Спас Тодоров, Милко Стефанов
Георги Аспарухов (11) — Моята библиотека

Извън футболното поле

Нека за момент си отдъхнем от това непрестанно състезателно напрежение, от мачовете, които следваха като на конвейер един след друг, и се пренесем за малко в един друг свят на нашия герой. Защото читателят с право ще запита: та нима животът на Аспарухов е бил свързан само с футбола?

Съвсем не. Той имаше разностранни интереси. Особено го влечаха проявите в областта на културата и изкуството. И въпреки че му оставаше малко време извън футбола, той го оползотворяваше най-пълно. Можеше да се види на всяка премиерна постановка на Сатиричния театър, на концерти на Държавната филхармония… Дружеше с писателя Банчо Банов, с артистите Георги Калоянчев, Любомир Кабакчиев, Нейчо Попов, Никола Анастасов, Сава Хашъмов, Васил Стойчев … Това от негова страна не беше куртоазия, парадно проявление на културните интереси. Напротив, далеч беше от подобен снобизъм.

Веднъж споделяше, че приел поканата да посети едно семейство, в дома на което заварил доста видни представители на културата и изкуството. В първия момент това го зарадвало, защото винаги му е било приятно да общува и разговаря с интересни и умни хора. Ала скоро почувствувал, че мнозина го сочат зад гърба едва ли не с пръст. Дочувал: „Това ли е този нашумял Гунди?“ Почувствувал се едва ли не като рядък екземпляр от зоологическата градина. Разбрал, че домакините го били поканили повече, за да парадират с него. И набързо се измъкнал.

Повече му се нравеха със своята искреност и прямота в отношенията си хора като народния артист Георги Калоянчев, който, като го видеше, шеговито му подхвърляше отдалече:

— Хей, да знаеш, голяма работа сме ние Георгевците! Абе от кал да си, ама Георги да си.

Ето и едно интервю на Аспарухов, което разкрива интересите му към книгите, музиката, изкуството:

— Какъв е за вас образецът на съвременния футболист?

— Всестранно развит човек.

— Обичате ли да четете книги?

— Много. Ние спортистите може би четем много повече, отколкото някои предполагат. Особено когато се подготвяме за състезание, най-честото нещо, което може да се види в часовете на почивка, е книгата в ръцете ни. Като тръгваме за лагершкола наред с екипа в саковете поставяме обезателно и една-две книги.

— Какви книги обичате?

— За сега най-вече ония, които те оставят да се откъснеш от себе си и да се пренесеш другаде.

— А кои наши театри предпочитате?

— Сатиричния и Театъра за младежта. В последно време ярко впечатление ми направи „Суматоха“ на Йордан Радичков. С удоволствие слушам и концертите на Софийската държавна филхармония.

Обичащ силно положителните герои, по-късно той сам послужи за прототип на един от тях в романа на Атанас Мандаджиев „Нападателят“, излязъл през 1972 година. Веднъж Мандаджиев, с когото бяхме колеги, ни покани у дома си и ни зачете своя ръкопис, след което ни каза: „Не крия, че за прототип съм избрал Аспарухов. Вие го познавате добре, казвайте сега случил ли съм?“ Героят на Мандаджиев с всичките разбираеми отклонения ни се стори далеч от действителността, та спонтанно реагирахме: „Не, това не е Гунди!“ Струва ни се, че писателят до голяма степен се вслуша в направените по-нататък от нас критични бележки и поправи доста неща. И най-важното, никъде не спомена в книгата, кой е прототип на неговия герой.