Тери Гудкайнд
Храмът на ветровете (16) — Моята библиотека

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

КАЛАН УСЕТИ как по бузите й потичат сълзи.

Ричард Тя преглътна стона си. - Ричард, знаеш, че никога... Не вярваш, че бих могла... Кълна се в живота си. Никога не бих... Трябва да ми повярваш.

Той я притисна до себе си и тя загуби контрол над чувствата си, потънала в море от мъка.

Ричард зарида в гърдите му. - Никога не бих те предала. За нищо на света. Нито дори ако това ще ме спа си от вечни мъки в ръцете на Пазителя.

- Знам. Разбира се, че го знам. А ти, както и аз, знаеш, че едно пророчество не може да се тълкува според думите му. Не се оставяй да те нарани. Нали точно това иска Джаганг. Той дори не знае какво означава пророчес твото. Написал го е там просто защото думите му звучат като нещо, което би искал да чуе.

Но... тя не можеше да спре да хлипа.

Шшш. Той притисна главата й с голямата си ръка.

Ужасът от предишната нощ и още по-огромният ужас от пророчеството я хвърлиха в неконтролируемо ридание. Никога не бе плакала пред лицето на битка, но изпитала сигурността на ръцете му, този път не можа да се въздържи. Отнесе я поток от сълзи, не по-малко буен от потока в отводнителния тунел.

- Калан, не допускай да повярваш на това пророчество. Моля те, недей.

- Но в него се казва... Ще те...

- Чуй ме. Не ти ли казах да не ходиш да разпитваш Марлин? Не те ли уверих, че сам ще го направя веднага щом се върна, че там долу е опасно и не искам да се за бъркваш?

- Да, но се страхувах за теб и просто исках...

- Престъпи желанията ми. Независимо какви са били подбудите ти, тръгна пряко волята ми, нали така?

Тя кимна, заровила лице в гърдите му.

- Може точно това да е предателството, за което се говори в пророчеството. Беше ранена, кървеше. Предаде ме, а по тялото ти имаше кръв. Твоята кръв.

- Не бих нарекла онова, което направих, предателст во. Сторих го заради теб, защото те обичам и се притесня вах за сигурността ти.

- Но нима не разбираш? Думите в едно пророчество не винаги изразяват онова, което ни се счува. В Двореца на пророците в Стария свят и Натан, и Уорън ме предуп реждаваха, че пророчествата не се разбират чрез думите.

Думите са само далечно свързани с едно пророчество.

- Но не виждам как...

- Казвам, че причината би могла да е толкова проста. Не можеш да допуснеш някакво пророчество да вземе контрол над страховете ти. Не го позволявай.

- И Зед така ми казваше. Спомена, че имало проро чества за мен, които не би ми казал, защото на думите не можело да се вярва. Че с право пренебрегваш думите в пророчествата. Но това тук е различно, Ричард. В него се казва, че ще те предам.

- Нали вече ти дадох пример за това колко просто би могло да се окаже всичко.

- Светкавицата не е просто нещо. Удар от светкавица символизира убийство. Или поне е ясна декларация на начина, по който ще умреш. В пророчеството се казва, че ще те предам и поради тази причина ще умреш.

. - Не вярвам, Калан. Обичам те. Знам, че не е възможно да ме предадеш. Никога не би го направила, не би ме наранила. Знам го.

Калан се вкопчи в ризата му и простена:

- Точно затова Шота е изпратила Надин. Иска да се ожениш за друга, защото знае, че ще стана причина за твоята смърт. Шота се опитва да те спаси. От мен.

И преди си мислеше подобно нещо, но се оказа, че греши. Помниш ли? Ако беше постигнала своето, нямаше да можем да спрем Мрачния Рал. И досега щяхме да сме под неговата власт, ако бяхме повярвали на предсказания та й за бъдещето. С това пророчество е същото. Ричард я сграбчи за раменете и я бутна на една ръка разстояние, за да може да я погледне в очите. - Обичаш ли ме?

