Тери Гудкайнд
Храмът на ветровете (35) — Моята библиотека

ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

— Намерихте ли каквото търсехте? — попита Райна Калан, Кара и Бердин, щом трите се приближиха по коридора.

— Не — отвърна Калан. — Няма записки от процеса.

— Съжалявам — каза Райна.

Калан посочи към вратата.

— Някой да се е опитвал да го безпокои?

Райна се ухили самодоволно.

— Тя. Искаше да види как е Господарят Рал. Да се убеди, че е заспал, така каза.

Не беше нужно Калан да я пита за кого говори. Кръвта й кипна.

— И ти я пусна?

Райна се усмихна с характерната си мрачна усмивка.

— Надникнах в стаята, видях, че Господарят Рал спи, и й казах, че всичко е наред.

— Добре. Но тя сигурно ще се върне.

Райна се усмихна по-широко.

— Не мисля. Казах й, че ако още веднъж се появи в коридора тази нощ, ще усети Агиела ми върху голото си дупе. На тръгване у нея не остана и капка съмнение, че наистина го мисля.

Кара се изсмя. Калан не успя.

— Райна, късно е. Идете да поспите двете с Бердин — Калан улови бързия й поглед към Бердин. — Тя, също като Господаря Рал, има нужда от почивка, за да може да работи по-пълноценно над дневника утре. Всички имаме нужда да поотпочинем. Улик и Иган ще пазят Ричард.

Райна плясна Улик в корема с опакото на ръката си.

— Навити ли сте, момчета? Ще се оправите ли без мен?

Улик изгледа намръщено Морещицата.

— Ние сме личните гардове на Господаря Рал. Ако някой се опита да влезе в стаята му, докато вие дотичате няма да има в какво да впиете зъб.

Райна сви рамене.

— Е, момчетата май ще се оправят и сами. Да вървим Бердин. Време е най-после да изкараш една нощ в сън.

Кара остана до Калан, докато двете Морещици се отдалечаваха надолу по коридора, оглеждайки с критично око часовите.

— За почивката си права. Ти също имаш нужда от сън, Майко Изповедник. — каза Кара. — Не изглеждаш добре.

— Исках… първо исках да видя как е Ричард. Ще спя по-добре, ако знам, че с него всичко е наред. Веднага се връщам. — Тя изгледа сурово Кара, за да прогони от главата й всякакви намерения да влезе в стаята му с нея. — Ти защо не отидеш да поспиш?

Кара сключи ръце зад гърба си.

— Ще те чакам.

В стаята на Ричард беше тъмно, но през прозореца влизаше достатъчно светлина, за да може да се види леглото. Калан се изправи до него, заслушана в равномерното му дишане.

Знаеше колко разстроен бе той от последните събития. Тя изпитваше същата болка. Колко ли семейства бяха сполетени от нещастие тази нощ? Колко ли още щяха да страдат през следващата и по-следващата?

Калан приседна на крайчеца на леглото. Плъзна ръка под мишницата му, за да го премести лекичко. В съня си той промърмори името й, но не се събуди, докато тя го повдигаше, за да облегне тежестта му върху себе си.

Пресегна се и взе чашата с приспивателното, което му бе приготвила Надин. Все още бе наполовина пълна. Допря я до устните му и я вдигна, за да потече течността към устата му. Той завъртя глава и преглътна, щом чашата се повдигна още нагоре.

— Пий, Ричард — шепнешком го подкани тя. Целуна го по челото — Пий, любов моя. Това ще ти помогне да спиш.

Тя продължи да повдига чашата, докато той преглъщаше. Щом изпи съдържанието почти до дъното, я върна на мястото й. Ричард отново промълви името й.

Калан притисна главата му към себе си, сгушвайки го в гърдите си. Допря буза в челото му, една сълза се изтърколи по върха на носа й и капна в косата му.

— Толкова те обичам, Ричард — прошепна тя. — Независимо от всичко, никога не се съмнявай в това, че те обичам.

Той промърмори нещо, което тя не разбра, чу само „обичам“. Отпусна го назад към възглавницата и измъкна ръка изпод тялото му. Вдигна завивката към гърдите му.

Целуна пръста си и нежно го притисна върху устните му, след това излезе от стаята.

На път за стаята си отново каза на Кара да отиде да поспи.

