Тери Гудкайнд
Храмът на ветровете (36) — Моята библиотека

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Ножът подарен й от Чандален. Това беше оръжие, изработено от раменната кост на неговия дядо.

Този нож й бе спасил живота. Беше го използвала, за да убие Приндин — неин приятел, който се бе обърнал в служба на Пазителя.

Поне си мислеше, че го е убила. Всъщност не си спомняше съвсем точно какво се случи онзи ден. Тогава бе под влияние на отровата, която й даде да изпие Приндин. Не беше сигурна дали всъщност не я бе спасил духът на дядото на Чандален. Приндин се бе нахвърлил отгоре й и ножът изведнъж се оказа в ръката й. Помнеше кръвта на Приндин, потекла по ножа и по юмрука й.

Кръглата кост завършваше с ветрило от мастиленочерни гарванови пера. За народа на Калните гарванът бе мощна духовна магия. Свързваха я със смъртта.

Дядото на Чандален бе потърсил помощ от духовете, за да спаси народа си от клане — от друг народ, живеещ в Дивото и обладан от неистова страст за война. Никой не знаеше причината, но резултатът бе кървава баня.

Дядото на Чандален свикал Съвещание, за да моли духовете за помощ. Неговият народ бил миролюбив, хората не можели да се защитават. Духовете научили дядото на Чандален и неговите хора как да убиват Джакопо, като по този начин станали Кални, започнали да се защитават и унищожили заплахата.

Джакопо вече не съществуваха.

Дядото на Чандален научил сина си как да защитава народа си, а бащата на Чандален на свой ред предал познанието на своя син. За Калан Чандален бе сред малкото хора, които добре умееха да защитават своите народи. В битката с армията на Императорския орден Чандален се бе превърнал в самата смърт. Както и Калан.

Чандален носеше със себе си ножа, изработен от костта на дядо му и на баща му. Бе подарил на Калан дядовия си нож, за да може тя да се защитава. Както и бе сторила. Може би пак щеше да прибегне до него.

Калан благоговейно вдигна ножа в двете си ръце.

— Дядо на Чандален, преди ми помогна. Моля те, защитавай ме и сега — Тя целуна островърхата кост.

Не искаше да се изправя невъоръжена срещу Шота. А не можеше да измисли по-надеждно оръжие от това.

Завърза връзката, изработена от изтъкан прериен памук, около ръката си и пъхна ножа вътре. Наистина бе много удобно и страшно бързо за изваждане оръжие. Макар че й предстоеше да се изправи очи в очи с жена, от която се страхуваше, Калан се чувстваше определено по-добре с ножа на дядото.

Измъкна от друго чекмедже леко жълтеникаво наметало. Би предпочела да вземе дебелото си наметало, което бе носила тази нощ, като се има предвид ледената пролетна буря, но едва ли щеше да й върши работа през целия път. В Агаден сигурно нямаше да е толкова студено, колкото в Ейдиндрил.

Надяваше се светлият цвят да й послужи за прикритие на минаване покрай стражите към Кулата, освен това с по-леко наметало щеше да може да изважда по-бързо ножа си.

Запита се не е ли глупаво да си мисли, че може да извади ножа по-бързо, отколкото Шота би могла да хвърли заклинание срещу нея, и изобщо дали подобно оръжие ще е ефективно срещу вещица. Хвърли наметалото на раменете си. Не носеше нищо друго освен ножа. И Изповедническата си магия.

Шота бе подвластна на магията на Изповедник — както всеки човек. Ако Калан успееше да докосне вещицата, край с нея. Но Шота притежаваше магия, която преди попречи на Калан да се приближи достатъчно, за да използва своята сила срещу нея.

Но за да извика на живот синята светкавица на Кон Дар, на Калан не й бе необходимо да докосва вещицата. Тя въздъхна мислено. Не можеше да използва Кон Дар в своя защита. Когато ги нападна скринът и когато Сестри-е на светлината дойдоха да отведат Ричард, тя призова Кон Дар в негова защита.

Калан изведнъж прозря. Ричард я обичаше и искаше да се ожени за нея. Да бъде завинаги с нея. Шота се опитваше да възпрепятства изпълнението на желанията му и изпрати Надин за негова жена. Той не я искаше.