Рамото, притиснато от силната му ръка, я заболя, но тя не се отдели от него.

- Повече от самия живот.

- Тогава повярвай ми. Няма да позволя пророчество то да ни унищожи. Обещавам. Накрая всичко ще се под реди. Ще видиш. Да не мислим за проблема, а за разреше нието му.

Тя избърса сълзите от очите си. Звучеше толкова уверен в себе си. Убедеността му я успокои и повдигна духа й.

- Прав си. Извинявай.

- Искаш ли да се омъжиш за мен?

- Разбира се, но не виждам как ще изоставим отго ворностите си за толкова дълго време...

- Плъзгата.

Тя примигна.

- Моля?

- Плъзгата, в Магьосническата кула. Мислех за това.

Пропътувахме с нея целия път до Стария свят и обратно.

С магията й. Отне по-малко от ден в едната посока. Мога да я събудя и да пътуваме с нея.

- Но тя ще ни отведе в Стария свят, в Танимура. А Джаганг е някъде там.

- Това е доста по-близо до селото на Калните от Ейдиндрил. Освен това мисля, че Плъзгата може да пътува и до другаде. Попита ме къде искам да отида. Това означа ва, че може да ходи и другаде. Може да ни заведе много по-близо до Калните, от Танимура.

Капан, забравила сълзите си пред перспективата да осъществят съкровеното си желание, се загледа в Кулата.

- Може би ще успеем да стигнем при Калните, да се оженим и да се върнем само за няколко дни. Толкова мо жем да си позволим.

Ричард се усмихна и я прегърна.

- Разбира се.

Калан избърса и последната сълза от очите си и се завъртя в ръцете му.

- Как винаги успяваш да измислиш всичко?

Той кимна с глава към леглото:

- Имам силна мотивация.

Калан, цъфнала в усмивка, тъкмо се канеше да го награди с нещо не съвсем благоприлично, когато на вратата се почука. Без да дочака отговор, в рамката се подаде главата на Нанси.

Добре ли си, Майко Изповедник? - Тя погледна многозначително Ричард.

- Да. Какво има?

- Лейди Надин пита дали може да ви смени мехлема.

Сега ли? мрачно попита Калан.

- Да, Майко Изповедник. Но ако сте... неразположе на, мога да я помоля да почака, докато...

Пусни я да влезе, щом е така каза Ричард.

Нанси се поколеба.

- Ще трябва да свалим горната част на роклята ви, Майко Изповедник. За да стигнем до превръзката.

Няма проблем прошепна Ричард в ухото на Ка лан. - И без това трябва да поговоря с Бердин. Имам малко работа за нея. Искам да поработи върху дневника на Коло.

- Защо?

Той я целуна по челото.

Знанието е оръжие. А аз възнамерявам да бъда изключително добре въоръжен. Той погледна Нанси. Имаш ли нужда от помощта ми за роклята?

Нанси успя едновременно да се намръщи и изчерви.

Предполагам, това означава, че ще се справиш. На вратата той се обърна към Калан. - Ще почакам На дин да приключи, а после най-добре да отидем да видим този Дрефан. Имам една задача за него. Бих искал... бих искал да си с мен.

Щом той излезе, Нанси приглади назад късата си кестенява коса и отиде зад Калан, за да й помогне да разкопчае роклята си.

- Роклята на Майка Изповедник, с която бяхте вчера, е невъзвратимо повредена.

- Очаквах го.

Все едно. Изповедниците имаха по цяла колекция рокли. Роклите на всички Изповедници бяха черни, само Майката Изповедник се обличаше в бяло. Помисли си за синята сватбена рокля, която щеше да облече.

- Нанси, спомняш ли си времето, когато те ухажваше съпругът ти?

Нанси се спря.

- Да, Майко Изповедник.

