Читателски мнения за „Задочни репортажи за България“ от Георги Марков — Моята библиотека

Преглед

Пускане на ново мнение ↓

  • 1. Матросов (18 юни 2007 в 13:34)

    Силна книга.Препоръчвам я на всички незнаещи колко хубав е бил живота в НРБ.Също и на младите,който са били много малки или не са били родени тогава.

  • 2. Петър Петров (1 септември 2007 в 16:11)

    Забележителна книга от спорен автор. Убит по брутален начин. Мостът „Уотърло“ стана символ на безсилието на тоталитаризма да се справи с инакомислещите. Това убийство, заедно с атентата срещу папата лепнаха за винаги петно върху нас българите.

    Защо „спорен“ автор? Заради близките си отношения с палачите в ЦК на БКП от най-мръсните години на тоталитаризма. Независимо от обясненията си, Г.Марков е служил волно или неволно на репресивната система на Държавна сигурност. Той е авторът на сценария „На всеки километър“, промивал мозъка на цяло поколение — колко е добра Държавна сигурност и колко мил човек е майор Деянов.

  • 3. Иван Стоянов (17 септември 2007 в 11:53)

    Не съм много сигурен какво значи „спорен“ — вярно, като писател не е кой знае какво, както самият той си признава; има отчайващо неадекватна преценка за хора, събития и въобще факти, както си личи от тълкуванията му на определени случки; разсъжденията му на икономически, финансови, и политически теми са гола вода — но книгата има несъмена документална стойност, и недостатъците на автора само прибавят към достоверността и.

  • 4. Владимир Илиев (1 ноември 2007 в 20:42)

    Един голям българин,който трябва да се изучава в училище!

  • 5. Цвета Трифонова (25 ноември 2007 в 14:52)

    Излезе от печат неиздаван досега роман на Георги Марков- „Покривът“, на изд. Сиела. Той е своего рода предисловие на Задочните репортажи, първи незадочен репортаж така да се каже. А"Задочни репортажи за България" са една от малкото култови книги , които имаме и не след много време ще заеме мястото си редом до Записки по бълг. въстания " и " Строители на съвременна България".От същото високо качество и национален ранг като публицистично мемоарна проза, тя дори е нещо много повече- това е суровата истина за съветско-комунистическото тоталитарно робство.За да изрече тази истина Г. Марков се лиши от родина и прежали живота си. Това че някакъв си чалгарски писач П.П. казва , че бил посредствен писател си е естествена проява на чалга манталитета. Такива персони не могат да търпят големите граждани и творци на България, защото редом с тях се вижда какви жалки и нищожни драскачи са, готови да оплюят всеки достоен човек, който ги засенчва дори със своята смърт, а не само с творчеството и мъжката си доблест .

  • 6. джоро (5 декември 2007 в 16:05)

    ех,Иване,Иване…

  • 7. Боян Денизов (11 декември 2007 в 11:04)

    Убеден съм, че след много време тези задочни репортажи ще бъдат изучавани от историците като едни от най-точните и задълбочени анализи на тоталитарната система в България, а и не само в България.Сред лакейническата литература публикувана в България от 1944 до 1989 тези произведения се открояват силно.Поколението живяло целия си съзнателен живот при комунизма / това са моите родители / трябваше да намери своя глас и го намери именно чрез Георги Марков.Друг е въпросът, че В България кадрите на БКП и ДС удържаха пълна победа и в такъв смисъл преход въобще нямаше.И разбира се те не обичат човека, който ги разобличава и вади наяве мръсните им тайни.Те полагат огромни усилия да омаловажат неговото творчество.Българският народ винаги е бил ляв.Затова хората,които са некомунисти никога не са били долюбвани.Затова Левчев триумфира и просперира до ден днешен въпреки пълната си бездарност,а Марков е почти забравен.Но Времето ще сложи всичко на мястото му.

  • 8. любен обретенов (18 декември 2007 в 17:09)

    Хубаво ще е ако тези задочни репортажи се препрочитат по-често, особено от онези, които тъгуват за социализма. Вярно, че днес на власт са синовете и внуците на тия, дето са управлявали и тогава. Но това просто означава, че репортажите продължават да бъдат актуални. Въпреки 18-те години преход така или иначе някои комунистически порядки са си все същите. Все още май е по-важно не какво можеш, а дали си съумял да се сближиш със силните на деня. Нещата се променят, но твърде бавно.

