува срещу това поведение и започва да се ядосва на бебето. Това я кара да се чувствува виновна и освен това тя не знае как да излезе от затруднението.

282. Някои причини за разглезване. Защо родителите разглезват децата по този начин? Първо, това става обикновено с първото бебе и повечето от нас малко или много разглезват първото си дете. За повечето хора първородното е най-обаятелното същество, с което могат да играят. Ако за известно време мъжът може да бъде изцяло погълнат от нова кола, а жената от кожено палто, лесно е да се разбере защо в продължение на месеци бебето може да поглъща цялото им внимание. Но очарованието не е единственият фактор. Родителите са склонни да пренасят върху първородното си дете всички свои несбъднати надежди и опасения. У тях съществува и тревогата, непознатото чувство, че са изцяло отговорни за безопасността и щастието на едно безпомощно човешко същество. Неговият плач ви кара да направите нещо. При второто бебе вие сте по-сигурни и имате чувство за мярка. Вие знаете, че за доброто на детето трябва да му отказвате някои неща, и не се чувствувате виновни, когато, уверени в правотата си, проявявате коравосърдечие.

Някои родители са по-склонни към разглезване на децата в сравнение с други: напр. родители, които дълго са чакали бебе и се съмняват дали ще имат второ; родители с ниско самочувствие, които доброволно стават роби на детето и очакват то да стане това, което те никога не са могли да бъдат; родители, които са осиновили дете и смятат, че трябва да полагат свръх-човешки усилия, за да бъдат като истински родители; родители, които са изучавали детска психология в университета или са учили в сестринско училище; родители, завършили медицина или работили професионално в тази област, се чувствуват длъжни да покажат своите способности (впрочем работата е много по-трудна, когато знаеш теорията); родители, които се срамуват, че са се карали на бебето и се стремят да компенсират това, като му дават всичко, което поиска; родители, които се чувствуват ядосани или виновни, когато чуят бебето да плаче и не могат да понасят този плач (вж. т. 497).

Независимо от мотивите всички тези родители са готови да жертвуват собственото си удобство и права и да дадат на бебето всичко, което поиска. Това не би било лошо, ако бебето знаеше какво е разумно, за да го пожелае. Но то не знае кое е полезно за него. По природа то очаква родителите да го насочват. Това го успокоява. Когато те се колебаят, то е неспокойно. Ако те винаги разтревожени го вземат на ръце, когато плаче — като че ли би било ужасно да го оставят там, то също добива чувството, че наистина това би било ужасно. И колкото повече се подчиняват на неговите заповеди, толкова по-взискателно става то. (Всеки човек независимо от възрастта се налага над по-отстъпчивия.)

283. Как се оправят разглезените деца. Колкото по-рано разберете това, толкова по-лесно ще го постигнете. Но затова е необходима голяма воля и до известна степен коравосърдечие. За да изпаднете в подходящо настроение, трябва да помните, че прекомерната взискателност и излишната зависимост са в крайна сметка по-лоши за бебето, отколкото за вас. Те го правят неприятно за околните и за самото него. Така че вие го превъзпитавате за негово собствено добро.

Съставете си програма (ако е необходимо, я напишете), според която трябва да се занимавате с домакинска работа или с нещо друго през по-голямата част от времето, когато бебето е будно. Изпълнявайте я усърдно, за да създадете съответен навик у бебето и у себе си. Когато то заплаче и протегне ръчички, обяснете му дружелюбно, но твърдо, че непременно трябва да свършите тези работи през този следобед. Въпреки че не разбира думите, то разбира интонацията на гласа. Продължавайте работата си. Най-труден е първият час на първия ден. Някои бебета приемат промяната по-добре. ако отначало през по-голяма част от времето те не виждат и не чуват майка си. Това им помага да се задълбочат в нещо друго. Други се приспособяват по-лесно, ако поне виждат майка си и тя им говори, въпреки че не ги взема на ръце. Когато донесете на бебето играчка и му покажете как се играе с нея или в края на следобеда решите, че е време да поиграете малко с него, седнете на пода до него. Разрешете му, ако иска, да се покатери в ръцете ви, но не възвръщайте навика да го разхождате. Ако сте на пода с него, то може да изпълзи от вас, след като разбере, че няма да го разхождате на ръце. Ако го вземете и го разхождате, то шумно ще протестира в момента, в който поискате да го оставите. Ако продължава да негодува, когато седнете с него на пода, заемете се с друга работа.

284. Хроничната съпротива при поставяне на кърмачето да спи. Това затруднение възниква незабелязано, и то в повечето случаи при кърмачета с колики или с пристъпи от раздразнителен плач. На това може да се гледа като на форма на разглезване. Бебето страда от колики почти всяка вечер през първите два-три месеца. Майката открива, че то се успокоява, когато го носи на ръце. Това успокоява и нея. Но към три-четири месечна възраст тя постепенно разбира, че бебето вече няма болки и не страда — сега неговият плач е сърдит и настойчив. То иска да го носят, понеже е свикнало, и смята, че му се полага. То почти начумерено гледа майка си, когато тя седне да почива, като че ли й казва: „Хайде, ставай“!

Кърмачето, което всяка вечер упорито иска да бъде носено, постепенно се научава да стои будно все по-дълго време — отначало до 21 часа, после до 22, 23 часа и даже до полунощ. Майката казва, че клепачите му често се затварят и главата му увисва, докато го носи, но щом се опита да го сложи в леглото, то се събуждало с негодуващ плач.