- Тогава сигурно помниш и какво е някой непрекъс нато да се мотае наоколо, когато си насаме с него?

Нанси смъкна роклята от раменета на Калан.

- Майко Изповедник, на мен не ми беше позволено Да оставам насаме с него преди сватбата. Бях малка и нео питна. Родителите ми с право ме надзираваха и обуздаваха импулсите на младостта.

- Нанси, аз съм голяма жена. Аз съм Майката Изпо ведник. Не искам ти и другите момичета да надзъртате в стаята ми всеки път, когато Ричард е при мен. Ох!

- Извинявайте. Моя беше вината. Не е прилично, Майко Изповедник.

- Това решавам аз.

- Щом казвате, Майко Изповедник.

Калан вдигна ръка, за да може Нанси да измъкне ръкава й.

- Да, казвам.

Нанси хвърли поглед към леглото.

- Била сте зачената в това легло. Кой знае колко Майки Изповедници преди вас са заченали дъщерите си в него. То поддържа традицията. Само омъжени Майки Из поведници могат да водят мъжете си в него, за да заченат дете.

- И никой от тези мъже не е бил обичан. Аз не съм зачената от любов, Нанси. Моето дете, ако имам такова, ще бъде рожба на любовта.

Още по-сериозна причина това да стане с благосло вията на добрите духове в светостта на брака.

Калан не й каза, че добрите духове бяха завели нея и Ричард на едно място между световете, за да осветят връзката си.

- Добрите духове знаят какво изпитват сърцата ни.

За нас двамата не съществува никой друг, нито някога ще съществува. • Нанси си намери работа с превръзката.

- И вие сте нетърпелива да го направите. Също както дъщеря ми и нейният избраник.

Де да знаеше Нанси колко е нетърпелива Калан.

- Не е това. Просто не искам да надзърташ в стаята ми, когато Ричард е при мен. Скоро ще се оженим. Обрек ли сме се невъзвратимо един на друг.

Нали знаеш, има разлика между това да обичаш някого и просто да скочиш в леглото му. Разбираш ли? Не мога да целувам бъдещия си съпруг и да му позволявам да успокоява болката от раните ми, ако ти през две минути си пъхаш главата през вратата. Нали? г - Да, Майко Изповедник.

Надин почука.

- Може ли?

- Да, разбира се. Ето, остави си сака на леглото. Нататък мога и сама, Нанси, благодаря.

Нанси поклати недоволно глава и затвори вратата след себе си. Надин седна на леглото до Калан и се зае да до-развърже бинта. Калан изгледа смръщено роклята й.

- Надин, тази рокля... не е ли същата, с която беше вчера?

- Да, същата е.

- Изглежда...

Надин се огледа.

- Момичетата ми я изпраха, но е... О, разбрах какво имаш предвид. В тунела се скъса, докато плувахме. Част от плата се повреди и трябваше да я взема малко, за да я спася. Откакто напуснах дома си, мислейки за... искам да каже по време на пътуването, нямам много апетит. Имах си доста грижи и поотслабнах малко. Така че можах да я стесня и да я спася. Не е много тясна. Добре си е.

- Като благодарност за помощта ти мога да се погри жа да получиш нова рокля, в която ще се чувстваш поудобно.

- О, няма нужда, тази ми е достатъчно удобна.

- Да, разбирам.

Е, раната ти не е по-зле от сутринта. Това е окура жаващо. Тя внимателно избърса мехлема. - Видях Ри чард на излизане. Изглеждаше ми развълнуван. Надявам се, не сте се карали?

Добрият тон на Калан се изпари:

- Не. Беше развълнуван поради друга причина.

Надин се сепна и прекъсна работата си. Наведе се над сака си и извади костено шишенце. Когато го отвори, в стаята се разнесе аромат на смола. Намаза раната и Калан трепна. Щом остана доволна от резултата, започна да намотава бинта обратно.