Дори да не съществуваше любовта на Калан към Ричард, Надин му бе причинила болка в миналото. Той не искаше да е с нея и търпеше присъствието й единствено защото бе разбрал, че Шота явно иска нещо и защото не искаше да изпусне заплахата от погледа си. Но отчаяно не желаеше да бъде насилван да се ожени за нея.

Шота причиняваше болка на Ричард.

Ричард бе в опасност заради вещицата. Калан можеше да призове Кон Дар в негова защита. Беше го правила преди, при заплахата на Сестрите, отвели Ричард пряко волята му. Калан можеше да използва синята светкавица срещу Шота. Срещу такава магия вещицата нямаше защита.

Калан знаеше как действа магията. Тя извираше от дълбините на съществото й. Като магията на меча на Ричард, който действаше чрез възприятие. Ако Калан насочи употребата на магията в защита на Ричард, Кон Дар ще действа по нейна воля. Тя знаеше, че Ричард не желае Шота да го използва, да го държи под контрол, да му диктува живота.

Калан си имаше оправдание: Шота вреди на Ричард. Значи Кон Дар ще действа срещу вещицата.

Калан се спря, отпусна се назад на пети и се помоли на добрите духове да я направляват. Не искаше да си мисли, че прави това като отмъщение или че се готви да убие човек. Не искаше да мисли, че ще убие Шота. Запита се дали се опитва да оправдае нещо, което не подлежи на оправдание.

Не, тя не отиваше с намерението да убие Шота. Просто искаше да разнищи до дъно тази работа с Надин и да разбере какво знае Шота за Храма на ветровете.

Но ако се наложи, щеше да се защитава. Нещо повече, щеше да защитава Ричард от Шота — от плановете й да унищожи бъдещето му. Калан доста дълго бе търпяла върху себе си претенциозните гневни изблици на Шота. Ако сега вещицата се опита да я убие или да причини това страдание на Ричард, Калан щеше да премахне заплахата.

Ричард вече й липсваше. Толкова отдавна се бореха за правото си да са заедно, а ето че сега тя отново го напуска. Ако тя бе на неговото място, дали щеше да прояви толкова разбиране, за колкото го молеше сега?

При мисълта за Ричард тя лекичко издърпа най-горното чекмедже, съдържащо най-ценните й вещи. Благоговейно вдигна с две ръце синята си сватбена рокля — единствен обитател на чекмеджето в този момент. Плъзна длан по плата. Притисна роклята до гърдите си, очите й плувнаха в сълзи.

Внимателно я постави обратно на мястото й, преди да я е накапала. За миг постоя така, отпуснала ръка върху синия плат.

Затвори чекмеджето. Чакаше я работа. Тя беше Майката Изповедник. Независимо дали това й харесваше или не. Шота живееше в Средната земя, следователно бе поданичка на Майката Изповедник.

Калан не искаше да умре и никога повече да не види Ричард. Но и не можеше да продължава да търпи Шота да се бърка в живота им. Да си играе с бъдещето им. Шота бе изпратила друга жена да се омъжи за Ричард. Калан не можеше да й позволи подобно нещо.

Решеността й укрепна. Пресегна дълбоко в един гардероб и извади въже, оставено там за случай на пожар, за да може Майката Изповедник да избяга през балкона.

С отварянето на балконската врата я блъсна леден залп от въздух и сняг. Тя примигна в бурята и затвори вратата зад себе си. Вдигна качулката на главата си и напъха вътре косата си. Не биваше хората да познаят Майката Изповедник — ако изобщо имаше някой навън в нощ като тази. Но тя знаеше, че часовите пред Магьосническата кула ще са на постовете си.

Бързо завърза въжето около една от подпорите на перилото, оформени като изящни вази, и прехвърли останалата му част надолу. В тъмното не можеше да види дали е стигнало до земята. Трябваше да приеме на доверие, че онзи, който е оставил въжето в гардероба й, е проверил предварително дали е достатъчно дълго.

Калан преметна крак през каменния парапет, стисна въжето с две ръце и се заспуска.