Читателски мнения — Моята библиотека

Последният герой от Тери Пратчет

atmanpg (24 юли 2008 в 21:42)


Вече съм на 42 години, прочел над 4000 книги и към настоящият момент мнението ми напълно се покрива с това на реро.

Книгите от тази поредица са ми доставили най-голямо удоволствие.

Шогун от Джеймс Клавел

gost (24 юли 2008 в 21:04)


Когато четох книгата преди няколко години ми се стори наистина добра. Все пак те моля да не отправяш толкова лични и недостойни за един разумен човек нападки. Second shoe е прав, че това си е лично мнение, колкото в пропуските относно народността на автора това си е груба грешка, при условие, че тя е посочена над произведенията.

ПП:

Аз също правя правописни грешки и не ги намирам толкова важни.

Дракони на есенния здрач от Маргарет Вайс, Трейси Хикман

gost (24 юли 2008 в 20:43)


Правси. Бих искал само да добавя, че:

А) Има си авторски гафове;

Б) За времето си (1984-та) идеята още е била в зрялата си възраст, другото е нашата гледна точка четвърт век по-късно;

В) Магическите бръщолевения само ме карат да примирам от ужас (без тях щях да харесъм книгите много повече).

Кратка история на почти всичко от Бил Брайсън

gost (24 юли 2008 в 20:35)


Абсолюютно си прав. Книгата е страхотна, на места написана като за американци, на места като за всеки лаик. Преди да я прочета се чувствах като идиот сред гений. Сега знам, че съм сред равни! На всета има толкова неща, които не се знаят, че скоро няма да дойде денят, в който всичко ще ни е известно, независимо от всички дрънканици по въпроса.

Десет приключения на Лиско от Борис Априлов

Екатерина (24 юли 2008 в 18:03)


БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!!!!!!

Великолепни произведения !!! Някой ден моето дете ще знае за Лиско и неговите приключения! :):)Въпреки че на мен Чими ми е любимец! Още веднъж едно голямо БЛАГОДАРЯ!!

Сонети от Уилям Шекспир

Jana (24 юли 2008 в 17:02)


Ако първо си прочел преводите на Свинтила, мисля че няма как да харесах повече Валери Петров

Съкровищата на Дяволската планина от Любен Христофоров

Екатерина Милева (24 юли 2008 в 12:20)


Прочетох първото издание на романа още като дете и мислех, че от типа на Петър Бобев-ите романи: увлекателна измислица, до момента в който стигнах до снимката на Иван Горилата и после „доизгълтах“ текста на един дъх! Жалко е, че по-късно спорех с преподавателите ми по литература и те не бяха чували за този наш писател-пътешественик. А си заслужава да се популяризира — книгите му (по-късно прочетох и някой от другите) според мен заслужават да се наредят в библиотеките ни до тези на Тур Хейердал, Джерълд Даръл и др.

Донеси ми главата на принца от Роджър Зелазни, Робърт Шекли

jericho (23 юли 2008 в 21:37)


Ей, това е чудесно! Търся трилогията от години и все не можех да я намеря!

Благодаря Ви, че Ви има и сте намерили най-добрия начин „старите“ книжки да не останат забравени! Поздрави и много, ама много успехи! :)

Хромозома 6 от Робин Кук

ultimat (23 юли 2008 в 21:12), оценка: 6 от 6


Харесвам Робин Кук и не пропускам да си го купя. Не всики негови книги са ми допадали.Тези, обаче с главен герой д-р Джак Степълтън винаги са добри. А точно Хромозома 6 е супер. С чиста съвест- 6.

Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин

kрасимир коцев (23 юли 2008 в 14:39)


няма съмнение, че това е една от най- великите книги писани изобщо някога. А колкото до хоръра, понякога живота може да предложи такива ужаси , каквито не биха се птисънили и на най- извратения холивудски сценарист.

Харка — синът на вожда от Лизелоте Велскопф-Хенрих

cvetelin (23 юли 2008 в 01:58)


любимият ми индиански роман!!!

ВИС от Георги Стоев

Asparuch (22 юли 2008 в 18:43)


За съжаление това бяха прийомите от онова време и така се концентрира големият капитал (национално отговорният). Респект пред Георги Стоев. Каквито и да са били подбудите му, хората знаят малко повече за тази материя благодарение на него. Истината е болезнена.