Няма причина за притеснение продължи Надин небрежно. - Понякога любовниците се карат. Това не винаги разтурва връзката им. Сигурна съм, че Ричард ще се осъзнае. Постепенно.

Всъщност каза Калан - му казах, че знам за вас двамата. За това какво се е случило. Затова се развълнува.

Надин забави движенията си. - Какво имаш предвид?

Споменах му за онова, дето ми разказа^ - че си направила така, че да те хване да се целуваш с брат му. Че си го «подтикнала» . Нали се сещаш.

Надин омота двата края на бинта около ръката й и пръстите й изведнъж започнаха трескаво да връзват. О, това ли. Да, това.

Надин не смееше да вдигне очи. Подаде на Калан ръкава на роклята й. Веднага щом Калан пъхна ръката си в него, Надин прибра шишенцето в сака си.

- Това би трябвало да свърши работа. Ще сменя мехлема по-късно днес.

Калан я проследи с поглед как си взима чантата и се отправя към вратата. Повика я. Надин се спря с неохота и се извърна леко.

- Както изглежда, май си ме излъгала. Ричард ми ка за какво е станало всъщност.

Бръчиците на Надин изчезнаха в пламналото й лице. Калан се изправи и посочи мек кадифен стол.

- Имаш ли нещо против да изясним нещата? Да ми разкажеш твоята версия?

Надин остана като статуя за миг, после се смъкна върху стола. Скръсти ръце в скута си и заби поглед в тях. Казах ти. Трябваше да го подтикна. И ти наричаш това «подтикване» ?

Надин почервеня още повече.

Ами тя махна с ръка, - знаех, че момчетата си изгубват акъла... когато ги удари хормонът. Реших, че то ва е най-добрият начин да го накарам да... да ме опозори.

Калан изпита смущение, но не позволи да й проличи.

- Май е било малко късничко за това.

Е, не съвсем. Когато позволих на Ричард да ме за вари с брат му така гола върху него, явно изпитваща удоволствие, - бях решила в крайна сметка да спечеля единия от двамата. Майкъл бе само игра, това е сигурно.

Калан повдигна вежда.

- И как си си представяла, че...

- Бях отработила всичко. Ричард трябваше да влезе след мен. Като ме види върху Майкъл да викам от удовол ствие, трябваше гледката и желанието ми да възбудят в него страст. Тогава да си загуби ума, задръжките и накрая да поиска да ме има.

Калан я гледаше като онемяла. - И как щеше да ти спечели това Ричард? Надин се покашля,

Ами, бях го намислила така: предполагах, че Ри чард с радост би ме имал. Щях да се постарая това да ста не. После, следващия път, когато ме поиска, щях да кажа не и той щеше да ме пожелае толкова силно след като веднъж е видял какво е, - че да ме опозори. Ако Майкъл пожелаеше да направи същото, тогава щях да имам въз можност да избирам. И щях да избера Ричард.

Ако Ричард не ме опозореше и забременеех, щях да кажа, че е от него, и той щеше да се ожени за мен, защото Детето можеше да е и негово. Ако не забременеех, а той не ме опозори, е, тогава все пак ми оставаше Майкъл. Ре-Ших, че е по-добре да смъкна летвата, вместо да остана на сухо.

Калан не знаеше какво се е случило. Ричард не й беше разказал. Опасяваше се, че Надин ще прекъсне историята Дотук. Не можеше да признае пред себе си, че е сигурна в края й, и по-лошо - не искаше да чуе на глас колко успешно е завършил странният план на Надин. В първата версия, тази с целуването, Ричард просто си беше излязъл. Но Калан вече знаеше, че тази версия е лъжлива.