  • 9. П.Петров (27 декември 2007 в 17:36)

    Слушах редовно задочните репортажи на Г.Марков по ББС. Те бяха като глас от отвъдното. Повтарям, че книгата е забележителна. Никога не съм обичал чалгата и не съм чалга писач, а обикновен концлагерист от ерата на славния социализъм. Никога преди 1989г не надникнах отвъд телените мрежи. Видях обаче отблизо на „Карл Кунгер щрасе“ в Берлин как трамвайната линия се прекъсва от една висока сива стена. И силните немски овчарки в ничията зона на брега на Шпрее.

    Г.Марков беше от другата страна на стената тук в България. Той имаше право да ходи по света оттатък телената мрежа. Сам пише, че се е возел из планините ни в собствено БМВ. Ловувал е с Първия и слагачите му. А аз бях от правонямащите. Слушах „Юрайа Хиип“ и „Гранд Фанк“, „Дженезис“.

  • 10. Цвета Трифонова (25 януари 2008 в 17:54)

    Към ужажаемия г-н П. Петров

    Не е важно къде си бил, а какво си направил не само за себе си, а и за народа и отечеството си. Г. Марков наистина се е движил известно време сред соц. върхушката, но не се е слял и претопил в нея. Просто я опознал отвътре, видял е срамните й тайни и така можа да ги опише. Но не е бил само по високите етажи — напротив , най за кратко е там. Ако не знаете дълги години е бил по туберкулозни санаториуми, доста години е инженер в една невзрачна фабрика и едва след литературните си успехи получава достъп до елита. Мисля да знаете, че БМВ -то е от брат му, който живее в Италия. Не мислете, че емигрантската му участ е била лесна, напротив , а какво да кажем за трагичния му край. Както виждате в краткия си живот изминава дългия път от социалното дъно, от зоните на смъртта, през успеха, до изгнанието и до гибелта. Това е пътят на големия писател , това е големият жизнен опит и познание, който дава мъдрост и свобода на таланта , за да може да отрази своята епоха и да плати за това със живота си. Неговата битка против комунизма започва още тук в България в редица от неговите произведения- казвам ви кои , само четете — пиесите „Аз бях той“ и „Комунисти“, романът „Покривът“, но те не виждат бял свят, свалени са още от репетиция, а романът е отхвърлен. Затова заминава, за да може да твори и да каже истината. Вие, който сте си живял само собствения си животец и сте оцелял, как имате очи да пишете против един от малкото рицари на съвестта,един от най доблестните творци и мъченици в историята на България.Писанията ви издават еснафщината и зависта на българина, който не може да живее , без да оплюе големите си имена, защото не може да бъде като тях. Дори на Левски не прощава, какво остава за Г. Марков, виж за Азис и за Бойко Мутрата няма да каже лошо, намерил си е кумира.

    • 11. П.Петров (27 януари 2008 в 15:39)

      Г-жа Трифонова, не бъдете съвестта на България. Обичайте Г.Марков, но той си остава за много българи спорен автор. Израства, да но на каква цена? Правилно казвате „заминава“ , не избягва от България. Четох пътеписа Ви до Македония и го харесах, но сега си мисля, че сте била „правоимаща“. Имали сте пропуск от гаулайтерите на концлагера „НРБ“.

      За Ваше сведение аз „еснафът“ не харесвам Азис и не съм фен на Б.Б. Като студент имах задължението да поддържам чистота в левия коридор и тоалетните на Студентска поликлиника. Ходех за по два часа от 6.00 до 8.00 /сутрин/. Грижех се и за един студент от стаята ми в 1-ви блок на Студентския град. Ранен от убиеца на 8 мои колеги през далечната 1974.

      Помня лицето на убиеца на студентите,като го караха към джипа пред блока. Помня че беше от семейство на правоимащи. Знам, че убиецът на Г.Марков е имал подобен поглед. И написах въпреки това горните си мисли. Вие срещали ли сте се лице в лице с убиец-правоимащ, за да ми казвате какъв „животец“ съм имал? Виждали ли сте размазан по стената войнишки мозък в батальон край Сливен? Пиян подполковник гонил ли Ви е със зареден пистолет по дървета? И не ща да ми казвате какво е това концлагер „НРБ“ и какво е търсил човекът Г.М. там горе „за малко“ при гаулайтерите ?

