Читателски мнения за „Съкровищата на Дяволската планина“ от Любен Христофоров — Моята библиотека

Непременно прегледайте правилата за използване на Моята библиотека!

• • Отговор

  1. Славка Тодорова (1 юли 2008 в 11:19)

  ---

  Това е първата книга на забележителния романизуван пътепис. Има още две — „Амазонията“ и „Вампирът от остров Фернандо Нороня“. Невероятни описания на природа, зверове, характери и неща, които могат да бъдат описани от малцината оцелели от тези експедиции. Това е нещо, което всеки трябва да прочете. Описанията са изпълнени с живот, дават сведения за много непознати битови и културни традиции на племена и хора, живеещи и борещи се с този опасен свят на джунглата. Имам първото издание на тази книга и за мен тя е много скъпа реликва, доказваща необятността на света, който ни обикаля.

• • Отговор

  2. Екатерина Милева (24 юли 2008 в 12:20)

  ---

  Прочетох първото издание на романа още като дете и мислех, че от типа на Петър Бобев-ите романи: увлекателна измислица, до момента в който стигнах до снимката на Иван Горилата и после „доизгълтах“ текста на един дъх! Жалко е, че по-късно спорех с преподавателите ми по литература и те не бяха чували за този наш писател-пътешественик. А си заслужава да се популяризира — книгите му (по-късно прочетох и някой от другите) според мен заслужават да се наредят в библиотеките ни до тези на Тур Хейердал, Джерълд Даръл и др.

• • Отговор

  3. Uncle Jerome (26 юли 2008 в 12:47)

  ---

  Да, наистина, изключително приятно е да се чете Любен Христофоров. Спомням си как в детството си жадно поглъщах „Вампирът от остров Фернандо Нороня“. След като прочетох и другите му книги, видях, че „Вампирът…“ доста се отличава като стил от тях. Причината за това е, че тя е писана (дописвана) от други хора след смъртта му. Всъщност книгите му са общо пет — неспоменатите са „Скритата река Рио Ескондидо“ и „Джунглата Петен“.

  Учените сигурно ще открият много неточности в романизираните му пътеписи, особено по отношение на „живия“ свят. Той е бил геолог и вероятно не е имал достатъчно познания по биология — слага, например портокали, нарове и хлебни дървета в джунглата, а тези растения не се срещат в Южна Америка и пр. Все пак, тези дребни детайли, забележими само за професионален ботаник, ни най-малко не отнемат от чара на неговите книги.

  • • Отговор

    4. калоянов (8 септември 2008 в 09:25)

    ---

    Аз съм живял в Бразилия и мога да потвърдя, че там се срещат нарове. Лично съм си късал плодове от дърво. Бразилия е номер едно в света по производство на портокали за сокове, а хлебно дърво не знам дали има. Възможно е тези дървета да не са се срещали в Южна Америка, но да са култивирани отвън и след това да са плъзнали в джунглата. Така е станало с банановите дървета, които са внесени в Бразилия. Така че Христофоров може да е виждал тези дървета там — аз съм ги виждал, вярно — в градовете, но може и в джунглата да се видят. Но муле да бъде изядено от мравки до кости — това не го вярвам — описано е в „Джунглата Петен“.