Видя вената на слепоочието на Надин да пулсира. Скръсти ръце и зачака. Накрая Надин се посъвзе и продължи:

Е, такъв поне ми беше планът. Звучеше ми изпъл ним. Така в най-добрия случай щях да получа Ричард, а в най-лошия Майкъл. Но не стана както го мислех. Ри чард влезе в стаята и се вцепени. Усмихнах му се през ра мо. Поканих го да се присъедини към нас и дКсе позабав ляваме или пък да ме изчака и да го направим двамата покъсно.

Калан не смееше да диша.

- Тогава за пръв път видях онзи поглед в очите му.

Не каза нито дума. Просто се обърна и излезе.

Надин пъхна ръка под косата, надвиснала над лицето й и обърса носа си с длан. Подсмръкна.

- Мислех, че така ще получа поне Майкъл. Когато му казах, че ме е опозорил, той ми се изсмя в очите. Просто се изсмя. След това никога повече не ме пожела. Беше по лучил каквото искаше. Повече не му трябвах. Премина на други момичета.

- Но щом толкова си искала... Добри духове, защо просто не си изкусила Ричард?

- Защото се опасявах, че може да очаква да го сторя и да си е изградил устойчивост. Не бях единственото мо миче, с което беше танцувал. Опасявах се, че ако просто се опитам да го съблазня, няма да поддаде, че ще е под готвен за това и ще ми откаже. Носеше се слух, че така е постъпил с Бес Пратер, когато е опитала да направи също то. Явно при нея не се беше получило. Опасявах се, че ня ма да е достатъчно.

Реших, че ревността ще е онова, което може да го накара да прескочи прага. Че планът ми ще го изненада толкова, че просто ще си изгуби ума от ревност и страст и тогава ще е мой. Бях чувала да казват, че няма по-силно нещо за един мъж от ревността и страстта.

Надин отметна с две ръце косата от лицето си.

- Не мога да повярвам, че Ричард ти е казал. Не мис лех, че ще го сподели с някого.

Не ми е казвал прошепна Калан. - Когато му подметнах, че си ми разказала историята с Майкъл, само ме погледна. Не ми е казвал нищо. Ти сама го направи току-що.

Надин хвана лицето си в шепи.

- Може да си израсла с Ричард, но не го познаваш.

Добри духове, та ти не знаеш най-важното за него.

- Можеше да се получи. Не знаеш толкова, колкото си мислиш. Ричард е просто едно момче от Града на еле ните, което никога не е имало нищо и изведнъж му се е замаяла главата от хубави вещи и хора, готови да изпъл няват заповедите му. Точно затова можеше и да се полу чи. Защото той иска онова, което вижда. Просто се опит вах да го накарам да види онова, което мога да му предло жа.

Главата на Калан пулсираше. Допря пръст между очите си и ги затвори.

- Надин, добрите духове са ми свидетели, ти ще се окажеш най-глупавата жена, която познавам.

Надин скочи от стола.

- За толкова глупава ли ме вземаш? Ти го обичаш.

Искаш го. Тя заби пръст в гърдите си. Знаеш какво е, какво означава да го искаш ето тук. Аз го искам не помалко от теб. Ако трябваше, и ти щеше да направиш съЩото. Дори сега, колкото и добре да го познаваш^ би нап равила същото, ако мислеше, че това е единственият ти Шанс. Единственият! Кажи ми, че не би го направила!

Надин спокойно каза Калан. Ти не знаеш найважното нещо в любовта. Любовта не е да вземаш каквото искаш. А да желаеш щастието на онзи, когото обичаш. Надин се наведе напред със страховито изражение:

- Ако трябваше, щеше да направиш същото като мен!

В главата на Калан изплуваха думите от пророчеството:

«Светкавицата ще го завари поел по този път, защото онази в бяло, истинската му любима, ще го предаде в кръвта си.» - Грешиш, Надин. Не бих. За нищо на света не бих рискувала да нараня Ричард. За нищо на света. По-скоро бих живяла самотен живот, потънал в мизерия, отколкото да го нараня. По-скоро бих позволила \ги да го имаш, отколкото да го нараня.