  • 12. Алекс Гендов (23 април 2008 в 20:14)

    Хора помислете, Днес в България

    има паметници на Живков и Хайтов

    но още няма на Радой Ралин и Георги Марков

  • 13. Таня Григорова (23 април 2008 в 20:40)

    Радой е национален герой

    непризнат уви,

    от червените глави.

  • 14. AbArgaDon (25 юни 2008 в 14:29)

    Привет,това което искам да кажа е че,Човек се познава по делата,а не по приказките на НРБ!Аз не съм видял много от това време,а и дори не съм чел произведенията на Георги Марков(мисля евентуално да го направя).Мога да разгранича гнева и на двата Ви ,,лагера’’,но той не произлиза от Г.М.

  • 15. Георги Станков (19 юли 2008 в 22:19)

    Като четох спора по-горе между Петров и Трифонова, едно нещо ми дойде наум:

    Дори случайно Георги Марков да е спорен, книгата му е безспорна — забележителен портрет на едно тоталитарно общество. Ако започнете да четете една теоретична разработка, наречена „Тоталитарната държава“ и издадена под името „Фашизмът“, ще видите, че историите на Георги Марков на 100% се покриват с това, което Желю Желев е разгледал чисто теоретично. Днес препрочитам книгата /имам изданието от 1990г., не знам дали е печатано ново/ и за пореден път си казвам — да, книгата е пълна с истини! Дори да са пречупени през личния поглед на автора /а това е неминуемо, има го и при наши класици като Захари Стоянов и Симеон Радев/, Георги Марков очевидно е достатъчно себерефлексивен, за да си дава сметка за това. И именно затова се стреми всячески да избегне доколкото е възможно личното си пристрастие.

    И след като изложих становището си, че книгата е безспорна, ще пообмисля дали авторът е безспорен… Ами — безспорен е. В смисъл, че няма какво толкова да се спори за него. Да — срещал се с големците. Нима е крил, че е имал възможност да общува с „големите лица“ на деня? Да, ходил е на лов.. Както още няколко десетки хиляди регистрирани ловци в България… Да, писал е сценарии, които са му поръчани — точно както милиони още ходеха да маршируват на шествията за ВОСР. Но какво можем да сложим на другото блюдо на везната? Първо, че Марков по своя воля е напуснал компанията на големците, които очевидно не са на неговото човешко, интелектуално и морално ниво. Второ, че точно и аргументирано изобличи системата, чиито пороци е видял в цялата обществена йерархия от долу до горе. Трето, че събуди поне вътрешна реакция сред хиляди българи, които като Петров са го слушали по ББС.

  • 16. Nikodim (8 септември 2008 в 05:33)

    Репортажите на Г.Марков са ’пресолена манджа’. Те важат повече за двете следвоенните десетилетия -50-те и 60-те години (налагането на соца в България), отколкото за 80-те години. Соца бе наистина един уродлив строй, но далеч не толкова уродлив,колкото го изкарва Марков. Най-общо казано — в България недостатъците на съветската система бяха доста успешно туширани.При Mарков всичко е описано в прекалено мрачни тонове.Това не е истината за социалистичеса България.

    И да не забравяме че това беше време на студената ВОЙНА, когато за България опциите бяха оскъдни…

  • 17. Цветан Цветков (8 септември 2008 в 11:54)

    Никодим,

    какво му е пресоленото на един мемоар, защото тази книга е поне това /ако не много повече/? Какво значи „те важат повече за двете следвоенни десетилетия … отколкото за 80-те години“ — ами че той тогава е мъртъв, драги ми господине, по обективни причини авторът не се е спръл на десетилетието след смъртта си!!

  • 18. Иванов (1 септември 2008 в 01:17)

    „Пресолена манджа“-глупости-това иди го разправяй на половината ми рода избита и „изгнила“ по затвори и лагери.Без да са убили,откраднали,излъгали никого-просто сме били „кулаци“.Иди го разправяй на мене че ми беше забранено да изкарам шофьорска книжка и да уча висше само защото съм произхождал от род на „бивши едри земевладелци“.И това през същите тези 80години за които говориш.