Такъв проблем при заспиване е изтощителен и за бебето, и за родителите. То става по-раздразнително през деня и може да започне да се храни по-лошо. Родителите, без да искат, се дразнят и негодуват все повече. Кърмачето не трябва по този начин да разиграва възрастните всяка вечер. Те съзнават това, но не знаят какво да правят. Струва ми се, че и бебето чувствува, че не трябва да му се разрешава такова налагане. Лесно е да се отучи от този навик, щом като родителите разберат, че е вреден както за него, така и за тях. Средството е просто: сложете бебето да легне в приличен час, кажете лека нощ нежно, но решително, излезте от стаята и не се връщайте. Повечето бебета ще плачат ожесточено 20–30 минути първата вечер и когато видят, че нищо не става, те изведнъж заспиват. Втората вечер ще плачат само 10 минути. Третата обикновено няма плач.

За родителите с меко сърце е трудно, докато бебето плаче.

Те си представят най-лошото: че си е заклещило главата в перилата на креватчето, че е повърнало и лежи сред изцапаните завивки или поне, че се страхува от това, че са го изоставили. От бързината, с която този проблем може да бъде ликвидиран през първата година, и от това, че то веднага става по-щастливо, съм убеден, че в тази възраст то плаче само от гняв. Важно е да не влизате при бебето на пръсти, за да видите дали всичко е наред или да го успокоите, че сте наблизо. Това само го ядосва повече и то плаче по-дълго (вж. т. 497).

Ако плачът през тези няколко вечери може да събуди други деца или да ядоса съседите, можете да заглушите звука, като сложите черга или одеяло на пода и одеяло на прозореца. Меките повърхности от този тип поглъщат звука учудващо добре.

Понякога е полезно да обясните на нервните съседи защо бебето плаче, да ги уверите, че това ще трае само няколко нощи и да ги помолите за малко търпение.

285. Събуждането през нощта. При тази форма на разглезване кърмачето ляга и заспива като ангел, но добива навика редовно да се буди в средата на нощта. Понякога това започва при тежка простуда или възпаление на ухото, поради което то се събужда от болка. Това кара родителите да тичат при него и през следващите вечери, щом чуят проплакване, даже и простудата да е преминала. Понякога това будене започва и при болезнено поникване на зъби. Струва ми се, че всички кърмачета, както и възрастните се пробуждат по няколко пъти нощем, за да се обърнат. Мисля, че когато в продължение на няколко нощи бебето е вземано на ръце, то свиква да се разсънва, за да се радва на компанията.

Ако родителите не знаят как да ликвидират това положение, бебето може да свикне да се буди няколко пъти и всеки път да бодърствува все по-дълго, да иска не само компания, но и разхождане и да се противопоставя на лягането с ожесточен плач. Зная случаи, когато разходката трае 3–4 часа всяка нощ. Това дори е по-уморително и раздразнително за бебето и за родителите, отколкото съпротивата при първоначалното заспиване (вж. т. 497).

В повечето случаи това положение лесно се поправя. Бебето трябва да разбере, че нищо не печели, като се буди и плаче. Това обикновено се постига за 2–3 нощи, като оставите бебето да плаче и не отивате при него. Първата нощ ще плаче 20–30 минути (може да ви се стори по-дълго) втората нощ — 10 минути. третата изобщо няма да плаче.

Има и едно допълнително изискване. Бебето не трябва да вижда родителите, когато се буди. Ако ги вижда, дори и да се преструват, че спят, това го ядосва и го кара неопределено дълго да плаче. Важно е кърмачето да бъде в отделна стая поне за няколко нощи, докато се отучи независимо от неудобствата. Ако това е абсолютно невъзможно, може да се сложи параван или перде, за да не вижда родителите си. Прочетете и другите съвети в предишната точка.

286. Разглезеното бебе, което повръща. Някои бебета (и малки деца) лесно повръщат, когато са ядосани. Майката се разстройва и показва това със загрижения си поглед, с бързината при почистването, с израза на състрадание, с това, че при следващото разплакване тя мигновено отива при бебето. То разбира това и следващия път, когато се ядоса, като че ли повръща нарочно. Започва да се плаши от повръщането, защото и майка му е уплашена. Майката не трябва да обръща внимание на повръщането, ако бебето се мъчи да й се налага по този начин. Ако тя се опитва да преодолее неговото упорство, тя трябва да устои и да не влиза при него. Може да почисти по-късно, след като то заспи.

 

ЧЕСТО СРЕЩАНИ ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ СМУЩЕНИЯ

Съветвайте се с лекар незабавно при всяко изменение в храносмилането на бебето. Не се опитвайте сами да поставяте диагноза — възможността да сгрешите е твърде голяма. Съществуват и много други причини за повръщане, болки и диария освен споменатите тук. Изложеното тук е предназначено предимно да помогне на родителите да свикнат с някои обикновени видове леки, хронични храносмилателни смущения през ранния кърмачески период, след като лекарят е поставил диагнозата.

287. Хълцане. В първите месеци повечето кърмачета хълцат доста редовно след хранене. Това нищо не означава и не е необходимо да правите нищо, освен да помогнете на бебето да се оригне. Давайте му малко топла вода, ако това му помага.

288. Регургитацията и повръщането са чести. Плюенето и повръщането са всъщност едно и също нещо. Думата плюене се използува широко, когато кърмачето повърне малка част от млякото. През първите месеци повечето кърмачета доста много регургитират, но това нищо не означава. Някои регургитират по няколко пъти след всяко хранене. Други само понякога. (Петна от мляко на чаршафи, на пелени и дрехи се изпира по-лесно, ако отначало се накиснат в студена вода.)