Хари Потър и сянката от планините (откъс) от Ивайло Иванов

SecondShoe (22 юли 2008 в 16:31)


Няма как да те съдят ако пуснеш историята в мрежата, безплатно. Има стотици фенфикшъни, които се разпространяват свободно и легално.

Мързелан и Мързеланка от Асен Разцветников

К. Павлова (22 юли 2008 в 15:00)


Красиво произведение на А. Разцветников, което децата много харесват. Моите ученици го изпълняваха в първи и във втори клас като композиция с много усмивки, настроение и удоволствие. Текстът не тежи, лесно се заучава и се възприема много добре, както от деца, така и от възрастни.

Сътворението от Гор Видал

grellian (21 юли 2008 в 19:35)


Страхотна книга!

Хари Потър и сянката от планините (откъс) от Ивайло Иванов

Ивайло Иванов (21 юли 2008 в 16:17)


Мда-а-а-а-а-м…

Историята си има и продължение, и кулминация, и финал, но за съжаление имам някои провлеми със запазената търговска марка „Хари Потър“. Ще почакам още и ако не успея да се оправя с нея, като нищо може да се ядосам и да пусна всичко в мрежата. Пък ако щат да ме съдят! :/

Малък свят от Дейвид Лодж

Стайко Цонев (21 юли 2008 в 01:13)


Започнах да чета книгата в pdf формат.

Възхитен съм от оргиналните интерпретации на автора на

ежедневието в научното пространство.

Книгата продава ли се?

От къде може да се закупи?

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Георги Станков (19 юли 2008 в 22:19)


Като четох спора по-горе между Петров и Трифонова, едно нещо ми дойде наум:

Дори случайно Георги Марков да е спорен, книгата му е безспорна — забележителен портрет на едно тоталитарно общество. Ако започнете да четете една теоретична разработка, наречена „Тоталитарната държава“ и издадена под името „Фашизмът“, ще видите, че историите на Георги Марков на 100% се покриват с това, което Желю Желев е разгледал чисто теоретично. Днес препрочитам книгата /имам изданието от 1990г., не знам дали е печатано ново/ и за пореден път си казвам — да, книгата е пълна с истини! Дори да са пречупени през личния поглед на автора /а това е неминуемо, има го и при наши класици като Захари Стоянов и Симеон Радев/, Георги Марков очевидно е достатъчно себерефлексивен, за да си дава сметка за това. И именно затова се стреми всячески да избегне доколкото е възможно личното си пристрастие.

И след като изложих становището си, че книгата е безспорна, ще пообмисля дали авторът е безспорен… Ами — безспорен е. В смисъл, че няма какво толкова да се спори за него. Да — срещал се с големците. Нима е крил, че е имал възможност да общува с „големите лица“ на деня? Да, ходил е на лов.. Както още няколко десетки хиляди регистрирани ловци в България… Да, писал е сценарии, които са му поръчани — точно както милиони още ходеха да маршируват на шествията за ВОСР. Но какво можем да сложим на другото блюдо на везната? Първо, че Марков по своя воля е напуснал компанията на големците, които очевидно не са на неговото човешко, интелектуално и морално ниво. Второ, че точно и аргументирано изобличи системата, чиито пороци е видял в цялата обществена йерархия от долу до горе. Трето, че събуди поне вътрешна реакция сред хиляди българи, които като Петров са го слушали по ББС.

Шогун от Джеймс Клавел

Пламен (19 юли 2008 в 21:54)


@Пиркс

Като пренебрегнем незначителния факт, че не се пише „осетих“ а „усетих“ и това, че Джеймс Клавел е англичанин, а не американец не става ясно какво точно искаш да кажеш, но става ясно друго, а именно, че разбираш от книги колкото свиня от минерална вода, така, че по-добре си затваряй устата.

Шогун от Джеймс Клавел

Аватарди (19 юли 2008 в 00:23)


Въпрос на вкус! За мен е една от най — хубавите книги за Япония.

Постоянен адрес на страницата: http://purl.org/NET/mylib/comment