    А най-срамното е че никой не им потърси отговорност на тия идиоти!

    Че никой не ги наказа за престъпленията им!

  • 19. Хари (12 септември 2008 в 05:57)

    Не съм съгласен с тезата на Марков от увода, че родината ни е там, където ни е най-добре, и че миналото може и трябва да се зачеркне просто ей така — от днес за утре. Това прилича на краен нравствен релативизъм и олекотява цената на всичко, писано от него. А и ние, като общество, неимоверно си патим от тази илюзия или увлечение- с лека ръка да зачеркваме всичко от миналото и да почваме на чисто. Което вчера сме славили, днес оплюваме без скрупули и обратното. Това важи както за радикализма на комунистическата идеология, така и сега за лекомислието на новопокръстените в демократическата вяра. Все същият доморасъл ентусиазъм и късогледство. С какво, например, се отличава отношението на официалните власти към новия „голям брат“ с многозвездния флаг от това към източния колос със сърпа и чука от преди промените? Все същият унизителен слугинаж. А и борбата за власт и егоизмът са си същите, само че сега са още по-неприкрити, по-цинични, — без смокиновия лист на някаква човеколюбива идеология.

    • 21. гжегош Гжегович Кшешич (12 септември 2008 в 13:14)

      Не разбирам защо с такава шизофренична страст се коментира нещо, от което някои нямат представа. Концлагер… войнишки мозък… студентски тоалетни… дрън-дрън… проза и половина! Опитайте се да надраснете ежадневието си! Има и общочовешки ценностти, които този автор е преживял и описал. Ако той е бил слуга, щял ли е да бъде разстрелян от слугите на ДС? Защо Пикадили не е разстрелял Л. Брежнев, Юри Андропов или Тодор Живков, а е посегнал на критикаря на тази система? Та нали този агент Пикадили е получил медали за храброст и 30000 долара само за да запуши нечие свободолюбие?

      • 22. ЕГАТИ (19 септември 2008 в 14:35)

        ти си болен бе урот, марков никога нее бил нещо значимо ако са искали ДЦ да го утепат имало е много и лесни начин..

        • 23. gost (19 септември 2008 в 15:40)

          Не те знам кой си, нито от къде си. Не зная дали си някой наркотизиран или впиянчен бивш човек, или проблемен тинейджър(и), целящ(и) да впечатлиш себе си, но нито интелектуалното, нито езиковото или културното ти/ви ниво не надминава това на човек единствено чел жълтата преса. Ако има да се каже нещо конструктивно, нека бъде казано. Ако има ш/те някакви комплекси за избиване, има форуми, където подобни изпълнения са на почит.

  • 20. George (12 септември 2008 в 11:39)

    Цели пасажи от задочните репортажи на Георги Марков спокойно се отнасят и за днешната политическа, социална, па даже и литературна реалност в страната. В този аспект книгата сега изглежда малко едностранчива. Защо само комунизма, не са ли иманентно присъщи на всяка власт, особено на тази, идваща след „революционен скок“, описаните рецидиви? Има и по-примитивен отговор — че на власт отново са комунистите. Но може и да е така.

    Инак перото на Георги Марков е безспорно. В крайна сметка писаното слово е друг вид реалност. На задочните репортажи трябва да се гледа като на литература с присъщите й преувеличения, акценти, стилистични хватки и прочие. Но в основата си книгата е дълбоко изстрадана и обективна. Все пак трябва да се внимава и със суперлативите за нея. Ето, оказа се, че не само Георги Марков е писателят десидент. Дневниците на Йордан Вълчев разкрихпа и друг такъв — при това водил съществувание не в емигрантство, а тук, в самия епицентър на комунизма.

Пускане на ново мнение ↓

Задължително е попълването на всички полета, както и писането с кирилица. Коментарите с латиница най-вероятно ще бъдат изтрити.

Спазвайте елементарни правописни правила:

  • Започвайте изреченията с главна буква;
  • Оставяйте интервал след препинателния знак, а не преди него!
Разрешени етикети
  • <em>
  • <strong>
Нов коментар



Постоянен адрес на страницата: http://purl.org/NET/mylib/comment/2898