Младата майка е разтревожена, когато бебето за първи път повърне голямо количество мляко. Но това само по себе си не е нищо сериозно, ако иначе бебето е добре. Някои кърмачета, особено възбудимите (т. 274), повръщат големи количества, понякога всеки ден, и то най-вече в първите седмици след раждането. Естествено, ако бебето ви регургитира или повръща редовно, независимо от това, че наддава, трябва да се посъветвате с лекаря, особено ако има и други признаци на храносмилателни смущения. Грижливото изкарване на погълнатия въздух може да помогне значително. В повечето случаи регургитацията продължава независимо от всички промени в състава на храната или от намаляване на количеството.

Вие си задавате въпроса: ако бебето е повърнало всичко, трябва ли отново да се нахрани? Ако изглежда добре, не го хранете, поне докато не покаже, че е много гладно. Стомахът може да е малко неразположен и по-добре е да му дадете възможност да се успокои. Помнете, че повърнатото количество изглежда по-голямо, отколкото е в действителност. Има кърмачета, за които бихте се заклели, че повръщат по-голямата част от всяко хранене, но които продължават да наддават задоволително.

Не е важно дали регургитираното мляко е пресечено или не. Първият етап на храносмилането в стомаха е отделянето на киселина. Всяка храна, престояла известно време в стомаха, се подкиселява. Киселината пресича млякото.

Дотук изтъкнах, че случайното регургитиране и повръщане са нещо обикновено, но това не означава, че вие никога не трябва да гледате сериозно на тях. Бебе, което веднага след раждането започне да повръща при всяко хранене, трябва внимателно да се наблюдава от лекаря. Обикновено повръщането се дължи на наличността на слуз в стомаха и се оправя след няколко дни, но се случва, макар и много рядко, причината да е по-сериозна, особено ако в повърнатата храна има зелена жлъчка. Тогава е необходима незабавна медицинска или хирургическа намеса.

’ Регургитацията е един вид повръщане на малки количества мляко, което прелива през устата от напълненото след хранене стомахче на бебето. Бел. ред.

289. Повръщане на струя при пилорна стеноза. Друг необичаен вид повръщане започва, когато кърмачето е на няколко седмици. То се дължи на пилорна стеноза. При това състояние клапата, която води от стомаха към червата, не се отваря добре, за да пропусне храната. Това се среща по-често при момченца. Храната се повръща с голяма сила (на струя), така че тя пада на известно разстояние от устата на бебето. Повръщането може да стане по време или малко след хранене. Ако вашето бебе повръща по този начин само от време на време, това не означава, че причината е тази. Но ако бебето повръща на струя два пъти на ден, то трябва да бъде под грижливо лекарско наблюдение. Ако другите методи на лечение са безуспешни и бебето продължава да повръща при повечето от храненията, без да наддава, може да се наложи операция.

Ако вашето бебе не е повръщало и изведнъж повърне голямо количество за първи път, добре е да му премерите температурата, за да разберете дали не е болно. Много различни инфекции у бебето започват с повръщане. Ако няма температура и изглежда съвсем нормално, не се тревожете. Ако изглежда неразположено и повърне пак, повикайте лекаря.

Повръщане, което изведнъж се появява в по-късната кърмаческа възраст, особено ако е съпроводено с болки или със зелена жлъчка в повърнатата храна, може да означава чревна непроходимост както при инвагинация (т. 690) или при инкарцерирана херния (т. 695). Трябва да се вземат незабавни мерки.

У повечето кърмачета тенденцията да плюят и повръщат е най-голяма в първите седмици и месеци след раждането и намалява с възрастта. При повечето от тях повръщането спира към възрастта, когато започнат да сядат. Понякога кърмачетата започват да плюят, когато са на няколко месеца. Случва се повръщането да се влоши при поникване на зъби. Регургитацията е свързана със замърсяване и неудобства, но не е от значение, ако бебето наддава на тегло и се чувствува добре.

290. Леки храносмилателни смущения и газове. При тримесечните колики кърмачето редовно има мъчителни периоди, които са свързани повече с определено време през деня, отколкото с храната. Но някои кърмачета могат да получат и по-продължителни храносмилателни смущения. Обикновените симптоми са болки, плач, отделяне на газове, увеличено регургитиране и повръщане и диария с пресечени и може би зеленикави изпражнения. При тези случаи някои промени в състава на храната обикновено помагат много повече, отколкото при тримесечните колики. Ако можете да се свържете с лекар, трябва, разбира се, да се консултирате с него, дори бебето ви и да наддава добре на тегло. Консултацията е абсолютно наложителна, ако бебето не е добре и не наддава.

Ако сте съвсем отдалечени от лекар, а храносмилателните смущения продължават, опитайте да не слагате захар в млечната смес. Може да се наложи да давате по-голямо количество от не-подсладената млечна смес, за да компенсирате калориите от захарта. Ако отначало бебето се храни с млечна смес, може да се наложи да увеличите количеството на сгъстеното мляко. Ако храносмилателните смущения не се оправят, можете да дадете кисело мляко (т. 157). Ако тези промени помогнат, продължавайте с тях два месеца или докато можете да се консултирате с лекар.

 

ЗАПЕК

291. Кое е запек и кое не е? Някои кърмачета ходят по голяма нужда по едно и също време на деня, други — в различно време. И едните, и другите са напълно здрави. Нищо няма да спечелите, ако опитате да направите нередовното бебе редовно. Първо, това обикновено не може да се направи. Второ, в крайна сметка съществува опасност да разстроите бебето психически, като се опитвате да го накарате да се изходи, когато не е готово. Когато естествено храненото кърмаче ходи веднъж на два дни, това не е запек, защото изпражненията са меки и освен това съвсем не е наложително то да ходи всеки ден. Когато кърмачето безуспешно се мъчи да изкара тези течни изпражнения, това може да се нарече един вид запек, но това не е обикновен запек.