— Няма да те оставя без охрана — настоя Морещицата.

— Кара, ти също имаш нужда от сън.

Кара я изгледа с крайчеца на окото си.

— Нямам намерение още веднъж да разочаровам Господаря Рал.

Щом Калан се накани да запротестира, Кара я надвика:

— Ще сложа войници пред стаята ти, ще подремна на място, а ако нещо се случи, ще съм наблизо. Ще ми е достатъчно.

Калан имаше доста работа. Не искаше Кара да й се пречка.

— Нали видя в какво състояние беше Ричард, като не се беше наспал?

Кара се изкикоти и махна с ръка.

— Морещиците са по-силни от мъжете. Освен това той се чувстваше така, защото не бе спал от дни. А аз съм спала снощи.

Калан не искаше да спорят. Трескаво се опитваше да намери начин да преодолее това препятствие, облечено в кожа. Не можеше да си позволи Кара да разбере какво се кани да прави тя. Независимо че е сестра по Агиел, Кара щеше да каже на Ричард. Без съмнение. А това бе последното, което искаше Калан. Ричард не биваше да узнае плановете й за нищо на света. Трябваше да измисли друго.

— Не съм сигурна, че съм готова да си лягам. Май съм гладна.

— Изглеждаш изморена, Майко Изповедник. Имаш нужда от сън, не от храна. Освен това, ако ядеш преди лягане, няма да можеш да се наспиш добре. Искам да отпочинеш добре, като Господаря Рал. Като знаеш, че Надин няма да се навърта около стаята му, ще заспиш. Мога да си представя какво е казала Райна на Надин и искам да те уверя, че колкото и глупава да изглежда оная кокетка, много добре знае какво означава предупреждение от устата на Райна. Няма защо да се притесняваш за тази нощ. Ще се наспиш добре.

— Кара, от какво се страхуваш? Освен от магия и от плъхове.

Кара сбърчи чело.

— Не обичам плъхове. Не се страхувам от тях.

Калан изобщо не й вярваше. Изчака да се отдалечат достатъчно от един патрул, с който се разминаха.

— Какво те плаши? От какво се страхуваш?

— От нищо.

— Кара — настоятелно каза Калан, — говориш с мен, с Калан, сестрата по Агиел. Всеки си има своите страхове.

— Искам да умра в бой, а не слаба и болна в леглото си, повалена от невидим враг. Страхувам се още Господарят Рал да не се зарази с чума и да останем без Владетеля на Д’Хара.

— И мен ме е страх от това — прошепна Калан. — Страх ме е Ричард, или който и да е от хората, които обичам, да не се зарази. Ти, Бердин, Райна, Улик, Иган и всички мои познати в Двореца.

— Господарят Рал ще намери начин да спре епидемията.

Калан завтъкна кичур коса зад ухото си.

— Не те ли е страх, че няма да си намериш любим?

Кара изгледа Калан с невярващ поглед.

— Че защо да се страхувам от подобно нещо? Само да дам разрешение на някой мъж да ме обича, и той-ще го направи.

Калан отмести погледа си от Кара и го плъзна по колоните, пресичащи залата, през която минаваха. Стъпките им отекваха по мраморния под.

— Обичам Ричард. Изповедническата магия би унищожила всеки мъж, когото Изповедникът заобича… на ли разбираш, когато са… заедно. Само защото Ричард е специален, притежава специална магия, той може да от върне на любовта ми. Ужасявам се при мисълта, че може да го изгубя. Не желая никого другиго освен Ричард — никога. Но дори и да исках, не бих могла. Никой друг мъж не би могъл да прояви любовта си към мен — никой освен Ричард. Никога не бих могла да имам никого другиго.

Кара сниши глас съчувствено:

— Господарят Рал ще намери начин да спре епидемия та.

Преминаха от мраморния под върху безшумните пътеки, покриващи стълбището към стаята на Калан.

— Кара, ужасена съм от мисълта, че мога да загубя Ричард заради Надин.

— Господарят Рал пет пари не дава за Надин. По очи те му се вижда, че тя не означава нищо за него. Той гледа единствено теб.

Калан докосна с пръсти гладката мраморна повърхност на стълбищния парапет, докато се изкачваха нагоре.

— Кара, Надин е изпратена от една вещица.