292. Твърди изпражнения при изкуствено храненото кърмаче. Един от видовете запек се наблюдава при бебе, хранено с краве мляко, чиито изпражнения/стават твърди и оформени. Може да му е неприятно, докато се изходи. По този въпрос се съветвайте с лекаря. Ако не можете да се свържете с лекар, опитайте две средства. Най-простото е да подслаждате млечната смес с нещо по-разхлабващо. Ако използувате светла царевична гликоза, преминете към тъмна. Ако това не е достатъчно или ако сте използували кристална захар, преминете към кафява захар (количествата остават същите както при кристалната захар или царевичната гликоза). При този вид запек помага и прибавянето на сок или пюре от сини сливи към храната на бебето. Можете да започнете с две чаени лъжички сливи (варени или консервирани) или сок (домашно приготвен от варени сливи или консервиран), който давате при храненето в 18 часа. Ако това не е достатъчно, увеличете на 4 лъжички сливи или сок, дори и повече. Някои кърмачета получават болки от сливите или от сливовия сок, но повечето го приемат добре.

293. Хроничен запек се среща по-рядко у по-голямото бебе или по-голямото дете, особено ако храната му е разнообразна и включва нерафинирани зърнени храни, зеленчуци и плодове. Ако детето ви получи запек, посъветвайте се с лекар; не се опитвайте да го лекувате сами, защото не сте сигурни на какво се дължи той. Много е важно (независимо от прилаганото лечение) да не насочвате вниманието на детето към функционирането на червата му. Не се впускайте в сериозни разговори с него по този въпрос, не го свързвайте с микроби или със здравето на детето или пък с това, как то се чувствува. Не го карайте да помни кога е ходило по нужда и не давайте вид, че обръщате внимание на това. Избягвайте клизмите. Изпълнявайте лекарските предписания делово, по възможност бързо и с весело настроение, независимо дали се отнася до диета, лекарства или гимнастика, без да давате обяснения на детето. В противен случай можете да го превърнете в хипохондрик.

Но да предположим, че нямате възможност да се консултирате с лекар, а детето ви, което иначе е здраво, постепенно се запича. (Естествено, ако има болестни признаци, вие ще намерите начин да го заведете в болница или на лекар.) Давайте му-повече плодове и зеленчуци 2–3 пъти на ден, ако ги обича. Поднасяйте му сини сливи или смокини всеки ден, ако ги обича. Плодови и зеленчукови сокове също помагат. Погрижете се да се движи много. Ако е на 4–5 или повече години и продължава да ходи доста запечено и нередовно въпреки всичките ви усилия с диетата, запазете спокойствие, докато получите лекарска помощ.

Минералното масло не се счита безопасно за кърмачето. Ако се задави, може да поеме част от него в белите си дробове и да получи хронична пневмония.

294. При болезнено твърди изпражнения в първите години трябва да се вземат незабавни мерки. Ако детето ви е на 1, 2 или 3 години и при ходене по голяма нужда има болки, наложително е да го облекчите. В противен случай болката може да започне да го безпокои. Това е психологическа необходимост (т. 295 и 382).

295. Психически запек. Съществуват два вида запек, чийто причини са предимно психологически, които започват най-често между една- и двегодишна възраст. Ако дете на тази възраст има 1–2 болезнени изхождания, то в продължение на седмици и месеци започва да се стиска от страх да не го заболи пак. Ако то се стиска 1–2 дни, изпражненията пак ще бъдат твърди и по този начин проблемът продължава. Това е описано в т. 382. Понякога, когато майката настойчиво приучава детето да ходи в гърне, бидейки в такъв стадий на своето развитие, когато иска да бъде независимо, то автоматически се съпротивява и се стиска, което води до запек. Това е изложено в т. 381.

296. Временният запек е нещо обикновено по време на заболяване, особено ако е съпроводено с температура. В миналото родителите и лекарите често считаха, че това е най-важен симптом, който трябва да се лекува, и че детето не може да се справи, докато не се „изчисти“. Някои хора даже смятаха, че запекът е главната причина за болестта. Трябва да се разбере, че всяка болест, която предизвиква общо неразположение, засяга стомаха и червата, като забавя тяхната дейност, отнема апетита и предизвиква повръщане. Тези симптоми могат да се появят няколко часа преди всички останали. Лекарят може съгласно общия принцип да предпише очистително, но ако закъснее с идването си, родителите не трябва да смятат, че се губи ценно време.

Ако се наложи сами да лекувате болното си дете, не се безпокойте за червата му. По-добре е да направите по-малко, отколкото прекалено много. Ако детето не яде нищо, червата му няма какво да изхвърлят. Ако сте сигурни, че детето има само простуда или заразна болест и не е ходило 3 дни, направете клизма (т. 610).

297. Спастичен запек. При този вид запек изпражненията излизат като малки твърди топчета. Това се случва както при хранене с краве мляко, така и при хранене с твърди храни. Отделни сектори на дебелото черво се свиват и задържат части от изпражненията, докато изсъхнат и образуват малки твърди топчета. Никой не знае защо червата на някои хора имат тази склонност. Може би в някои случаи тя се дължи на нервно напрежение. Често пъти лечението е трудно. Понякога някои промени в млечната смес и в храната помагат, но често пъти това не е така. Спастичният запек у децата може да оздравее във всяка възраст. Ако се забавите да се консултирате с лекар, можете да опитате съветите, дадени в т. 294.

 

ДИАРИЯ

298. Диария у кърмачетата. През първите 1–2 години червата на бебето са чувствителни. Те могат да се увредят не само от микробите, които предизвикват диария у по-възрастните, но и от някои зеленчуци, от възбудители на простудни заболявания и от други микроорганизми, които изобщо не действуват на по-големите деца и на възрастните. Ето защо ние се стремим да пазим кърмачетата от инфекции, внимателно стерилизираме млечната им смес, постепенно променяме състава и бавно прибавяме нови храни.

Ако изпражненията на кърмачето са били нормални и изведнъж станат диарични, приемете, че то има чревна инфекция. Обикновено се явяват и други промени. Изпражненията са по-многобройни. Цветът им се изменя, най-често стават зеленикави и обикновено миризмата им е различна. Повечето диарии са леки и лесно минават, ако незабавно се вземат мерки. Диарията трябва да се смята тежка, ако има някои от следните симптоми:

воднисти изпражнения, гной или кръв в изпражненията, повръщане, температура над 38°C, бебето е отпуснато или очите му са хлътнали, с тъмни кръгове под тях.

Даже и при леки диарии трябва веднага да се свържете с лекар, защото колкото по-бързо започне лечението, толкова по-леко ще протече болестта и по-бързо ще мине. Ако кърмачето има някои от симптомите, показващи тежко разстройство, наложително е да повикате лекар или да заведете детето в болница даже ако това изисква дълго пътуване.

Два редки вида хронично разстройство са описани в т. 692 и 693.

299. Лекуване на лека диария при крайна необходимост, докато се консултирате с лекар. Често пъти минават няколко часа, преди да можете да се съветвате с лекар, а в редки случаи, когато сте отдалечени на стотици километри, може и изобщо да не можете да се свържете с него. Затова тук са дадени някои съвети за спешно лечение. Но те не трябва да поощряват майките сами да лекуват разстройството, ако могат да се съветват с лекар.

Ако бебето е изцяло на кърма, нека да продължи да суче. Ако иска по-малко от обикновено, толкова по-добре. Ако яде и твърди храни, не ги давайте, докато не говорите с лекар или докато не спре разстройството. Майчиното мляко влияе добре на повечето диарии.

Ако кърмачето се храни изкуствено само с млечна смес и развие лека диария, разреждайте всяко шише наполовина, докато не говорите с лекар (т. 166). Още по-подходящо от разреденото наполовина мляко е обезмасленото мляко, също разредено наполовина (ако можете да намерите такова) (вж. т. 155). Оставете кърмачето да изпива от всяко шише толкова, колкото иска. Хранете го по-често, ако по-често огладнява, докато му давате разреденото мляко. Ако се наложи да продължите лечението сами, опитайте се да държите бебето на полуразредено мляко или разредено обезмаслено мляко, докато изпражненията станат нормални или почти нормални през целия ден и докато кърмачето не покаже, че е гладно и иска още. Ако не е достатъчно гладно, за да иска по-гъста млечна смес, това по всяка вероятност показва, че то е още болно, и по-безопасно е да не увеличавате гъстотата на млечната смес. Ако една лека диария не се подобри за 2–3 дни, считайте я за по-сериозна и направете всичко възможно да се свържете с лекар.

Ако кърмачето получава едновременно млечна смес и твърди храни и развие лека диария, не давайте твърдите храни, докато не се съветвате с лекар или докато разстройството не премине. Ако бебето не иска млякото или ако не се подобри за един ден, разредете млечната смес според указанията в т. 166 или давайте разредено обезмаслено мляко (т. 155). След преминаване на диарията отначало възвърнете нормалната гъстота на млечната смес, преди да започнете отново да давате твърди храни. Въвеждайте ги постепенно. Всеки ден прибавяйте само един вид храна. Първия ден дайте само 1/3 от обичайното количество, втория ден 1/2, на третия — цялото количество. Започнете отново да давате обичайните храни в следния ред: 1) желатина или подсладена извара: 2) ябълков и портокалов сок; 3) месо и яйца; 4) бяла каша от зърнени храни; 5) зеленчуци; 6) картоф или друго нишесте; 7) други плодове. Например първия ден можете да му дадете 1/3 от обичайното количество подсладена извара; втория ден — 1/2 от обичайното количество и 1/3 от обичайното количество ябълков сок. Естествено през това време не прибавяйте нови храни, които не сте му давали изобщо.

300. Лекуване на тежка диария при крайна необходимост, докато се свържете с лекар. Ако кърмачето развие някои от симптомите на тежка диария (воднисти изпражнения с гной или кръв, повръщане, температура над 38°C, отпуснатост или „хлътване“ на очите), хранете го по специална рецепта без мляко.

Вода — 1 литър

Захар — 1 супена лъжица

Сол — ^ чаена лъжичка

Давайте от 30 до 120 г на всеки 2–3 часа, ако е будно и иска, докато не говорите с лекар. Ако се наложи сами да лекувате, хранете бебето по тази рецепта в продължение на 24 до 72 часа в зависимост от това, колко бързо се оправят изпражненията. След това действувайте съвсем постепенно. Ще изброя възможните етапи на увеличаване на храната. Ако състоянието на кърмачето се подобрява бързо, преминавайте по един етап на ден. Ако се подобрява бавно, изчакайте два дни преди следващата стъпка.

Първи етап: давайте му обезмаслено мляко, разредено наполовина с вода (т. 155). Ако не можете да намерите, използувайте половината от обичайното мляко, като допълните с вода до пълната доза без прибавка на захар. Във всяко шише налейте само половината от обичайното количество, с остатъка напълнете две допълнителни шишета, ако се наложи да го храните на три часа. Оставете го да изпива от всяко шише толкова, колкото иска. По-добре е да яде по-малко, отколкото повече.

Втори етап: използувайте разредено обезмаслено мляко с една супена лъжица от употребяваната дотогава захар. Ако не можете да намерите обезмаслено мляко, използувайте половината от обичайното мляко, като допълните с вода до пълната доза и прибавите една супена лъжица захар.

Трети етап: използувайте неразредено обезмаслено мляко и две супени лъжици захар. Ако не можете да намерите обезмаслено мляко, използувайте половината от обичайното мляко, допълнете с вода до пълната доза и прибавете две супени лъжици захар.

Четвърти етап (ако изпражненията са нормални): дайте му обичайната млечна смес.

Пети етап и след това: постепенно прибавяйте твърди храни както в предишната точка.

Ако изпражненията станат малко по-редки, минете с два етапа назад. Ако се яви отново тежка диария, върнете се към специалната рецепта без мляко и направете усилия да се свържете с лекар.

Когато диарията се подобрява, първите изпражнения през деня обикновено са по-добри от следващите. Това само по себе си не трябва да ви обезкуражава, но показва, че за по-сигурно трябва да видите какви са следобедните изпражнения, преди да сгъстите млякото или да започнете отново да давате твърди храни. Когато чуят, че при диария трябва значително да намалят храната на кърмачето, някои родители сигурно ще възкликнат: „Но то ще гладува!“ Може и да е така, може и да не е. Но по-добре е кърмачето да бъде „нещастно“ за ден-два, отколкото диарията да се влоши и в крайна сметка бебето трябва да гладува по-дълго.

След 2-годишна възраст тежките и продължителни диарии са много по-редки. Най-доброто лечение, докато се свържете с лекар, е да сложите детето на легло и да му давате вода, обезмаслено мляко, желатина и извара.

 

ИЗРИВИ

За всеки изрив се консултирайте с лекар, тъй като лесно се правят грешки.

301. Синкави петна. При събличане на кърмачето с бледа кожа често се виждат синкави петна.

302. Подсичане. В първите месеци повечето кърмачета имат чувствителна кожа. Най-много страда онази част, където е пелената. Понякога се случва кърмачето да излезе от родилния дом с разранено дупенце. Това не означава, че там не е било гледано добре, а че кожата се нуждае от специални грижи. Най-обикновената форма на подсичане представлява група малки червени пъпчици и участъци от зачервена грапава кожа. Някои от пъпчиците могат леко да се инфектират и да се образуват бели връхчета (пустули). Ако подсичането е лошо, могат да се появят и разранени места. Подсичането се предизвиква най-често от амоняка. Но той не влиза в състава на урината, а се получава от нея в пелената или в мокрите завивки под действието на бактерии. В случай на подсичане пелените се изваряват или се сушат на слънце или пък се използува специално антисептично средство, за да се убият бактериите, произвеждащи амоняк.

Почти всички кърмачета от време на време се подсичат по малко. Ако подсичането е малко и бързо минава, не е необходимо специално лечение. Разумно е да не използувате гумени гащи, когато бебето е подсечено. Намазвайте изривът с предпазен мехлем. Цинковият мехлем или ласаровата паста дълго остават на мястото. Минералното масло, бебешкото масло и вазелинът бързо се изтриват или се абсорбират и не могат да предпазят мястото за по-дълго.

Ако подсичането продължи няколко дни или се влоши, най-важната стъпка е или да изварявате пелените, или да използувате предписаното от лекаря антисептично средство при изплакването им. При тежко подсичане е също важно да се изваряват нощнички, ризки, подложки, мушами — всичко, което се мокри с урина, или да се използува антисептично средство при изплакването им. Някои мушами не могат да се изваряват, но могат да се изтъркат със сапун и да се натопят в дезинфекционно средство за пелени.

При тежко подсичане и особено ако има много пустули (бели връхчета), най-добре е да не се използува мехлем, а да се остави засегнатата част открита на въздуха няколко часа на ден, като се държи кърмачето в топла стая. Можете да завиете гърдичките и крачетата с две отделни одеялца. Нагънете пелена под него, за да попива част от урината. Излагането на въздух е най-сигурният начин за лекуване на тежкото подсичане независимо от това, дали има пустули или не.

Ако бебето ви е склонно към често тежко подсичане, опитайте да установите кои предпазни мерки при редовно прилагане действуват най-добре и създават минимални затруднения: сушене на пелените на слънце, използуване на специално антисептично средство при плакненето им, изваряване на пелените или мехлем.

Редовната употреба на едно или на комбинация на тези няколко неща могат да помогнат. Ако е необходимо, можете да сменяте пелените не само преди и след хранене, но и между храненията.

Дразнещите изпражнения по време на диария понякога предизвикват болезнен изрив около ануса. Лечението се свежда до сменяне на пелената веднага след изхождане, изчистване на мястото с масло и намазване с дебел пласт цинков мехлем. Ако това не помогне, пелената трябва да се махне и мястото да се остави на въздух.

303. Леки изриви по лицето. Съществуват няколко леки изриви по лицето, които кърмачетата получават през първите месеци. Те не са достатъчно разграничени, за да имат названия, но са широко разпространени. Преди всичко има малки лъскави бели пъпчици без червенина около тях. Те изглеждат като мънички перли по кожата и изчезват, когато бебето стане по-голямо. Освен това има групички от няколко малки червени петна или гладки папулки по бузите. Те може дълго да не минат и да разтревожат майката. От време на време те избледняват и пак се зачервяват. Различните мехлеми не помагат много, но с времето тези петна изчезват. По-рядко се срещат грапави червени петна по бузите, които изчезват и се появяват.

През първите седмици кърмачетата често имат бели мехурчета по средата на устните във връзка със сукането. Понякога мехурите се обелват. След време те изчезват и не се нуждаят от лечение.

304. Потницата много често се явява у бебетата в областта на врата и рамената при започване на горещо време. Тя се състои от малки групички ситни розови папулки, оградени със зачервена кожа. На някои от пъпчиците се образуват малки мехурчета и когато изсъхнат, те придават на изрива леко загорял вид. Потницата обикновено започва около врата. Ако изривът е силен, може да се разпространи надолу по гърба и гърдите и нагоре около ушите и лицето. Той много рядко безпокои бебето. Няколко пъти дневно намазвайте изрива с памук, натопен в разтвор от сода бикарбонат (една чаена лъжичка сода на една чаша чиста вода). Друго лечебно средство е да напудрите местата с пудра от царевично нишесте. Най-важно е на бебето да му е прохладно. Не се страхувайте да го събличате в много горещо време.

305. Себороидният дерматит се проявява и с леки изменения по кожата в окосмената част на главата. Той често се среща през първите месеци. Това са места, покрити с мръсни на вид корички. Най-доброто лечебно средство е да не се мие главата със сапун и вода. Вместо това почиствайте окосмената част на главата с парченце памук, напоено с минерално или бебешко масло. Намазването на местата два пъти на ден размеква коричките и те обикновено се изчистват, като се реши косата с гъст гребен. Ако този метод не е успешен, консултирайте се с лекар. Тези изменения много рядко продължават след първите месеци.

Екземата е описана в т. 652.

Импетиго и други обикновени изриви са разгледани в т. 658.

 

БОЛЕСТИ НА УСТАТА И ОЧИТЕ

306. Монилиаза. Монилиазата е леко възпаление на устата, причинено от гъбички. На вид като че ли каймак от мляко е залепнал по езика, по вътрешната страна на бузите и небцето, но за разлика от каймака не се изчиства лесно. Ако успеете да я изтриете, кожата отдолу леко кърви и изглежда възпалена. Монилиазата обикновено причинява болки в устата на кърмачето. То показва това, когато се опитва да суче. Невнимателното пипане на зърната увеличава вероятността от инфектиране на бебешките уста с монилии. Но тя се среща и при кърмачета, за които се полагат изрядни грижи. Ако имате съмнения за монилиаза, незабавно се консултирайте с лекаря за диагноза и лечение. Ако медицинската помощ закъснее, полезно е да дадете след хранене да изпие 15 г преварена вода или да я смуче през парченце стерилен памук. По този начин млякото от устата се измива и от него остава по-малко за развитие на гъбички.

Не се заблуждавайте от цвета на вътрешната страна на венците, където ще израснат горните кътници. Обикновено там цветът на кожата е много блед и понякога заблуждава майките, които следят за млечница.

Кисти на венците. Някои бебета имат 1–2 малки бели като перли кисти на острия ръб на венците. Може да помислите, че са зъби, но те са доста заоблени и не тракат при захапването на лъжицата. Те са без значение и след време изчезват.

307. Сълзене на окото. Няколко дни след раждането у много кърмачета се появява леко възпаление на очите. То се причинява от медикаментите, използувани веднага след раждане за предотвратяване на инфекция.

Ако по-късно кърмачето получи възпаление, при което бялото на окото се зачерви или дори порозовее, това по всяка вероятност показва инфекция и веднага трябва да се повика лекар.

’ Образуването на корички по окосмената част на главата, силно зачервената и загрубяла кожа на ограничен участък от бузите на кърмачето и подсичането са прояви на т. нар. себороиден дерматит (бел. ред.).

Съществува и друг вид съвсем лека, хронична инфекция на клепачите, която се развива периодично у много кърмачета през първите месеци, най-често само на едното око. Окото обилно сълзи, особено при ветровито време. В ъгълчето на окото и по края на клепачите се събира бяла материя, тази секреция може да слепва клепачите, когато бебето се събуди сутрин. Причината за това състояние са запушените слъзни канали. Те минават от малките отвори на краищата на клепачите най-напред към носа и след това надолу покрай очната ябълка към носната кухина. Когато този канал е частично запушен, сълзите се изтичат по-бавно, отколкото се образуват, събират се около окото и се стичат надолу по бузите. Клепачите се инфектират лесно, защото окото не се почиства достатъчно от сълзите. Разбира се, лекарят трябва да прегледа очите и да постави диагноза.

Първото нещо, което трябва да се знае за това състояние, е, че то е доста разпространено, не е сериозно и не поврежда окото. Може да продължи с месеци. В повечето случаи то минава с възрастта, даже и нищо да не се предприема. Ако до края на първата година това заболяване продължава, лекарят може лесно да прочисти канала. Почиствайте гурелясалите и залепнали клепачи с парченце памук, натопено в борова вода, която можете да купите от аптеката. Лекарят може да ви посъветва да правите масаж на канала, но не правете това без неговите напътствия. Запушен сълзен канал не причинява възпаление на бялото на окото. Ако окото се зачерви, значи нещо друго не е наред и трябва да се отнесете до лекар.

308. Кривогледство. През първите месеци доста често се срещат кърмачета, чиито очи на моменти се извиват много навън или навътре. В повечето случаи те се нормализират с възрастта. Ако обаче дори и през първите месеци очите се обръщат навън и навътре през цялото време или през по-голяма част от времето или ако не се оправят към 3-ия месец, трябва да се консултирате с очен лекар. Много пъти майката смята, че кърмачето е кривогледо, когато в действителност очите му са нормални. Това е, защото у бебетата разстоянието между очите (над основата на носа) е по-голямо, отколкото у възрастните.

Майките често питат дали не е опасно да окачват играчки над креватчето, защото бебето понякога си криви очите, за да ги гледа. Не окачвайте играчки точно над носа на бебето, но можете да ги окачите на една ръка разстояние. Трябва да помните, че когато бебето гледа нещо в ръката си, то си събира очите повече от възрастния, защото ръцете му са много къси. То си събира очите нормално, както и ние в по-малка степен правим това. очите му няма да останат в това положение.

Понякога единият клепач на новороденото е спуснат надолу повече от другия или едното око изглежда по-малко от другото. В повечето случаи тези разлики намаляват и стават незабележими с растежа на бебето.

 

ПОДУВАНЕ НА МЛЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

309. Когато гърдичките на бебето се подуят. Много кърмачета, момчета и момичета, имат подути гърдички известно време след раждането. В някои случаи от тях изтича и малко мляко. Това се дължи на хормонални промени, които стават у майката малко преди да се роди бебето. Не е необходимо да се прави нещо за подутите гърдички у кърмачето — след време подуването изчезва. Гърдите не трябва да се масажират или да се изстискват, защото това може да ги раздразни и инфектира.

 

ЗАТРУДНЕНИЯ ПРИ ДИШАНЕТО

310. Кихане. Бебетата кихат лесно. Кихането не означава простуда, освен ако не се появи и хрема. Най-често то се дължи на прах или засъхнала секреция, която се е събрала на топче в носа и гъделичка. Ако дишането е затруднено, вж. т. 233.

311. Слабо дишане. Младите родители обикновено се тревожат малко за дишането на новороденото бебе, защото често то е неравномерно и понякога толкова повърхностно, че нито го чуват, нито го виждат. Може и да се разтревожат, когато за първи път чуят бебето леко да хърка. И двете състояния са нормални.

312. Хронично шумно дишане се среща у някои малки бебета. При единия вид кърмачето издава хъркащ шум, образуван в задната част на носа му. Това е подобно на хъркането на възрастен човек, само че кърмачето го прави, когато е будно. Причина за това е по всяка вероятност неумението на бебето да контролира мекото си небце. С възрастта то изчезва.

По-често срещаният вид хронично шумно дишане се причинява в ларинкса. Епиглотисът (месестото образувание над гласните връзки) е толкова мек и отпуснат у някои кърмачета, че се всмуква надолу и вибрира. Това предизвиква шумен, тракащ, хъркащ звук при вдишване, който лекарите наричат стридор. Той е такъв, като че ли бебето се задушава, но детето може да Диша по този начин неограничено дълго. В повечето случаи стридорът се явява при тежко дишане и обикновено изчезва, когато кърмачето е спокойно или спи. Може да е по-добре, ако лежи по корем. Трябва да се съветвате с лекар, но лечение не е необходимо, нито пък помага. Стридорът изчезва с растежа.

Шумното дишане, което се появява изведнъж с голяма сила у по-голямо кърмаче или у дете в ранната възраст, означава нещо съвсем различно от хроническата разновидност. То може да се дължи на круп, на астма или на друга инфекция и изисква незабавна медицинска помощ. Всяко кърмаче с шумно дишане от който и да е вид трябва да бъде прегледано от лекар. Запушването на носа е разгледано в т. 233 и 628.

313. Задържане на дишането. Когато се разплачат, някои кърмачета изпадат в такава ярост и задържат дъха си толкова дълго, че посиняват. Първоначално това плаши много родителите. Това много рядко означава нещо друго, освен че бебето има такъв темперамент. (Често това бебе е необикновено весело през останалото време.) Лекарят трябва да бъде уведомен за това, за да провери при следващия преглед дали детето е физически здраво. Освен това не е необходимо да се прави нищо друго. Посиняването не трябва да бъде причина за успокояване на бебето, щом заплаче. В противен случай то ще се разглези.

314. Тимусът. Хората говорят за тимуса с голямо страхопочитание. Бихте помислили, че е много опасна жлеза. В редките случаи, когато бебето умре без видима причина, вината често се хвърля върху нея. По-голямата част от тази лоша репутация е незаслужена. Всяко бебе има тимус в горната част на гръдния кош. Нормалната жлеза може да бъде толкова голяма, че да притиска леко дихателната тръба, но това почти никога не дава някакви симптоми или неприятности. Вече не се смята за разумно или за необходимо да се прилага рентгеново лечение за тимуса.

Старата теория, че увеличеният тимус причинявал внезапна смърт, идваше от незнанието на нейните размери. Сега, когато знаем повече за нея, ние разбираме, че „уголемените“ жлези на внезапно починали са били фактически нормални по размер. В редки случаи на внезапна смърт при внимателен преглед се установява, че причината е била внезапна тежка инфекция.

Така че не се тревожете за тимуса. Няма нужда да се прави рентгенова снимка на здраво новородено, за да се види големината на тимуса.

 

ЧЕСТО СРЕЩАНИ НЕРВНИ СИМПТОМИ

315. Бебетата, които лесно се стряскат. Новородените се стряскат от силен шум и внезапна промяна на положението им. Някои са много по-чувствителни от други. Когато сложите бебето върху твърда, гладка повърхност, то движи ръцете и краката си и при това цялото му тяло може да се залюлее. Това неочаквано движение е достатъчно, за да накара чувствителното бебе да се изплаши и да писне от страх. То може да мрази банята, понеже